Решение № 14160 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2014 г.

Решение № 14160 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Селатин Атеш, подадена чрез адв. Цветомир Панчев, против решение № 438/28.04.2014 г. по адм. д. № 241/2014 г. по описа на Административен съд - София-област. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че претендирането на разноските, направени в производството по оспорване на наказателното постановление пред съда, в производствто по ЗОДОВ представлява заобикаляне на закона. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - ИА "Автомобилна администрация", Областен отдел "Контролна дейност" ДАИ, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Предвид произнасянето на ВКС и ВАС с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2014 г., дейността на администрацията по издаване на наказателно постановление е преценена като незаконосъобразна административна дейност, поради което ЗОДОВ е приложим за настъпилите вредни последици от тази административна дейност. Съдът не е обсъдил наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за което липсват мотиви. С оглед на това решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на адв. Цветомир Панчев като пълномощник на Селатин Атеш, срещу Областен отдел"Контролна дейност - ДАИ" гр. София при Изпълнителна агенция " Автомобилна администрация", по която е претендирал заплащане на сумата от 782 лв,, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на изплатения адвокатски хонорар, платен в хода на съдебното оспорване на наказателното постановление, издадено от началник на ОО"КД-ДАИ" гр. София срещу Селатин Атеш от Република Турция. Административният съд е отхвърлил иска. Приел е, че заплатеното адвокатско възнаграждение по проведеното административнонаказателно производство по оспорване законосъобразността на наказателно постановление не представлява имуществена вреда, нито пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Направените разноски по водене на административнонаказателно дело, по което е отменено наказателно постановление, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт. Законовата възможност да се поиска присъждане на направените разноски се определя от правилата, действащи в съдебното производство по ЗАНН, в което този акт е отменен. Съдът се е позовал на ТР № 2/2009 г. на ОС на ВАС, съгласно което в производството по административнонаказателни дела не се дължат разноски. След като разноски не се дължат в производството по обжалване на НП, не е допустимо те да се присъждат в друго нарочно производство, провеждано по други процесуални правила и материалноправни норми. Решението е правилно. Съдът подробно е изследвал фактите по делото и приложимия материален закон. Изводите му са обосновани и законосъобразни. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ урежда хипотезата на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Като такава дейност е преценена и дейността на администрацията по издаване на наказателното постановление, съставено на касационния жалбоподател, съгласно ТР № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. Направените от касационния жалбоподател разноски по заплащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното оспорване на наказателното постановление, не са в пряка и непосредствена връзка с издадения акт, както правилно е посочил съдът. Разноските могат да се претендират в съдебното производство, в което са направени, ако съответните процесуални норми допускат това. В този смисъл правилно съдът се е позовал на ТР № 2/2009 г. на ОС на ВАС, в което е посочено че в производството по административнонаказателни дела разноски не се дължат. След като съдебната практика приема, че в конкретното производство не могат да се претендират разноски, недопустимо е те да се претендират в друго производство по друг съдебен ред, какъвто е редът по ЗОДОВ. Освен това при проверка на представеното по НАХД № 30/2011 г. на ЕПРС, настоящата инстанция констатира, че в оригиналното пълномощно няма изписване на вида на валутата, в която е уговорено плащането, а в копието, представено пред административния съд е дописана думата "евро". В този смисъл и без да се обсъждат предпоставките за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, претенцията за разноски се явява неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя изводите на съда и намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,