Решение № 8220 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2019 г.

Решение № 8220 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Минчева, от [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. Савова, против решение № 1334 от 18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 323/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № РД-09-96/16.01.2019 г. на Кмета на Община Марица. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства. Сочи се, че въпреки допуснатите съществени нарушения от административния орган както на националното законодателство, така и на европейското такова и по конкретно на чл. 8 от ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 на ЕКПЧ, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна - Кмета на Община Марица, чрез процесуалния си представител юрк. Йоргова, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на П. Минчева против заповед № РД-09-96/16.01.2019 г. на Кмета на Община Марица, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж, представляващ "Паянтова жилищна сграда" с размери 4, 00/5, 00 м. и височина 2, 30 м. извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот- публична общинска собственост с идентификатор 11845.502.732, собственост на Община "Марица". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Изложил е доводи, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същия е постановен в съответствие със закона. Въз основа на събраните по делото доказателства и съставения констативен акт № 17/8.01.2019 г. съдът приема, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв съставлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, противно на твърденията на касатора. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, които са идентични с тези изложени в касационната жалба. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от настоящия състав и към тях се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно съдът приема, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа, и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. След обстоен анализ на представените по делото доказателства правилно е прието и отсъствието на условията за търпимост на процесната сграда по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ по изложените от съда съображения. В тежест на жалбоподателя е доказване на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, включително и за ангажиране на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, каквито доказателства по делото не са представени. Правилен е изводът на съда за липсата на нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК. От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, респ. на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде извършена при наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни такива; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващия; съществуването на друго жилище за задоволяване на жилищните му нужди; предлагала ли е община Марица алтернативно настаняване в жилище от общинския жилищен фонд и др. В случая съдът е извършил обстойна преценка на цитираните обстоятелства, събрал е относимите доказателства и в заключение е достигнал до правилен и обоснован извод, че не е налице нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС/Конвенцията/, който в относимата си част гласи "Всеки има право на неприкосновеност... на жилището. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустимо, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите". В настоящия случай е установено, че въпреки твърденията на жалбоподателя не са представени доказателства, че това е единствено жилище за нея. Не са заявени и факти относно здравословното състояние на оспорващото лице, ограничаващи или отричащи възможност за полагане на труд, предвид възрастта й. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че са предприети от община Марица действия за предоставяне на възможност на ромски семейства за построяване на жилища чрез отстъпено право на строеж. В тази връзка съдът е коментирал предоставената възможност на Л. Пакетов, с когото жалбоподателката живее на семейни начала и на когото е отстъпено възмездно право на строеж върху ид. ч. от УПИ І -630, кв. 23, същия е посочил в продадената декларация, че живее с четиричленното си семейство, като П. Минчева е посочена за съпруга. През 2018 г. Община марица е предприела съгласно ЗОС, своевременни мерки по отношение социалните жилища, вкл. продажби по чл. 35 ЗОС. От друга страна съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за процесната сграда да е заплащан данък сгради, такса смет, такси за ток и вода, с което да бъде удостоверено фактическо ползване на имота през продължителен период от време. Дори да се приеме, че процесната сграда съставлява дом за Минчева, заповедта за неговото премахване е законосъобразна, тъй като целта на заповедта с правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ от една страна е да се защита живота и здравето на обитателите, а от друга страна правилата и разрешителния режим на строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, както и да се възстанови върховенството на закона, което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за "предотвратяване на безредици" и като насърчаване на "икономическото състояние на страната". От това следва, че процесната заповед има законна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията и съществения въпрос в това производство е "необходимостта в едно демократично общество" и спазването на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Съгласно определението дадено в решението на ЕСПЧ по делото "Йорданова и други срещу България" намесата се счита за "необходима в едно демократично общество", ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално ако е пропорционална на преследваната законова цел.. Първоинстанционният съд е изследвал всички фактори имащи отношение и е изложил правилни и обосновани мотиви във връзка с тях, а именно дали незаконното строителство е направено съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е естеството на интереса, който следва да бъде защитен чрез разрушаването и дали за лицата застрашени от разрушаването е било налице подходяща алтернатива. Правилен е крайният извод, че намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Според практиката на ЕСПЧ вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува именно в светлината на посочения принцип в първото изречение на първия параграф. Една мярка следва да е подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел. В случая сградата на жалбоподателя е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Заповедта за премахването на този незаконен строеж има за цел да върне нещата в положението, в което те биха били ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона. Предвид на изложеното оплакването от страна на последния за нарушаване на чл. 1 от Протокол № 1 е неоснователно. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в минималния размер на 100 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,