Решение № 11271 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2012 г.

Решение № 11271 от 8.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба от Йордан Цветанов Йорданов, гр. Велико Търново и Ганелин Костов Ташевски, гр. Дебелец, чрез процесуалния им представител, против Заповед № РД-02-14-106/17.01.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 198, ал. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложена повторна строителна забрана за територията на 31 поземлени имота с посочени идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, за срок от една година, считано от датата на издаване на заповедта. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Недоволни от заповедта, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, я обжалват. Излагат доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва се, че административният акт е нищожен, тъй като няма наложена строителна забрана от кмета на община Велико Търново, при условията на чл. 198, ал. 1 от ЗУТ. Жалбоподателите твърдят, че административният орган е постановил заповедта си в противоречие с материалния закон, тъй като за имотите има влязъл в сила подробен устройствен план, като строителството в тях, не противоречи на заданието за изработване на Общ устройствен план на община Велико Търново. В жалбата е посочено още, че процесните имоти са извън границите на защитени зони, изключени са от горския фонд и са урбанизирана територия, която може да бъде застроявана. Претендират разноски по делото и искат отмяна на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалните си представители, излагат доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 113, том 38, дело № 8687/2005 г. на Службата по вписванията жалбоподателят Ганелин Костов Ташевски е закупил широколистна гора, десета категория, представляваща имот № 140005, находяща се в местност "Дервеня", в землището на град Велико Търново, с площ от 53.187 декара. С нотариален акт № 60, том 21, дело № 4129/2009 г. на Службата по вписвания Ганелин Ташевски е продал на Йордан Цветанов Йорданов 1/10 идеална част от имота си с идентификатор 10447.140.54 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново. С нотариален акт № 56, том 21, дело № 4125/2009 г. е учредено право на строеж върху 9 от имотите на Ганелин Ташевски, като носител на вещното право е Йордан Йорданов. Със Заповед № РД-22-802/02.05.2007 г. кметът на Община-В. Търново е одобрил подробен устройствен план за застрояване за ПИ № 140005 - жилищен комплекс с обществено-обслужващи дейности, при максимална височина на сградите - 10.00 метра и ограничителни линии на застрояване. Със Заповед от 24.03.2008 г. кметът на общината е одобрил частично изменение на ПУП-ПР за ПИ № 14005, като се образуват 30 нови урегулирани поземлени имоти със съответното отреждане и вътрешно-обслужващи улици. Със Заповед № РД-22-1023 от 19.06.2008 г. кметът на община В. Търново е наложил забрана върху допускането и одобряването на подробни устройствени планове с цел промяна на предназначението на земята на територията на Община-Велико Търново до одобряването на Общия устройствен план на общината, но не повече от две години. С писмо № 94-ЙЙ-707/23.12.2011 г. жалбоподателят Йорданов е подал заявление до кмета с искане да му бъде издадено писмено разрешение за премахване на дървесната и храстова растителност, попадаща в обсега на строителството на сградите, съгласно одобрените проекти, като носител на вещно право на строеж. На 10.01.2012 г. Йорданов е подал второ писмо, в което е посочил, че след изтичането на 14-дневния срок все още няма исканото разрешение. С решение № 71/16.01.2012 г. на Общинския съвет на гр. В. Търново е възложено на кмета да поиска от министъра на регионалното развитие и благоустройството да издаде строителна забрана за имота на основание чл. 198, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, както и да поиска от министъра на земеделието и храните да започне производство по глава VII на АПК по отношение на Заповед № 251/11.12.2007 г. на Държавната агенция по горите, като вземе предвид новите обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на акта. На 17.01.2012 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е внесено предложение от кмета на община В. Търново да се издаде заповед за строителна забрана за новообразуваните 30 бр. урегулирани имоти, попадащи в границите на ПИ № 140005, м. "Дервеня". От своя страна министърът е издал Заповед № РД-02-14-106/17.01.2012 г, с която на основание чл. 198, ал. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наложил повторна строителна забрана за срок от една година, считано от датата на издаване на заповедта. В мотивите е посочено, че описаните имоти попадат в обхвата на Национален дендрариум "Втора българска държава", съгласно Заповед № 67/06.02.1981 г. на Комитета по архитектура и благоустройство при МС, БАН и Министерството на горите и горската промишленост, и притежават статут на имоти изключителна държавна собственост. Посочено е още, че е установено наличието на защитени видове, включени в списъка на Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за биологичното разнообразие. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Именно министърът е компетентен по чл. 198, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ да наложи повторна строителна забрана. При постановяване на решението министърът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които съставляват основание за отмяната му. Основателно е твърдението на жалбоподателите, че е нарушена разпоредбата на чл. 198 от ЗУТ. В ал. 1 на същия е посочено, че кметът на общината налага строителна забрана за времето, необходимо за създаване на общи и подробни устройствени планове и за извършване на проучвания за подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и за изграждането им. Характерът на тази строителна забрана е еднократен и ограничен във времето - до две години. Повторна строителна забрана може да се налага само със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за срок до една година (чл. 198, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ). Строителната забрана спира действията по прилагане на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася. Видно от приложените по делото доказателства заповед № РД-22-1023/19.06.2008 г, на кмета на община В. Търново, със срок до две години, е изтекла на 19.06.2010 г. Издадената от министъра на регионалното развитие и благоустройството заповед за повторна строителна забрана е от дата 17.01.2012 г., т. е. той не е бил компетентен да упражни правото си по чл. 198, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, тъй като не е имало валидна строителна забрана. Фикцията, която нормата на чл. 198, ал. 1 от ЗУТ създава, придавайки удостоверителната сила на наложената от кмета заповед за строителна забрана е обвързана със срок до две години. След нейното изтичане и без удължаване на срока от министъра на регионалното развитие и благоустройството за имотите не е имало забрана за строителство. Посочените мотиви в заповедта на министъра, че имотите попадат в обхвата на Национален дендрариум "Втора българска държава", съгласно Заповед № 67/06.02.1981 г. на Комитета по архитектура и благоустройство при МС, БАН и Министерството на горите и горската промишленост, и притежават статут на имоти изключителна държавна собственост, не са доказани по делото. От представените доказателства е видно, че територията на имот № 140005 е изключен от горския фонд със заповед № 251/11.12.2007 г., издадена от председателя на Държавна агенция по горите към Министерския съвет. От становището на директора на Регионалната дирекция по горите гр. В. Търново с изх. № 514/16.03.2011 г. е видно, че заповедта не е издадена по реда, на основанието и съобразно категориите гори със специално предназначение. Към заповедта също така не е приложена скица, по която да бъде определена територията на Националния дендрариум, както и че не е обнародвана в "Държавен вестник" от 1981 г., въпреки че това се изисква в самата заповед. От друга страна е посочено, че категориите "Национален дендрариум "Втора българска държава" и "лесопарк" са отпаднали от категоризирането на горите по чл. 5 от Правилника за прилагане на Закона за горите в лесоустройствения проект на ДДС "Болярка" от 2003 г. В мотивите си министърът е посочил, че в територията на имотите е установено наличието на защитени видове, включени в списъка на Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за биологичното разнообразие. От решение № Вт-46 пр/2007 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ, гр. В. Търново е видно, че инвестиционното предложение не засяга защитени със закона територии и местообитания, влажни и крайбрежни зони, паметници на културата. Същото е потвърдено и с писмо с изх. 1584/01.07.2008 г. на директора на РИОСВ, гр. В. Търново, както и с протокол за проверка № ПД-СИ-02/03.02.2009 г. на служители при РИОСВ, които са посочили, че не са констатирани местообитания на редки и защитени видове. От гореизложеното се установява, че територията на имот № 140005 е изключена от горския фонд, от Национален дендрариум "Втора българска държава", както и че не са публична държавна собственост. По горните съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава тя следва да бъде отменена. Процесуалният представител на Йордан Цветанов Йорданов и Ганелин Костов Ташевски е направил искане за присъждане на разноските по делото. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. На основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден ответникът да заплати на Йордан Цветанов Йорданов сумата от 600,00 лв. и на Ганелин Костов Ташевски сумата от 600,00 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение: