Решение № 9189 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15433/2018 г.

Решение № 9189 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15433/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 24620-Свобода, против решение № 190 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 41/2018 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова заповед № ЗРД-114 от 15.01.2018 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – И. Атанасов не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че предвид правната квалификация на дисциплинарното нарушение като такова по чл. 242, т. 3 от Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, е налице допуснато съществено противоречие в обвинението, предвид предмета на правна регулация на разпоредбите на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България/УВСВСРБ/, в чието неспазване е обвинен жалбоподателя, тъй като същите нямат отношение към правилата за военната вежливост и отдаването на чест и тяхното нарушаване не би могло да се субсумира под състава на чл. 242, т. 3 от ЗОВСРБ. Съдът е приел, че с влязла в сила присъда № 6/16.04.2018 г. по НЧХД № 4/2018 г. на Пловдивски военен съд, И. Атанасов е признат за невинен и е оправдан за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като изпълнителното деяние, предмет на обвинението и на оправдателната присъда, е идентично с деянието, сочено като фактическо основание за издаване на обжалваната заповед, при което съдът е обвързан да приеме, че Атанасов не е извършил вмененото му със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЗРД-114 от 15.01.2018 г., е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене" на старши сержант И. Атанасов, на длъжност "Командир на отделение за управление на втора разузнавателна рота на военно формирование 24620, за това, че на 15.12.2017 г. след 20. 00 ч. в кафе-аперитив "Младост" гр. Чирпан на проведен банкет на военнослужещите от втора разузнавателна рота на военно формирование 24620 ст. сержант И. Атанасов без никакъв повод се е държал непристойно спрямо капитан И. Иванов, обиждал го е с нецензурни думи, грубо е уронил авторитета му на офицер пред по-младши и вместо да се веселят военнослужещите от ротата са били принудени няколкократно да се намесват и да успокояват ст. сержант И. Атанасов. Прието е, че с поведението си Атанасов не пази честа на пагона и грубо уронва престижа на армията пред обществеността- дисциплинарно нарушение по см. на чл. 242, т. 3 от ЗОВСРБ- нарушаване правилата на военна вежливост, чл. 109, ал. 1, ал. 2, чл. 111, т. 5, т. 7, т. 8, чл. 112, т. 1, т. 3, т. 5, чл. 114, т. 4 и т. 12 от УВСВСРБ. Законосъобразно Административен съд Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилна правна квалификация на деянието, което е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 242, т. 3 от ЗОВСРБ като нарушение на военната дисциплина е определено нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест. Тези правила са подробно уредни в Раздел III на УВСВСРБ "Правила за военна вежливост, поведение и отдаване на чест". Съгласно чл. 129 от УВСВСРБ правилата за военна вежливост, поведение и отдаване на чест са задължителни за военнослужещите от резерва и запаса, когато носят военна униформа. Видно е, че спазването им извън посочената хипотеза не е задължително, но независимо от изложеното в оспорената заповед не е визирано деяние свързано с неизпълнение задълженията подробно регламентирани в чл. 116 - чл. 128 от посочения Раздел III на УВСВСРБ. На ст. сержант Атанасов са вменени деяния по чл. 109, ал. 1, ал. 2, чл. 111, т. 5, т. 7, т. 8, чл. 112, т. 1, т. 3, т. 5, чл. 114, т. 4 и т. 12 от УВСВСРБ, изразени в неспазване на разписани в цитираните разпоредби етични норми и морални ценности, за които деяния обаче ЗОВСРБ в чл. 242, т. 9 е предвидил отделен състав на дисциплинарно нарушение, а именно: неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. В този случай административния орган е приложил неправилно материалния закон, защото за извършените от военнослужещия деяния, установени и описани в оспорената заповед, същия е следвало да бъде наказан на осн. чл. чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, а не на осн. възприетата от органа и несъответна на извършените деяния разпоредба на чл. 242, т. 3 от ЗОВСРБ, както законосъобразно е приел първостепенния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Действително, както е посочил касатора, описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като нарушени разпоредби на чл. 109, ал. 1, ал. 2, чл. 111, т. 5, т. 7, т. 8, чл. 112, т. 1, т. 3, т. 5, чл. 114, т. 4 и т. 12 от УВСВСРБ, съответстват на извършените от военнослужещия деяния, но отново следва да се отбележи, че те не са нарушения на правилата за военна вежливост, както неправилно е прието от административния орган, а представляват неспазване на правилата на етичния кодекс за поведение за военнослужещите, за виновното неизпълнение на които правила специалният закон-ЗОВСРБ е предвидил отделен състав на нарушение на военната дисциплина. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение