Решение № 50195 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4534/2021 г.

Решение № 50195 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4534/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията /АВ/ срещу решение № 265261/6.08.21 по г. д. № 9327/20 на СГС, ІІ Е състав - с което, след отмяна на реш. № 139895/3.07.20 по г. д. № 64511/19 по описа на СРС, ІІ ГО, 63с., предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна М. М. Г. - К. оспорва жалбата. С определение № 335/27.11.22 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос във връзка с предпоставките при упражняване на право на уволнение в хипотеза на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Във всички случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма да има същностна разлика. Останалите различия не са определящи, поради което в тези случаи няма да е налице съкращаване на щата. Затова и когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността /реш. № 80/30.04.115 по г. д. № 4358/14, ІV ГО, реш. № 231/12.06.13 по г. д. № 1353/13, ІV ГО, реш. №V168//10.06.14 по г. д. № 5342/13, ІV ГО, реш. № 36/16.03.20 по г. д. № 2592/19, ІІІ ГО и др. /. По основателността на касационната жалба: Страните са били обвързани от трудово правоотношение - ищцата е работила на длъжност "главен специалист", Отдел "Правно обслужване и деловодство", Дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство" в Агенцията по вписванията. Със Заповед №РД-01-481/10.09.19 на изпълнителния директор на агенцията "една щатна бройка на длъжност "Главен специалист" в отдел "Правно обслужване и деловодство" в Дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство", заемана от М. Г. ", е определена за заемане по служебно правоотношение и е трансформирана в длъжност "старши експерт", считано от датата на заповедта; определени са изискванията за заемане на тази длъжност /висше образование, образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър, специалност икономическа, администрация и управление, професионален опит-не по-малко от 2 г. стаж съгласно КДА/; в щатното разписание на АВ в сила от 17.07.19 в отдел "Правно обслужване и деловодство" в Дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство" са били предвидени 5 щ. бр. за длъжност "главен специалист", а в това, в сила от 10.09.19 – 4щ. бр., като за длъжността "старши експерт" е предвидена 1щ. бр., която се заема по служебно правоотношение; такава щатна бройка не е фигурирала в предходното щатно разписание. При тези обстоятелства и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение, като при уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието й е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемането й по служебно правоотношение. В случая е взето решение за определяне на заеманата от М. Г. длъжност по служебно правоотношение. Доколкото, обаче, са релевирани твърдения, че е налице злоупотреба с право, работодателят не е упражнявал добросъвестно правата си и е целял единствено да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, респективно че новата длъжност се различава съществено от заеманата от нея, чиито функции не са запазени, в тежест на М. Г. е да установи наличието на сочената злоупотреба. За да докаже твърденията си, още при първоинстанционното разглеждане на делото тя е поискала изслушване на експертиза, която е била отказана; искането е било повторно заявено и с въззивната й жалба ведно със съответно оплакване, но отново е било отхвърлено-макар че при въведено оплакване, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, въззивният съд е длъжен и сам да назначи служебно експертиза /т. 3 ТР № 1/9.12.13. по тълк. д. № 4/12, ОСГТК на ВКС/. При тези обстоятелства въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното атакуваното решение трябва да се отмени на основание чл. 281, т. 3 ГПК, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото гледане следва да бъде допусната поисканата от М. Г. икономическа експертиза със задача съобразно уточнението пред въззивната инстанция и същата се обсъди ведно с останалите доказателства с цел преценка законосъобразността на процесната заповед за уволнение, вкл. с оглед твърденията за наличие на злоупотреба с право. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,