Решение № 7255 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. П., подадена чрез процесуален представител адвокат С. Симеонов, против Решение 812/07.02.2024 г., постановено по административно дело 10525/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на М. А. П. срещу Заповед 1769/13.10.2023 г. на Директора на Агенция Митници София, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. З ЗДСл е прекратено служебното правоотношение без предизвестие, без запазване на придобития ранг. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде уважена. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Симеонов, с искане за уважаването й, и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, за което представя списък и доказателства за извършването им. Ответната страна Директорът на Агенция Митници София се представлява от юрисконсулт Обрешкова, която в открито съдебно заседание и посредством писмена защита оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е посочената по-горе заповед, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение на държавния служител М. П., и на основание чл. 107, ал. 1, т. З ЗДСл й е прекратено служебното правоотношение без предизвестие, без запазване на придобития ранг и е указано да й се изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, развивайки мотиви за нейната законосъобразност, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в съответствие с изискванията за форма и притежава необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Съответен на закона е и извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност такива довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. От доказателствата се установява, че е спазена предвидената в закона процедура при издаване на заповедта. Съответен на събраните в хода на производството доказателства е и извода, че е спазено изискването на чл. 96 ЗДСл, като в случая дисциплинарно наказващият орган е взел становището на дисциплинарния съвет, който е изяснил относимите към производството факти и обстоятелства, събрал е надлежни доказателства, като включително е изпълнено изискването на чл. 93 ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарно - наказващия орган, както и да му бъде дадена възможност да представи писмени обяснения по случая. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения по отношение на изискванията за формата на административния акт по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл. В заповедта се съдържа подробно описание на извършените от държавния служител нарушения с посочване на датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават виновното неизпълнение на служебните задължения. Описани са както нормите, от които произтичат констатираните нарушения, така и нормите, които са нарушени. Посочено е, че с извършване на описаните действия М. П. е нарушила виновно своите задължения, като е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл не е спазила правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител. Безспорно е, че описаните в обжалваната заповед нарушения представляват виновно неизпълнение на служебните задължения. Същите се подкрепят от приобщения доказателствен материал по делото, въз основа на който се установява, че М. П. А. - старши инспектор в Териториална дирекция на Агенция Митници, ТД Митница Бургас на 29.08.2023 г. на ГКПО Капитан Андреево, при преминаването си през държавната граница на Република България в посока влизане, е укрила в управлявания от нея автомобил Мазда 5, с рег. [рег. номер], ливанската гражданка Х. М., която не е притежавала разрешение на надлежните органи на властта, и й е указала да приклекне между седалките долу на пода, като вместо да съдейства, се е опитала да възпрепятства органите за граничен паспортно - визов контрол да изпълнят своите правомощия, като се е легитимирала пред тези компетентни контролни органи със служебната си карта на Агенция Митници с цел да не чака при преминаването. Развитото в касационната жалба възражение за нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл е неоснователно. При определяне вида на наложеното наказание са отчетени тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Дисциплинарната отговорност е лична отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, тоест да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на извършителя в някоя от формите й, както и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая е сторено видно от съдържанието на заповедта. Спазен е и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, с оглед вида и тежестта на констатираното нарушение и настъпилите от него вредни последици, формата на вината - умисъл и обстоятелствата при извършването му, които в своята съвкупност обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложените мотиви, неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Агенция Митници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,