Решение № 2169 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2010 г.

Решение № 2169 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Трайко Георгиев Пройчев против Решение № 351 от 11.03.2010 г., постановено по адм. дело № 153/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № З-12399 от 14.12.2009 г. на директора на ОД на МВР -Пловдив, с която на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), на Трайко Георгиев Пройчев е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до отпадане на основанието" Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ОД на МВР - Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд -Благоевград е отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № З-12399 от 14.12.2009 г. на директора на ОД на МВР -Пловдив, с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, на на Трайко Георгиев Пройчев е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до отпадане на основанието" За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД изисква наличието на две кумулативни предпоставки - подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който лицето е осъдено да заплати парично задължение в големи размери към български физически и юридически или чуждестранни лица и липса на надлежно обезпечение, като в случая и двете условия са налице. Изложени са мотиви, че задължението не е надлежно обезпечено, както и че касатора не притежава лично движими или недвижимо имущество, което да обезпечи цялото задължение заедно с разноските по принудителното събиране. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен, като постановен в съответствие със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон е неправилен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която, не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай не е налице изискването на закона за липса на надлежно обезпечение. Видно от събраните по делото доказателства, задължението, което Пройчев е осъден да заплати в размер на 10 937 лева е обезпечено с наложен запор от съдия-изпълнителя върху 30 на брой ППС, собственост на Трайко Пройчев. По делото е приложено е запорно съобщение с изх. № 10890 от 27.08.2009 г. ведно с приложение 1 към същото съобщение, изхождащо от същия ЧСИ, поискал налагането на ПАМ. От доказателствата по делото е видно, че длъжникът притежава движимо имущество- ППС, описани в приложение 1, върху които е наложен запор от ЧСИ. В случая е представено надлежно обезпечение за събиране на вземането, поради което не са налице фактическите предпоставки на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД за налагане на процесната ПАМ, доколкото посочената разпоредба предвижда изключение, при представяне от лицето на надлежно обезпечение. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея АС-Пловдив е постановил акта си в нарушение на материалния закон. При тези данни и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че е налице соченото в касационната жалба отменително основание - неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което обжалваното решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящата инстанция следва да реши спора по същество като отмени и оспорената в първоинстанционното производство заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение