Решение № 12265 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10135/2014 г.

Решение № 12265 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10135/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е във връзка с искане, подадено от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, при ЦУ на НАП, за отмяна на влязло в сила решение № 5244 от 15.04.2014 г. на основание чл. 239, т. 4 от АПК, постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм. дело № 10915/2013 г., в частта, с която е отменено Решение № 1495 от 04.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2239/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е изменен ревизионен акт № 241105240/27.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 677/14.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, като е намален размерът на допълнително установен ДДС за 2010 г. от 23 340.43 лв. на 2 240.46 лв., ведно с прилежащите лихви и е увеличен размерът на установената с РА данъчна загуба за 2010 г. от 47 932.30 лв. на 149 983.71 лв. и е отхвърлена жалбата в останалата й част и вместо е постановено: отменя ревизионен акт № 241105240/27.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 677/14.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която допълнително е установен ДДС за 2010 г. от 23 340.43 лв., ведно с прилежащите лихви и е установена данъчна загуба за 2010 г. в размер на 47 932.30 лв. Според молителя са налице основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, като посочва и касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК. Ответникът - "Ниаком" ЕООД, чрез адв. Илияна Тодорова, в представено писмено становище моли искането за отмяна да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд - Петчленен състав, Първа колегия, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело № 10915/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е образувано във връзка с подадена касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив против Решение № 1495/04.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2239/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 241105240/27.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 677/14.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта по ЗДДС и ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. и е изменен РА, като е намален размерът на допълнително установения ДДС за 2010 г. от 23 340.43 лв. на 2 240.46 лв., ведно с прилежащите лихви и е увеличен размерът на установената с РА данъчна загуба за 2010 г. от 47 932.30 лв. на 149 983.71 лв. и е отхвърлена жалбата в останалата й част. С решението, в частта, чиято отмяна се претендира, Върховният административен съд, осмо отделение е отменил Решение № 1495 от 04.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2239/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е изменен ревизионен акт № 241105240/27.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 677/14.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, като е намален размерът на допълнително установен ДДС за 2010 г. от 23 340.43 лв. на 2 240.46 лв., ведно с прилежащите лихви и е увеличен размерът на установената с РА данъчна загуба за 2010 г. от 47 932.30 лв. на 149 983.71 лв. и е отхвърлена жалбата в останалата й част и вместо това е постановил: отменя ревизионен акт № 241105240/27.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 677/14.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която допълнително е установен ДДС за 2010 г. от 23 340.43 лв., ведно с прилежащите лихви и е установена данъчна загуба за 2010 г. в размер на 47 932.30 лв. Оплакванията, обективирани в искането за отмяна, които на практика представляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, са неотносими към предмета на настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК и молбата следва да се отхвърли. По отношение на посоченото от молителя правно основание, а именно чл. 239, т. 4 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са налице. В искането си настоящият молител се позовава на противоречие между мотивите на първоинстанционния съд - Административен съд Пловдив и съда, разгледал спора като касационна инстанция - Върховния административен съд. Противопоставимите според молителя решения са постановени в двуинстанционното производство по обжалване на ревизионен акт, с който е коригирана декларираната данъчна загуба за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и са определени задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 38 667.59 лева и прилежаща лихва в размер на 8 484.32 лв. Ето защо при липсата на постановено "друго влязло в сила решение", което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 500 лева, които съгласно представения договор за защита и съдействие са платени в брой. По изложените съображения, Върховен административен съд, Петчленен състав, Първа колегия