Решение № 3131 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2012 г.

Решение № 3131 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Светослав Димитров, в качеството му на процесуален представител на Николай Ангелов Логофетов и Йозеф Прашингер, управители на "Граве Имоти" ЕООД, срещу решение № 376 от 24.01.2012 г. по адм. дело № 1586 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2001002804 от 5.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 69 от 14.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Георги Шинев. Представя писмени бележки и претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 2001002804 от 5.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 69 от 14.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. С него на ревизираното дружество "Граве Имоти" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 27 714.72 лв. за данъчен период м. 07.2009 г. по фактура № 20... 022 от 30.07.2009 г. за данъчен период м.07.2009 г. по фактура № 20... 022 от 30.07.2009 г., издадена от "Екзекютив Дивелопмънтс" ООД и е начислена лихва за забава. По делото е установено, че ревизираното дружество е придобило по силата на договор за продажба с "Екзекютив Дивелопмънтс" ООД недвижим имот, съгласно нот. акт № 137 от 21.12.2008 г. Във връзка с тази доставка в дневника за покупки на дружеството са отразени протоколи № 00001, № 0002 и № 0003 от 30.07.2009 г., съставени на основание чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, като са анулирани фактури № 100...3 от 21.12.2007 г., № 100...4 от 21.12.2007 г. и ДИ № 20...15 от 16.12.2008 г. поради неправилно определена данъчна основа, която не е увеличена с дължимите местни данъци и нотариални такси. Издаден е нов данъчен документ, фактура № 20... 022 от 30.07.2009 г., процесната, като ревизираното дружество - получател е осъществило уведомление за корекция по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС с писмо № 10-5-06-6026 от 12.08.2009 г. Според административния орган не е налице основание за издаване на процесната фактура, понеже на същото това дружество е извършена предходна ревизия, издаден е ревизионен акт № 2000901847 от 21.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр.София, с него е отказано е правото на данъчен кредит по ДИ № 20...15 от 16.12.2008 г. и същият е влязъл в сила като необжалван. Според административният орган анулирането е направено в нарушение на разпоредбите на ДОПК. С издаването на дебитното известие ревизираният субект е уведомен за погрешно съставените фактури през 2007 г. и в този данъчен период е следвало да се извършат корекциите чрез анулиране на данъчните документи и издаване на такива по реда на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. По тези съображения процесната фактура, както и протоколите за анулиране на данъчните фактури от 2007 г. са неправомерно издадени през м.07.2009 г. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, като съдът е приел, че оспорения пред него ревизионен акт е законосъобразен. Според него спорът е правен и се свежда до това дали ревизирания субект законосъобразно е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по повод доставката на недвижим имот за данъчен период м. 07.2009 г., в който по реда на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС са анулирани издадените от "Екзекютив Дивелопмънтс" ООД фактури и данъчното дебитно известие и вместо тях е издадена фактура № 20... 022 от 30.07.2009 г. Съдът е счел, че след като данъчното събитие настъпва на датата на прехвърляне на правото на собственост върху предмета на доставката, недвижимия имот, това е станало на 21.12.2007 г. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на същата дата и е възникнало задължението за регистрираното лице да го начисли, като съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, регистрираното по реда на ЗДДС лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода. След като това не е направено в посочените срокове, съдът е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит се е преклудирало и не може да бъде упражнено валидно. Също така според съда следва да се приеме като правилен изводът на административния орган, че извършеното анулиране и издаване на нови фактури е в нарушение на разпоредбите на ДОПК, понеже в случаите, когато са налице определени с влязъл в сила РА задължения за данък, то изменение на същите следва да става по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. При наличие на влязъл в сила РА, включващ периода, в който е издадена фактурата, корекции на установените задължения са допустими само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Защитната теза на касатора е, че с ревизионния акт № 2000901847 от 21.08.2009 г. не е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по дебитното известие, а е констатирана неговата корекция, понеже то е било погрешно квалифицирано като документ с право на пълен данъчен кредит, а е следвало да бъде отразено като документ без право на данъчен кредит. Според него неправилно е прието от съда, че с издадената фактура от 30.07.2009 г., с която се анулират първоначално издадените две фактури и едно дебитно известие към тях, фактически се изменят задължения, установени с посочения ревизионен акт от 21.08.2009 г., който е влязъл в сила. В този акт изрично е констатирано, че извършена корекция за данъчен период 1.12.2008 г. - 31.12.2009 г. с данък в размер на 27 714.72 лв. във връзка с неправилно отразено ДИ № 20...15 от 16.12.2008 г. По отношение на срока по чл. 72 от ЗДДС, в който следва да се упражни правото на данъчен кредит касаторът се е позовал на обективната невъзможност да направи това. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Действително по делото правилно е определен основният спор, а именно дали ревизираното лице законосъобразно е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по повод на доставката - прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот. Съдът неправилно е приел, че е точен изводът на ревизиращия орган относно незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит, понеже има влязъл в сила ревизионен акт № 2000901847 от 21.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, че може да се приложи само реда по чл. 133 и сл. от ДОПК. От съдържанието на мотивната част на този акт се установява, че ревизиращият орган е констатирал извършена корекция от страна на ревизираното дружество по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1, за което е уведомен съгласно т. 2 от същата разпоредба от ЗДДС, поради което резултатът на дружеството е коригиран с данък в размер на 27 714.72 лв. Органът е приел, че неправилно данъчното дебитно известие е отразено като документ с право на пълен данъчен кредит, а е следвало да бъде отразен като документ без право на данъчен кредит. Видно е от изложеното, че няма произнасяне по повод материалноправните предпоставки, които обуславят правото на данъчен кредит или, отсъствието на които препятства упражняването му, още повече, че процесният данъчен период м. 07.2009 г. не е в обхвата на проведената първа по време ревизия. Корекцията е осъществена по повод допусната поправка по смисъла на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС в счетоводен документ, материализиращ доставката като стопанска операция, като не е налице произнасяне относно правото на данъчен кредит. Мотивите на съда, че "резултат от процедурата по чл. 116, във връзка с чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е само извършването на корекция на резултата за периода, в който е извършено анулирането на данъчния документ, за да не се стигне до кумулиране на ДДС за една и съща доставка", както и "че извършването на корекция в дневника за продажби и в дневника за покупки в периода, в който е извършено анулирането, предполага първоначално изпълнение на задължението за начисляване на ДДС, респ. първоначално упражнено право на данъчен кредит" са правилни по принцип. В случая обаче не е налице упражнено право на данъчен кредит както и непризнаване на право на данъчен кредит поради липсата на материалноправните предпоставки затова. След като по делото е нямало спор относно тях, а преценката за тях не е преклудирана поради зачитане на стабилитет на ревизионен административен акт, остава това право да бъде преценявано и с оглед на срока за упражняването му, което представлява втория спорен момент. Даване на отговор на същия изисква и произнасяне по това дали съставените фактури през 2007 г. и ДДИ през 2008 г., процесната фактура, както и протоколите за анулиране на данъчните фактури от 2007 г. и ДДИ от 2008 г. са неправомерно издадени през м. 07.2009 г., т. е. дали е спазена процедурата по чл. 116, във връзка с чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. При изложеното по-горе относно установяването на грешка в декларирането в отчетните регистри на дебитното известие, което е наложило анулирането му и издаване на процесната фактура, следва да се приеме, че упражняването на правото на данъчен кредит по повод на доставката, която материализира е осъществено в срока по чл. 72 от ЗДДС. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят направени съдебни разноски общо в размер на 100.00 лв., представляващи такива за държавна такса. От представените два броя договори за правна защита и съдействие в първоинстанционното и в касационното производства се констатира, че е договорено адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 000.00 лв., като няма данни същото да е реално заплатено, видно от записаното в тях. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,