Решение № 15085 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2019 г.

Решение № 15085 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 95, ал. 2 КСО. Образувано е по касационна жалба на К. Видинска, от [населено място], подадена чрез адв. И. Апостолов, срещу решение № 72/1.03.2019 г., постановено по адм. дело № 44/2019 г. на Административен съд гр. Смолян. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Смолян, чрез гл. юрк. С. Димова. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Смолян е отхвърлил жалбата на К. Видинска срещу писмо изх. 3021-20-334#1 от 10.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Смолян, с което е отказано изплащане на наследствена маса от пенсията на починалия С. Видински. Съдът е приел, че неполучената пенсия от починалия С. Видински за периода 1.05.2017 – 24.04.2018 г. не е била част от наследствената маса. Според решаващия състав, влязлото в сила разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Смолян, с което е била спряна пенсията за осигурителен стаж и възраст на С. Видински е на основание чл. 95, ал. 2 КСО, а това изключва възможността неполучената от него пенсия да бъде изплатена на наследниците му, тъй като неполучена пенсия се изплаща само, ако е била спряна на основание чл. 95, т. 1 и 3 КСО. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 1855/10.02.2014 г. С. Видински е поискал да му бъде отпусната пенсия за стаж и възраст като с разпореждане № [ЕГН]/07.03.2014 г., издадено от ръководител "ПО" при ТП на НОИ Смолян на С. Видински е отпусната ЛПОСВ от 31.01.2014 г., пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО при навършена възраст 63 г. и 8 м. С разпореждане № [ЕГН] от 4.04.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - гр. Смолян, на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряна от 1.05.2017 г. ЛПОСВ на Видински, потвърдено с решение № 1012-20-31# 1 от 2.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Смолян. С влязло в сила решение № 271/20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 207/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, (оставено в сила с решение № 14353/22.11.2018 г. по адм. д. № 10587/2017 г. на Върховния административен съд), е отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от С. Видински, против решение № 1012-20-31# 1 от 2.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № [ЕГН] от 4.04.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - гр. Смолян. Със заявление вх. № 2112-Ю-100/30.03.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Смолян, Видински е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане № [ЕГН] от 23.94.2018 г. му е отпусната такава за 80 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 2.11.2017 г. пожизнено по чл. 74, ал. 1 и 2 КСО при навършена възраст 67 г. и 5 месеца. Със заявление вх. № 3021-20-334/11.12.2018 г. К. Видинска е поискала от директора на ТП на НОИ Смолян да й бъде изплатена неполучената за месеците 1.05.2017 г. – 24.04.2018 г. пенсии от починалия С. Видински. С. Видински е починал на 24.04.2018 г. и е оставил наследници по закон: съпругата си К. Видинска, дъщерите си С. Иванова и М. Видинска, и синът си М. Видински. Във връзка с това заявление директорът на ТП на НОИ Смолян е уведомил К. Видинска, че с решение № 14353/22.11.2018 г. по адм. д. № 10587/2017 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 271/20.07.2017 г. по адм. дело № 207/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, а с него е оставено в сила разпореждане № [ЕГН] от 4.04.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - гр. Смолян, с което на основание чл. 95, ал. 2 КСО, считано от 1.05.2017 г. се спира изплащането на ЛПОСВ на С. Видински. В писмото директорът е изложил още, че за периода 1.05.2017 – 1.11.2017 г. К. Видинска няма право на наследствена маса от пенсията на починалия й съпруг, както и че за периода от 2.11.2017 г. до 30.04.2018 г. полагаемата сума от отпуснатата на Видински пенсия за ИОЗ й е изплатена като наследствена маса. В разпореждането на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Смолян от 4.04.2017 г. и решението на директора на ТП на НОИ Смолян от 2.06.2017 г. се сочи, че досъдебното производство № 3 м-18/2017 г. по описа на ОД на МВР Смолян се води за проверка достоверността на представените от починалия удостоверения за осигурителен стаж, издадени във времето значително след полагането на труда, отразен в тях. По делото обаче е приложена и трудова книжка № 713 на името на Видински, наличието на която не е преценено от съда. Същата е попълвана съгласно нормативните изисквания и това е ставало след напускането на работа в тези работни места от Видински, като осигурен работник. Включването на Железопътен завод "Георги Димитров" София, "Гумипласт Еко" ООД, с. Габер и "Памукотекст инженеринг" ООД София в списъка на "рисковите осигурители" е станало много след като съответните длъжностни лица от тези работодатели на Видински, са направили своите отметки в трудовата му книжка. При това дори и включени в този списък, ноторен е фактът, че въпросните предприятия и търговски дружества са съществували, извършвали са дейност, имали са наети работници и съответно са ги осигурявали социално за действително положения от тях труд. Към периодите на полагането им никой не е изразявал каквото и да е съмнение за достоверността на вписванията, правени в трудовите книжки на работниците им, поради което вписването в списъка на рисковите осигурители не може да лиши работилите в тях работници от осигурителните им права, установени и с други доказателства. По своята правна същност спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като по същество се цели да се избегнат неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. Като е приел, че изплащане на неизплатена пенсия на наследниците, когато тя е била спряна, е допустимо само в случаите на спирането й на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 и 3 КСО, съдът е направил погрешно тълкуване на чл. 91, ал. 1 НПОС. Такова изключване на неизплатената пенсия от наследствената маса може да стане само ако пенсията е била прекратена от НОИ на основанията, посочени в чл. 96, ал. 1 КСО. "Спряната" пенсия продължава да се дължи като полагаща се на пенсионера, за разлика от "прекратената" такава. Задължението на НОИ за изплащането й лично на него или на наследниците му зависи от това дали спирането е довело до прекратяване на пенсията и на какво правно основание е станало това. При това, ако релевантното събитие, описано в чл. 96, ал. 1 КСО е настъпило преди или едновременно със спирането на пенсията, тя не се дължи. В конкретния случай обаче такова прекратяване липсва, поради което отпуснатата на 7.03.2014 г. пенсия, в неизплатения й размер от 1.05.2017 г. (датата на спирането й) до 24.04.2018 г. (датата на смъртта на С. Видински), на основание чл. 95, ал. 2, изр. 3 КСО във връзка с чл. 91, ал. 1 НПОС, се дължи на неговите наследници. Само влязъл в сила административен акт на компетентен орган от ТП на НОИ Смолян, с който се прекратява пенсията на Видински, би могъл да лиши наследниците му от правото на неполучената приживе от него отпусната му пенсия. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, с което се отменя формираният в процесното писмо отказ за изплащане на наследствена маса от пенсията на починалия С. Видински като незаконосъобразен и преписката се върне на органа за ново произнасяне по заявлението на К. Видинска, съобразно изложените по-горе мотиви. С оглед изхода на делото на касационната жалбоподателка следва да се присъдят претендираните от нея разноски за двете съдебни инстанции - държавни такси в общ размер на 80 лева (10 за първата инстанция и 70 лева за ДТ за тази инстанция), заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция - 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.01.2019 г., приложен по първоинстанционното дело (л. 8), общо в размер на 680, 00 /шестстотин и осемдесет/ лева.