Решение № 12990 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5691/2009 г.

Решение № 12990 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5691/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на областния управител на Варненска област, срещу решение № 236 от 18.02.2009 г., постановено по адм. д. № 2049 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отменена заповед на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание за местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбрава", землище кв. "Виница", община Варна в частта за ПИ № 1323 и ПИ № 4313. В тази отменена част делото е върнато на административния орган, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Те са аргументирани с твърдения за това, че съдът неправилно е възприел, че имотът, предмет на сделката с нотариален акт № 44 съвпада с реална част от имот № 1323. Според приетото заключение този имот представлява реална част от имот № 1324, а не от имот № 1323. Твърди се, че имотът, предмет на сделката по нотариалния акт № 44 не може да бъде идентифициран и не могат да се установят неговите граници. По изложените съображения в жалбата се моли, решението да се отмени, като в условията на евентуалност се моли - то да се върне за ново разглеждане. Ответните и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Становището му по същество почти съвпада с това, съдържащо се в касационната жалба, относно неустановеността на границите на имота, предмет на сделката, описана в нотариален акт № 44. Счита, че решението следва да се отмени от касационната инстанция. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Йордан Илиев Петров и Пенка Маринова Петрова и двамата от гр. Варна, срещу заповед № РД-08-7707-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта й за имоти № 1323 и № 4313. С молба с вх. № 15193 от 7.10.2008 г. е направено уточнение на първоначално подадената жалба, според което незаконосъобразността на обжалваната заповед се е състояла в това, че само имот № 1323 от 600 кв. м е записан на името на Йордан Петров. Останалата част от имота от 437 кв. м, представляваща имот с пл. № 4313 е записана на името на бившите собственици на имота, от който жалбоподателите са я закупили с нотариален акт № 44. След като имотът е закупен изцяло от жалбоподателите, според представените от тях нотариални актове би следвало да се запише на тяхно име имота с цялата му площ от 1000 кв. м. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно това, че Йордан Илиев Петров и Пенка Маринова Петрова са придобили чрез замяна 600/1000 идеални части от място, цялото с пространство от 1000 кв. м, находящо се в м. "Папаз чаир", землище Варна в зона за земеделско ползване, съставляващо имот пл. № 1323 по проектоплана на "Бялата чешма и Дъбравата", при описаните граници в нотариален акт № 197, том ХVI, н. д. 5428/1996 г. С нотариален акт № 44, том II, рег. № 2929, д. № 171/2002 г. Коста Ставрев Ставрев и Недялка Ставрева Иванова са продали на Пенка Маринова Петрова собствения си недвижим имот, оставен в наследство от майка им Арти (по нотариален акт) Янулова Ставрева, възстановен с решение № 597 от 10.03.1999 г. на ПК-Варна поземлен имот (лозе) с площ от 0.437 дка, находящ се в местността "Аязма чешма от КП "Бялата чешма и дъбравата и Манастирски рид", землище кв. "Виница", община Варна, представляващо имот пл. № 4313 - нов по скица, същият идентичен с част от имот пл. № 1324, според решението на ПК - Варна, при описаните в нотариалния акт граници. От регистри на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, е прието за установено, че относно имот № 1323 с площ от 600 кв. м за собственик е записан Йордан Илиев Петров на основание на н. а. № 197 от 28.05.1996 г. За собственик на имот № 4313 с площ от 1517 кв. м са записани наследници на Анти Янулова Ставрева, без да е посочено основанието за вписването. От приетото без оспорване заключение на вещото лице съдът е приел за установено, че имотът от 0.437 дка съвпада с реална част от имот № 1323, посочена в син контур на скица № 1. При така установените факти съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част не отразява действителното фактическо положение относно правото на собственост на двамата жалбоподатели, които са станали собственици на частта от 0.437 кв. м, част от имот пл. № 1323, а по плана № 4313. Поради това е отменил заповедта в обжалваната й част за тези два имота, като е указал при изработването на плана част от ПИ № 4313 в размер на 437 кв. м да бъде придадена към имот № 1323. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението, че решението е необосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, които е съпоставил с приложимото материално право - чл. 28 ППЗСПЗЗ въз основа на което е извел и правните си изводи. Неоснователен е и следващият довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Предмет на сделката за покупко-продажба по н. акт № 44 от 2002 г. са 437 кв. м, представляващи имот пл. № 4313, който е идентичен с част от имот № 1324, според отбелязването в нотариалния акт, което е възприето от решението на ПК-Варна. Спорът е относно идентифицирането на тези 437 кв. м дали те са част от имот 1324 или част от имот 1323. От данните по делото се установява, че целият имот с пл. № 1323 е бил от 1000 кв. м, така както е описан в н. а. № 197 от 1996 г. От него Йордан Петров и Пенка Петрова са придобили чрез замяна 600/1000 идеални части. Според заключението на вещото лице част от този имот с площ от 966 кв. м, попада върху стар имот пл. № 3138, целият от 2044 кв. м, идентифициран като собственост на наследниците на Анти Янулова Ставрева. Останалата част от 71 кв. м попада в границите на стар ПИ № 3137, отреден за възстановяване на наследниците на Георги Николов Домниев. С ПНИ имот № 1323 е ограничен до 600 кв. м, а новообразуван имот № 4313, целият с площ от 1517 кв. м е идентифициран като собственост на наследниците на Анти Янулова Ставрева. Според заключението тази част от 437 кв. м не е възможно да е част от имот № 1324, защото по граници от север имот 1324 не граничи с имоти пл. № 1322 и 1321. Вещото лице е посочило в заключението си, че при представяне на скицата, послужила за издаването на н. а. № 44 от 2002 г. би могло да идентифицира имота. Скицата е приложена по делото и приета като доказателство, но на вещото лице не е дадена възможност да се запознае с нея и даде ново заключение или да промени даденото вече, за да даде пълен отговор на поставените задачи. Въпреки това, спорната част от 437 кв. м е очертана със син контур по скица № 1 към заключението на вещото лице и е част от бивш имот № 1323, която след ограничаването на имота от 1000 на 600 кв. м е придадена към имот № 4313. Това обстоятелство ясно се установява при сравняването на скиците на вещото лице, с приложената скица № 1100 от 1.03.2002 г, послужила за издаването на н. а. № 44 от 2002 г. Границите на имот № 4313 описани в нотариалния акт съвпадат с тези по заключението на вещото лице, скица № 1 и приложената № 1100 от 1.03.2002 г., послужила за издаването на нотариалния акт. От това следва, че имот № 4313 в частта му от 437 кв. м е част от бивш имот № 1323, който преди ПНИ е бил целият от 1000 кв. м, така както е описан по н. а. 197 от 1996 г. Правилни са изводите на съда, че имот № 4313 следва да бъде записан на собствениците и придаден към имот № 1323 с цялата му площ, така както е описана в двата нотариални акта, за да се отрази действителното фактическо положение, което да съвпада с материалното право на собственост. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба пороци, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение