Решение № 2132 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14721/2014 г.

Решение № 2132 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14721/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от "Хлебни изделия Люлин" АД със седалище гр. София, ЕИК ... за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 1465 от 04.03.2013 г., постановено по адм. д. № 5640/2012 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/ в потвърдената му с Решение № 5164/14.04.2014 г. по адм. д. № 8108/2013 г. по описа на ВАС, първо отделение, част. Представя писмени доказателства, за които твърди, че са нови или нововъзникнали по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и моли влязлото в сила решение на АССГ да бъде отменено в атакуваната му част с произтичащите от това правни последици. Ответникът, директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Кръстева, която оспорва искането за отмяна, а по същество моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно по съображения, изложени от нея в хода по същество. Моли на доверителя й да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът в атакуваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 1465/04.03.2013 г. по адм. д. № 5640/2012 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Хлебни изделия- Люлин" АД със седалище гр. София срещу ревизионен акт № 2251100325 от 02.11.2011 г., издаден от Павлина Цонева на длъжност " главен инспектор по приходите" при ТД на НАП гр. София - Дирекция "СДО", потвърден с решение № 1000 от 02.05.2012 г. на директора на ДОУИ гр. София в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит /ДК/ в общ размер на 165 357,46 лв за данъчни периоди м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 01.2011 г. по облагаеми доставки, извършени от "М енд В консулт" ЕООД и "Бест кар уош 2000" ООД, както и в частта на извършено увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със сумата от 2 552 707.55 лв на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. В производство по чл. 208 и следващите от АПК Върховният административен съд, първо отделение със свое решение № 5164/14.04.2014 г. по адм. д. № 8108/2013 г. по описа на ВАС е отменил решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Хлебни изделия Люлин"АД срещу потвърдения от по-горестоящия административен орган горецитиран ревизионен акт относно отказът на право на данъчен кредит в размер на 21 838 лв и съответните лихви за данъчен период м. 01.2011 г. по подробно изброени в диспозитива на съдебното решение фактури, като е отменил ревизионния акт в тази част и е оставил в сила съдебното решение на АССГ в останалата му част. С молбата за отмяна се атакува решението на АССГ в оставената му в сила част. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. "Хлебни изделия Люлин"АД - гр. София сочи в молбата си, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК . В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Като нови писмени доказателства във връзка с направеното искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на АССГ молителят представя Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1100418/01.02.2011 г., заповед за възлагане на ревизия № 1100325/02.08.2011 г., заповед за възлагане на ревизия № 1100181/21.04.2011 г., заповед за определяне на компетентен орган № К 1100325/16.09.2011 г., 2 страници от Ревизионен акт № 2251100325/02.11.2011 г. и 2 страници от Ревизионен доклад № 1100325 от 16.09.2011 г. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 1100325/16.09.2011г и страниците от Ревизионен акт № 2251100325/02.11.2011 г. и Ревизионен доклад № 1100325 от 16.09.2011 г. не съставляват "нови писмени доказателства" и "нови обстоятелства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, доколкото същите са представени и приети като писмени доказателства още в първоинстанционното съдебно производство по адм. д. № 5640/2012 г. по описа на АССГ /съответно л. 94-95, л. 26-л. 92 и л. 103-л. 178 по делото/. Заповед за възлагане на ревизия № 1100181/21.04.2011 г. и Заповед за възлагане на ревизия № 1100325/02.08.2011 г. също не съставляват "нови доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са били известни на молителя още към момента на образуване на първоинстанционното производство пред АССГ, тъй като са посочени като основание за извършване на данъчната ревизия, довела до постановяване на обжалвания ревизионен акт. Горните заповеди са цитирани на първа страница на ревизионния доклад /л. 103 от делото пред АССГ/. Наред с гореизложеното, развитите от молителя по повод представянето на тези заповеди оплаквания не попадат сред изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които не подлежат на разглеждане в производство по отмяна. По изложените по-горе съображения не е "ново доказателство" и представеният към молбата Акт за прихващане и възстановяване № 1100418/01.02.2011 г., тъй като същият е цитиран както в ревизионния доклад, представен пред АССГ /л. 160 по делото/, така и в обжалвания ревизионен акт /л. 77 по делото/ и е бил известен на молителя още към този момент. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на "Хлебни изделия Люлин"АД- гр. София като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода от предмета на спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски, както и по аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., настоящият съдебен състав намира, че молителят следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите - гр. София сумата от 300 /триста/ лв юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав