Решение № 7280 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2009 г.

Решение № 7280 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна, подадена против решение № 1438 от 29.10.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, двадесет и девети състав по адм. д. № 2106/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя административният орган по изготвяне на ПНИ се е съобразил със съществуващите титули за собственост върху имотите в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и договорът за изработване на процесния план е сключен още през 1996 г. Касаторът твърди, че собственикът е бил длъжен да представи на Службата по геодезия, картография и кадастър акта, удостоверяващ правата му, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - "Общество Бяло братство - Варна" оспорва касационната жалба с писмено възражение, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Милев и с писмена защита, като развива съображения за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Заинтересованите страни - кметът на община Варна и Снежана Христова Михалева не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1438 от 29.10.2008 г. е отменена заповед № РД -07-7706-204/08.08.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Сотира", землище Варна, гр. Варна, в частта й относно вписването на собственик на имот № 832 в регистъра на имотите и делото е върнато на ответника за произнасяне по същество, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на решението. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е констатирал след изслушване на съдебно- техническа експертиза, че имот № 832 по оспорения ПНИ е идентичен с имот № 832, описан в нотариален акт № 138/2002 г. по местонахождение и граници. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че с горепосочения нотариален акт е установено по безспорен начин, че "Общество Бяло братство - Варна" е собственик на процесния имот и не е налице спор за материално право, защото друго лице не се легитимира като собственик, не заявява самостоятелни права върху имота и същият не е предоставян на ползвател. Оттук първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че е налице несъответствие, което следва да се отстрани, като вместо неидентифициран собственик се впише в регистъра към процесния план легитимния собственик "Общество Бяло братство - Варна" в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Варна е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, неразделна част от ПНИ е регистърът на имотите, в който се записват данните за собствеността на новообразуваните имоти. По силата на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, във всичките си части ПНИ трябва да бъде съобразен с издадените нотариални актове и влезли в сила съдебни решения. В случая, собствеността на "Общество Бяло Братство - Варна" върху процесния имот, представляващ имот № 832 по ПНИ, е установена и доказана с решение № 216 от 04.05.1994 г., издадено от ПК - Варна и с нотариален акт № 138 от 2002 г. По делото е установено, включително чрез изслушана и приета без възражения съдебно - техническа експертиза, че процесният имот съществува реално в границите и площта описани в нотариалния акт, че е отразен вярно в ПНИ по местонахождение и граници, както и че е налице идентичност между имот № 832, предмет на посочения нотариален акт и имот № 832 по оспорения ПНИ. При тези безспорни фактически данни, неправилно в имотния регистър към плана имотът е записан като такъв с неидентифициран собственик. Това прави заповедта, с която ПНИ е одобрен, незаконосъобразна в съответната част. Относно възражението в касационната жалба, че собственикът не е уведомил своевременно и не е представил на Службата по геодезия, картография и кадастър акта, удостоверяващ правата му, решаващият съдебен състав счита, че не се отразява на законосъобразността на правните изводи на първоинстанционния съд. Дори собственикът да е пропуснал да окаже съдействие той не следва да бъде санкциониран за това с невписването му в регистъра на ПНИ. В конкретната хипотеза релевантните за спора факти относно собствеността на процесния имот са установени в хода на съдебното производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК и административният орган следва да се съобрази с тях. По отношение твърдението на касатора, че договорът с изпълнителя на процесния ПНИ е сключен още през 1996 г., Върховният административен съд намира за неотносимо към предмета на делото, в което се преценява законосъобразността на оспорената заповед, която е издадена на 08.08.2007 г., а собственикът на спорния имот се легитимира като такъв с нотариален акт от 2002 г., който е обективен факт и следва да бъде надлежно съобразен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,