Решение № 796 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2020 г.

Решение № 796 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Жейнова от [населено място] против Решение № 148/17.09.2020 г., постановено по административно дело № 137/2020 г. по описа на Административен съд –Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез старши юрисконсулт А. Стоянова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна. С Решение № 148/17.09.2020 г., постановено по административно дело № 137/2020 г., Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на Н. Жейнова от [населено място] против Решение № 2153-28-28 от 22.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Ямбол, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-28-00743031/06.04.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е постановено възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 1.06.2017 г. до 15.07.2018 г. в размер общо на 7 986, 06, от които 6 511, 82 главница и 1 474, 24 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. По делото е установено, че Н. Жейнова е представила три болнични листа за неработоспособност в качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в "Й." ООД за подпериоди от 1.06.2017 г. до 15.07.2017 г., от 16.07.2017 г. до 16.08.2017 г. и от 17.08.2017 г. до 13.10.2017 г. За периода от 14.10.2017 г. до 15.07.2018 г. вкл. лицето е получило парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни, за детето си, съгласно заявление-декларация, на основание чл. 50, ал. 1 от КСО, в качеството си на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в "Й. " ООД. При извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от 5.07.2019 г., по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя "Й. " ООД е констатирано, че основната икономическа дейност на дружеството е производство и търговия със селскостопанска продукция със съдружници Й. Йовчев и Т. Георгиев. От справка "Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител" е установено, че "Й." ООД е бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период от време, от по няколко месеца. В тази връзка от осигурителя е изискано представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. и двамата собственици подписват декларация, в която заявяват, че в качеството си на управители, от датата на регистрация на дружеството – 7.03.2011 г., до момента на проверката са назначили само трима души, сред които не е жалбоподателката, а всички останали лица, които са "назначени" във фирмата не са им познати, не са подписвали трудови договори с тях и същите не са упражнявали трудова дейност. В същия смисъл са и дадените от Й. Йовчев показания по проведеното съдебно следствие. Твърденията на Жейнова, че е възприела друг човек като работодател и пред нея е подписала договора, като на същия ден 5.12.2016 г. е започнала работа като технически сътрудник, не намират подкрепа в доказателствения материал, както правилно е приел първоинстанционният съд. Сключеният между "Й." ООД, представлявано от Й. Йовчев и Н. Жейнова трудов договор, с който последната е приела да изпълнява в дружеството длъжността "специалист труд и работна заплата" в офис в гр. Ямбол, е с положен подпис за работодател, който не е на управителя и собственика Йовчев, а печатът върху трудовия договор е бил положен от лицето, което е водило счетоводството– Й. Дичева. Именно с нея жалбоподателката е сключила трудовия договор, считайки, че Дичева действа от името на работодателя "Й." ООД. Административният орган се е позовал на действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Счита, че на основание чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена, като за Н. Жейнова не е възникнало осигуряване, понеже е било назначена по трудов договор с "Й." ООД, но от лице без представителна власт и на практика не е упражнявало трудова дейност. Направен е извод, че в случая за Н. Жейнова не е възникнало осигуряване, понеже същата не е извършвала трудова дейност в дружеството и в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, неоснователно са й изплатени 2 163, 90 лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване. Въз основа на неизпълнението на издаденото Задължително предписание № 3 Д-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето Н. Жейнова е подадено Заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г., заедно с Придружително писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019 г. до НАП- офис Ямбол за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове. Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. Върховният административен съд многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са Решение № 314/2016 г. по адм. д. № 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г. на ВАС, Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В настоящия случай не е налице валидно възникнало трудово правоотношение, не е било започната и упражнявана трудова дейност в посоченото дружество. Отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение законосъобразно и обосновано са били ценени от първоинстанционния съд. Отчитайки недобросъвестното поведение на Н. Жейнова, органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения. Наведените доводи от касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни, тъй като съдът е обсъдил всички релевантни доказателства и възражения. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение