Решение № 13122 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на КО НИК ООД със седалище и адрес на управление в гр. Игнатиево, област Варна против решение 391 / 30.03.2022 г., по адм. дело 997 / 2021 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 3, б. б, чл. 14, ал. 2, т. 2 и чл. 23, ал. 2 и 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията по приетата съдебно-техническа експертиза и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"( ДА ДРВВЗ), гр. София, чрез юрисконсулт Бишурова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 391 / 30.03.2022 г., по адм. дело 997 / 2021 г. Административен съд Варна е отхвърлил оспорването по жалба на Ко Ник ООД, гр. Игнатиево, област Варна срещу разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р 12 107 / 28.04.2021 г. на зам. председател на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София и е присъдил разноски. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със Заповед РД-10-150/29.05.2017 г., издадена от председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси на основание чл.8, ал.5 от ЗЗНН на заместник-председателя на агенцията са делегирани правомощията по определяне индивидуалните нива на запасите на задължените лица за всеки период на съхраняване (раздел I., т. 1. 1.). Със Заповед РД-10-214/04.08.2020 г. председателят на агенцията е утвърдил Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по Приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099 / 2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, и Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл.2, ал.2 ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт. Методиките са публикувани на интернет страницата на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси. Жалбоподателят, Ко Ник ООД, гр. Игнатиево, област Варна е подал справка-декларация по чл. 4, ал.2 ЗЗНН, касаеща количества на смазочни масла, в т.ч. базови масла по вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099 / 2008 вх. Е-25/11.02.2021 г. по описа на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, с информация за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. за количества от ВОП на смазочни масла, в т. ч. базови масла в размер на 58. 66 тона. Съгласно чл.4, ал.2 ЗЗНН, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. От доказателствата по делото е установено, че оспорващият е осъществил ВОП през 2020 г. на смазочни масла, в т. ч. базови масла, в размер на 58.66 тона. Смазочните масла са включени в приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, поради което за дружеството е съществувало задължение да подаде справка-декларация по реда и при условията на чл.4, ал.2 ЗЗНН. Дружеството се явява и икономически оператор по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗЗНН, тъй като е задължено да изпълнява функции по ЗЗНН. Посоченото задължение произтича от разпоредбата на чл.23, ал.2 ЗЗНН, според която всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Неоснователно е оплакването на касатора, че дружеството не е задължено лице и икономически оператор по смисъла на ЗЗНН. Не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател, че възникването на задълженията на лицето по чл. 23, ал.2 ЗЗНН за създаване, съхраняване, обновяване и възстановяване със свои средства и за своя сметка на запаси за извънредни ситуации се предпоставя от наличието на внос през предходната календарна година кумулативно на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежки горива от съответното лице. Обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е внасяло през предходната календарна година тежки горива, а само тежки масла е ирелевантно за качеството му на задължено лице. Съгласно актуалната редакция на чл. 23, ал.2 ЗЗНН всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. С измененията на Закона за изменение и допълнение на Закона за запасите на нефт и нефтопродукти (обн. ДВ, бр.51 / 05.06.2020 г., в сила от 05.06.2020 г.) са извършени важни изменения и в терминологията, като думите нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл.2, ал.1 и думите нефт и нефтопродукти са заменени с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива. Изменението е с цел максимално разширяване на приложното поле на нормата на чл. 23, ал.2 ЗЗНН и е в съответствие с промените в европейското законодателство и изключват възприемането на тълкуването, че използвания понятиен апарат въвежда изискване за кумулативно наличие на внос, както на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008, така и на тежки горива, като предпоставка за възникване на задълженията на лицето. Механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в горецитираната докладна записка, като е съобразена и методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008, изготвена и утвърдена на основание чл.8, ал.2, т.1-3, във връзка с чл.12 и чл.14 и §34 ПЗР на ЗЗНН. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, което съдът законосъобразно и обосновано е кредитирал, съгласно което кодовете по Комбинираната номенклатура на ЕС (КН) на внесените от жалбоподателя масла отговарят на определението за тежки масла; според т. 2 буква "е" на глава 27 от КН тежките масла, описани в т. "г" влизат в определението за тежки горива; внесените от жалбоподателя масла по КН отговарят на т. 2 буква "г" тежки масла и съответно на т. 2 буква "е" за тежки горива. Тъй като оспорващото дружество е осъществило ВОП на смазочни масла (в т. ч. базови масла), законосъобразно с оспореното разпореждане е определено създаването и съхраняването на нива на ЗИС от котелни горива. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение