Решение № 7228 от 18.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Н. Сандева с [ЕГН] и адрес в Бургас, [жк], [адрес] срещу Решение 1982 от 10.12.2021 г., постановено по адм. дело 2409 по описа на Административния съд Бургас за 2021 г. С него е отхвърлен предявеният от Сандева иск против Национален осигурителен институт (НОИ) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 03.02.2021 г. до 16.08.2021 г. в размер на 841, 09 лв., причинени й вследствие издаването на незаконосъобразен административен акт Разпореждане (отказ) 021-00-4258-3 от 10.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториалното поделение (ТП) на НОИ Бургас, която главница представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отпуснатото впоследствие обезщетение за безработица в размер на 15 526, 61 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника 100, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и несъобразяване на тълкувателната практика на Върховния касационен съд Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по т. гр. д. 3/2004 г. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал приетото по т. 4 от цитираното тълкувателно решение относно началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни актове на администрацията. Посочва, че в преведената сума от 15 526, 61 лв., представляваща обезщетение за безработица, не е включена сума в размер на законната лихва върху това обезщетение, считано от 03.02.2021 г. (датата на влизане в сила на Решение 29 от 11.01.2021 г. по адм. дело 2069 по описа на Административния съд Бургас за 2020 г., с което е отменено Решение Д1040-02-95/03.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане 021-00-4258-3/10.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас за отказ за отпускане на Сандева на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО)) до 16.08.2021 г. (датата на изплащане на обезщетението). Изразява становище, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Допълва, че в КСО липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза, като процесната, поради което за нея, като ищец, не съществува друг правен способ да претендира тази лихва, освен по исков ред. По изложените съображения иска отмяната на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт, с който исковата й претенция бъде уважена. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), договор за правна услуга, както и доказателства за извършването на разноските. С молба по делото от 16.05.2022 г. добавя към претенцията си за разноски и тези, които са извършени в производството пред първата инстанция. Ответникът НОИ със седалище и адрес на управление в София, бул. Александър Стамболийски 62-64, не представя отговор по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Чрез упълномощен представител гл. юрк. Д. Димитрова представя писмено становище по делото с доводи, че наличието на отменен по съдебен ред административен акт Разпореждане 021-00-4258-3/10.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас не води автоматично до извода, че са настъпили вреди в пряка причинно-следствена връзка с посочения акт. Обосновава се, че със съдебното решение, с което това разпореждане е отменено, административната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне по същество, в рамките на законоустановения срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, т.е. административното производство е продължило. Счита, че отлагането във времето на изплащането на процесното обезщетение не представлява забава по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Твърди, че задължението за заплащане на обезщетение за безработица е възникнало и станало изискуемо едва с влизане в сила на Разпореждане 021-00-4258-7 от 11.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас, което е след датата на претендирания исков период. По тези доводи иска оставане в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. С оглед фактическата и правна сложност на делото, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова бъде претендирано от касационния жалбоподател и същото надвишава минималния размер, определен за съответния вид правна помощ в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд Бургас е образувано по искова молба на Н. Сандева с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на НОИ да й заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени й в периода от 03.02.2021 г. до 16.08.2021 г., от незаконосъобразни административни актове (Решение Д1040-02-95/03.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане 021-00-4258-3/10.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас, с което на Сандева е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО), отменени по съдебен ред, в размер на 841, 09 лв., която сума се равнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху забавено изпълнение на парично задължение за изплащане на обезщетение за безработица в размер на 15 526, 61 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. За да постанови обжалвания резултат Административният съд Бургас е приел от фактическа страна, че ищцата подала на 15.04.2020 г. Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (л. 4 от адм. дело 2409/2021 г. по описа на Административния съд Бургас), по което бил постановен отказ с Разпореждане 021-00-4258-3/10.07.2020 г. (л. 5 от първоинстанционното дело) на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас. Установил, че това разпореждане, по повод обжалване от Сандева по административен ред, е потвърдено с Решение Д1040-02-95/03.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас. С Решение 29/11.01.2021 г. по адм. дело 2069/2020 г. по описа на Административния съд Бургас посоченото решение на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са отменени, а административната преписка е върната на органа за ново произнасяне по същество, по искането на Сандева за отпускане на обезщетение за безработица. Съдебното решение е влязло в сила на 03.02.2021 г. В изпълнение на последното и след събиране на необходимите допълнителни доказателства, с Разпореждане 021-00-4258-7/11.08.2021 г. (л. 33, пак там) на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас искането на ищцата е уважено, като, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1, чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, й е отпуснато обезщетение за безработица за периода от 16.03.2020 г. до 15.01.2021 г. в размер на 74, 29 лв. дневно. Общата сума за посочения период е в размер на 15 526, 61 лв. и е преведена по банковата сметка на Сандева на 16.08.2021 г. (л. 12, пак там). При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че предявеният от Сандева иск за обезщетение на имуществени вреди е допустим, а по същество е неоснователен. Взел е предвид, че спрямо ищцата е била проведена процедура по отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а и сл. КСО, като първоначално исканото от нея обезщетение било отказано с разпореждане на компетентния административен орган. Установил е, че това разпореждане не е влязло в сила, а е отменено от съда, като процедурата по установяване на претендираното от ищцата право на обезщетение за безработица е продължила и е приключила с издаване и влизане в сила на Разпореждане 021-00-4258-7/11.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас. Формирал е извод, че с влизане в сила на разпореждането за отпускане на Сандева на парично обезщетение за безработица е възникнало правото й да получи същото, а за държавата е възникнало задължението да й го изплати. Приел е, че ищцата сочи като основание за възникване на правото й на обезщетение по ЗОДОВ първоначално издаденото Разпореждане 021-00-4258-3/10.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, отменено по надлежния ред, както и че претендираният исков период е от 03.02.2021 г. датата на влизане в сила на Решение 29 от 11.01.2021 г. по адм. дело 2069 по описа на Административния съд Бургас за 2020 г., с което е отменено Решение Д1040-02-95/03.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане 021-00-4258-3/10.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас до 16.08.2021 г. датата на изплащане на обезщетението. Преценил е, че незаконосъобразният административен акт, сам по себе си, не е причинил сочените в исковата молба вреди. Според съда ищцата извлича претенцията си за обезвреда от забава в плащането на определеното й обезщетение за безработица, но е приел, че доводите й не намират опора в закона. Мотивирал се е, че фактите по конкретния казус показват, че поради първоначално постановения незаконосъобразен отказ от органа и развилата се съдебна процедура по оспорване на този отказ, отпускането и изплащането на търсеното обезщетение за безработица се е осъществило по-късно във времето. Това отлагане във времето обаче приел, че не представлява забава по смисъла на закона, представляваща основание за начисляване на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Приел е, че към посочената в исковата молба начална дата 03.02.2021 г. паричното задължение на държавата за заплащане на обезщетение за безработица в размер на 15 526, 61 лв. в полза на Сандева не е възникнало и няма основание да се начислява лихва за забава върху него. Счел, че това задължение е възникнало и е станало изискуемо едва с влизане в сила на Разпореждане 021-00-4258-7/11.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас за отпускане на процесното обезщетение. Тъй като датата на влизане в сила на последното била след крайната дата на претендирания исков период, съдът формирал решаващия извод, че искът на Сандева по ЗОДОВ е неоснователен. По така изложените съображения го отхвърлил. Отхвърлил е и акцесорната претенция за присъждане на лихва върху размера на обезщетението. На основание чл. 10 ЗОДОВ присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Страните не спорят по фактите. Фактическата обстановка е такава, каквато е установена с обжалваното решение. Спорът се свежда до въпроса, налице ли е в конкретния случай забава за отпускане и изплащане на обезщетение за безработица. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция първоинстанционният съд е отговорил неправилно на спорния въпрос. Съображенията за този извод са следните: На основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Правото на ищцата на обезщетение за безработица е придобито от Разпореждане 021-00-4258-7/11.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас. Това право ищцата е можела да придобие и в по - ранен момент в случай, че не е било издадено незаконосъобразното първоначално разпореждане за отказ да и се отпусне обезщетението. В случай, че административният орган бе издал законосъобразно разпореждане още към онзи момент ( 10.07.20г.), то щеше да е влязло в сила и станало изпълняемо към 03.02.21г., която дата се сочи като начална на исковия период, а фактически представлява датата на влизане в сила на съдебното решение, с което незаконосъобразното разпореждане е отменено. Поради незаконосъобразната административна дейност на ответника, изразяваща се в издаването на незаконосъобразни актове - Разпореждане 021-00-4258-3/10.07.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Бургас и Решение Ц1040-02-95/03.09.2020г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, ищцата е придобила правото си на обезщетение за безработица със закъснение. Периодът на закъснението обхваща и исковия период. Размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди в конкретния случай е определен от ищцата чрез стойността на законната лихва за периода на забавата (закъснението), но по същността си обезщетението не представлява лихва за забава, а обезщетение за невъзможността ищцата да се ползва от притежанието си( каквото е правото й на вземане за обезщетението за безработица) през периода на забавата. При субективните права с обект парични вземания, при нарушаването им поради забава, величината на вредата се измерва със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. За процесния период законната лихва върху изплатената сума на ищцата от 15 526,61 лева за обезщетение за безработица, изчислена с помощта на електронен калкулатор за законна лихва е в размер на исковата претенция. По изложените съображения, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, а вместо това искът се уважи до размера на посочената сума ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева. С оглед изхода на спора и своевременно направените искания, на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски и за двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 615 лева, и за които по делото са налице доказателства, че са направени - документ за превод на сума чрез ПАС-терминал в АС-Бургас ( лист 15 от делото пред административния съд), договор за правна услуга от 24.09.2021г. между Н. Сандева и Еднолично адвокатско дружество "Г. Стоянов" ( лист 109 от делото пред АС), фактура 0...27/11.11.2021г., издадена от ЕАД "Г. Стоянов" и фискален бон, издаден от същото дружество на същата дата ( лист 110 от делото пред АС), платежно нареждане от 12.01.22г. от Райфайзен банк ( лист 8 от делото пред ВАС) и договор за правна услуга от 28.12.21г. между ЕАД "Г. Стоянов" и Н. Сандева ( лист 20 - 21 от делото пред ВАС), и фактура 0...57/11.05.2022г. издадена от адвокатското дружество и фискален бон за сумата по фактурата от 12.052022г. ( лист 22 от делото пред ВАС). Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд