Решение № 2745 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9830/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих ООД, гр. Шумен, чрез процесуален представител, срещу Решение 11011 от 08.07.2024 г., постановено по административно дело 3976/2024 г. от Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 000030-4116/05.04.2024 г. на Изпълнителния директор /ИД/ на Националната агенция за приходите /НАП/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско такова. Ответникът по касационната жалба Изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема че касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било решение 000030-4116/05.04.2024 г. на ИД на НАП, с което е оставено без уважение искането на дружеството с вх. 26-К-342/21.02.2024 г. за възстановяване на заплатена с платежно нареждане от 31.03.2022 г.,14:01:50 ч., по сметка на НАП вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а от ЗХ в размер на 5 000 лв. За да отхвърли жалбата срещу оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд, след извършената проверка на неговата законосъобразност е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Приел е, че след като решението за издаване на лиценз е издадено на 08.11.2021 г. и същото не е оспорено, респ. е влязло в сила на 23.11.2021 г., то от последната дата дружеството е придобило качеството организатор на хазартни игри и е станало задължен субект по чл. 10а, ал. 1 от ЗХ, като направената в тази връзка вноска за 2021 г. е дължима. Така постановеното решение е правилно. Правилно административният съд е очертал приложимата законова рамка. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗХ организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз. В конкретния случай, размерът на дължимата вноска за процесната пред АССГ игрална зала възлиза на 5000 лева, на основание чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ в приложимата редакция. Съгласно чл.10а, ал. 3 от ЗХ задължава организаторите на хазартни игри да направят вноските в срок до 31 март на текущата година, а ако са получили лиценз след тази дата, да заплатят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза, като за невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. В връзка с горното са правилни изводите на АССГ, че в случая след като решението за издаден лиценз е издадено на 08.11.2021 г. и влязло в сила на 23.11.2021 г., а удостоверение 000030-5702 за издаден такъв за организиране на хазартни игри е от 23.11.2021 г., то вноската по чл. 10а ЗХ се дължи и за календарната 2021 г. Обосновано административният съд е приел, че след като дружеството е придобило качеството на организатор на хазартни игри през 2021 г. с всички законови последици, произтичащи от това е без значение датата, на която дружеството е получило удостоверението по чл. 34 от ЗХ, както и дали ще го получи и фактически ще осъществява дейност. В тази връзка двете заплатени вноски от дружеството, направени с платежни нареждания от 31.03.2022 г. в 14:01:50 ч. и в 14:02:49 ч. са дължими съответно за календарните 2021 г. и 2022 г. С оглед горните съображения се извежда, че дължимостта на вноската по чл. 10а ЗХ не се свързва с получаване на удостоверението по чл. 34 ЗХ и зависи единствено от получаването на лиценз за организиране на хазартни игри. Моментът от който той е получен определя кога вноската става дължима, както това изрично е отбелязано в чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Тя е годишна, следователно се плаща отделно за всяка година, през която лицето притежава това качество. В тази връзка е правилно заплатена /като дължима за 2021 г./ вноската по чл. 10а, ал. 1 от ЗХ в приложимата редакция в размер на 5000 лв., направена с платежно нареждане от 31.03.2022г., 14:01:50 ч., като същата не е недължимо внесена, респективно обосновано административният съд е отхвърлил искането за нейното възстановяване, като по този начин е постановил правилно решение, което като такова, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и направеното от касатора възражение за прекомерност, същото се определя в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение