Решение № 7996 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2011 г.

Решение № 7996 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свиленград чрез процесуалния си представител юриск. Велина Стамова срещу решение № 232/16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 554/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отменено решение № 8000-1229/15.09.2010 г. на началника на същата митница за определена нова митническа стойност в размер на 81218 лв. на нов лек автомобил, марка "БМВ", модел Х5, и нов размер на публично задължение за ДДС в размер на 17867,96 лв. и мито - 8121,80 лв. Автомобилът е с произход от САЩ и е деклариран с ЕАД 10BG003100Н0022141/29.07.2010 г. за сумата от 28000 щ. д. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е направил неправилен извод, че административният орган не е посочил фактически и правни основания за причините, поради които не следва да се приложи метода на договорената стойност. В тази връзка са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил приложеното по делото писмо № 4414/2949/30.07.2010 г., с което митническият орган е изискал от дружеството допълнителна информация по отношение извършените по сделката за закупуването на МПС плащания. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът е направил неверен извод, че е нарушен материалният закон, като не са приложени точно правилата за определяне на митническа стойност. Изложени са оплаквания в касационната жалба, че съдът е възприел заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза, а не изводите от експертното заключение по назначената в хода на административното производство експертиза. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението на съда и отхвърляне жалбата на "ММ-Спед" ООД срещу митническото решение. Ответникът по касационната жалба "ММ-Спед" ООД - гр. Свиленград, редовно призован, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 8000-1229/15.09.2010 г. на началника на същата митница за определена нова митническа стойност в размер на 81218 лв. на нов лек автомобил, марка "БМВ", модел Х5, и нов размер на публично задължение за ДДС в размер на 17867,96 лв. и мито - 8121,80 лв. За да отмени индивидуалния административен акт, първоинстанционният съд е приел, че решението на началника на Митница Свиленград е издадено от компетентен митнически орган, но в нарушение на материалния закон и административно-процесуалните правила. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо не приема декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от американския продавач, като не са посочени и съответните доказателства, въз основа на които е направен извод, че декларираната стойност е занижена. Позоваването на направен сравнителен анализ в националната база не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на акта. Липсва посочване на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган е изградил своите изводи за наличието на достатъчно основания за съмнения, че декларираната сума е общата сума, платена или подлежаща на плащане, определена в чл. 35 от ЗМ. Дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. Закона за митниците (ЗМ), респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, включително и такива за начина на определяне на тази стойност. Липсата на такива винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени процесното решение на началника на Митница Свиленград като незаконосъобразно. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства, съдът е направил извод, че неправилно е приложен материалният закон. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. Съответната разпоредба е на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. От представените по преписката доказателства безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесения автомобил и не са налице основания за определянето й по чл. 36 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Обжалваното решение на митническия орган, правилно, е преценено от решаващия съдебен състав, като несъдържащо мотиви относно изразеното от административния орган съмнение досежно договорената стойност. Последната, съгласно чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. представлява реално платената или подлежащата на плащане цена. В решението си, митническият орган не се е мотивирал на какво се основава съмнението му, че декларираната митническа стойност на автомобила, не е договорната му стойност. В митническото решение е записано изречението, че след извършен сравнителен анализ на стойностите на сходни стоки в националната база и проучване на продажните цени в интернет сайтове е установена заниженост на митническата стойност. На първо място, формулировката е твърде обща. Не е конкретизиран обекта (ЕАД-та) на сравнителния анализ, наименованието на прегледаните интернет сайтове и конкретната информация от тях. Липсата на тази необходима конкретизация е пречка за съда да прецени обосноваността на извода на митническия орган, че декларираната митническа стойност е занижена. От друга страна, установява се, че износителят- Тодор Марков е продал автомобила на получателя в РБългария - "ММ СПЕД " ООД за левовата равностойност на 28 000 $. От доказателствата по делото се установява, че на същата цена автомобилът е закупен от износителя-Тодор Марков от GUTTLI International. Тоест, обстоятелството, че Тодор Марков е свързано лице с "ММ СПЕД " ООД не е повлияло на продажната цена на автомобила по сключения между тях договор за покупко-продажба. Нито в хода на митническата проверка, нито по-късно в хода на обжалването на митническото решение са събрани данни, от които да се направи обоснован извод, че реално платената цена за въпросния автомобил е по-висока от посочената в договорите за покупко-продажба. Фактът, че реалната пазарна стойност на автомобила е различна (в случая по-висока), не води автоматично до извода, че платената реално цена е различна от посочената в договора за покупко-продажба. По аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, страните по договора са били свободни да договорят съдържанието му, в това число и цената на стоката, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл, страните не са задължително обвързани от пазарните предпоставки. В митническото решение не е посочено установеното занижаване на продажната цена по отношение на пазарната цена на процесния автомобил на коя повелителна разпоредба от закона противоречи. Основателно е преценено от съда, че митническият орган е следвало да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност на процесния автомобил по реда на чл. 29 и чл. 30 от Регламент № 2913 и едва след това да пристъпи към определянето й по реда на чл. 31 от същия регламент. Липсват мотиви в митническото решение за неприложимост на реда по чл. 30 от Регламента. Недопустимо е липсата на мотиви в административния акт да се преодолява от административния орган чрез доказателствени искания за събиране на данни по делото от процесуалния му представител. От акта на митническия орган следва да стават ясни, както за засегнатото лице/лица, така й за съда, съображенията му въз основа на които е преценил, че митническата стойност на стоката не е договорената, че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 30 от Регламента и причините за това. Също така следва да са ясни и конкретизирани данните, обосновали тези съображения, а носителите им ( на данните) следва да са част от административната преписка. В конкретния случай това не е налице. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд