Решение № 2770 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2019 г.

Решение № 2770 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Детекс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв. Донков против решение № 347/07.03.2019 г. по адм. д. № 904/2018 г. по описа на Административен съд- С. област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът кмет на О. Б., чрез юрк. Николов, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Ответницата Л. Кръстева не взема становище по жалбата. Останалите ответници Х. Начев, В. Тодорова, Д. Чернева, И. Георгиев, С. Г., чрез адв. Цветков, оспорват основателността на жалбата и молят да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила като законосъобразно. Претендират разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № СА-40/03.08.2018 г. на кмета на О. Б., с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е одобрил проект за изменение на ПУП-ПЗ и РУП за УПИ III-970 и УПИ IV-971 в кв. 74 по плана на гр. Б., / ПИ с идентификатори 05815.301.117 и 05815.301.118 по КК и КРНИ на гр. Б. /, като се променят задължителните линии на застрояване относно дълбочината на застрояването на 16 м / от 12 м/ при спазване на отстояние 3 м. от съседните УПИ, извън зоната на покриване на калкан, оформя се силуетен план по ул. "Ген. Гурко" и се запазва предвиждането застрояване на два етажа с показатели за устройствена зона "Ц" / Пзастр. ? 60%, Кинт. ? 2, 0, Позел. ?30%, Н. ?10, 0 м. /. След подробен анализ на доказателствата по административната преписка и заключенията на единичната и тройна съдебно-технически експертизи, административният съд е приел, че се касае за валиден, мотивиран и правилен административен акт, издаден при спазване на разписаната в ЗУТ процедура. Единственото установено нарушение касае липсата на изрични мотиви за основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, но е прието от съда, че при наличие на надлежно визирано и мотивирано в заповедта друго основание по чл. 134 ЗУТ / по ал. 2, т. 6/ за изменение на ПУП, това не съставлява съществен порок, водещ до незаконосъобразност на заповедта на това основание. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че производството е задвижено по заявление на собственика на УПИ III-970, при надлежно дадено съгласие от всички съсобственици в двата УПИ / УПИ III-970 и УПИ IV-971/, с подписи върху проекта, за които е предвидено изменение на ПЗ и РУП по реда на чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗУТ. От приложената графична част на оспорената заповед и заключенията на съдебно-техническите експертизи /първоначална и тройна/ се установява, че предмет на изменението е единствено ПЗ, но не и РП, поради което възраженията за неправилна кадастрална основа се явяват неотносими, вкл. и наведените такива пред настоящата инстанция за висяща процедура по изменение на КККР. Освен това изменението на ПЗ и изработения РУП са в обхват два съседни УПИ-ти / УПИ III-970 и УПИ IV-971/, с предвидено по действащия ПУП- ПЗ от 1994 г. свързано застрояване, което изключва възможността за обследване статута на сградата в УПИ V-1154 и застрояването, тъй като ПЗ за този УПИ не е засегнат от процесното изменение. Обстоятелството, че по действащия ПУП от 1994 г. и този УПИ е включен в предвиденото между седем имота свързано застрояване е релевантно за активната процесуална легитимация на оспорващото Дружество и то по т. 2, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, но не се отразява на законосъобразността на процесното изм. на ПУП, тъй като не е променен характера и начина на застрояване. Застрояването остава свързано към съседните на УПИ III-970 и УПИ IV-971 имоти /УПИ II и УПИ V-1154/, като е предвидено увеличаване на дълбочината на застрояване в УПИ III-970 и УПИ IV-971 от 12 м на 16 м и във връзка с това е изчертан "преход" към покриване на калкана към предвидените сгради в УПИ II и УПИ V-1154, като е спазено изискването за отстояние от минимум 3 м. от страничните рег. линии. В тази връзка се явяват ирелевантни подробно изложените доводи в касационната жалба за влошаване на бъдещото застрояване в имота на оспорващото Дружество. Неоснователен е и доводът по касационната жалба за липса на съгласие на всички заинтересовани собствениците на предвидените в свързано застрояване УПИ-ти, тъй като изискването на т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ обхваща единствено собствениците, респ. носителите на вещни права на/в имотите, които са предмет на разработката за изм. на ПУП. Такова съгласие е дадено от всеки съсобственик на УПИ IV-971 поименно и от собственика на УПИ III-970, който е и заявител на изменението, като всеки е положим подпис върху графичната част на проекта за изменение на ПУП. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с недопускане на нова /повторна/ тройна съдебно-техническа експертиза. Искането, направено от процесуалният представител на оспорващото Дружество, е мотивирано не с неизясненост на факти по делото или съществуващо противоречие между експертите, а с несъгласие с единодушното заключение на вещите лица, поради което процесуално обосновано е оставено без уважение. В тази връзка, правилно е отказано от съда и да се отмени определението за даване ход по същество на делото по искане на същата страна в процеса, направено в писмената защита, позоваващо се на неотносим факт за инициирано производство по изменение на КККР. Тези искания сочат на поведение, целящо забавяне и шиканиране на процеса. Не е налице и допуснато от съда съществено процесуално нарушение в твърдяния от касатора смисъл при назначаване на вещо лице от тройната СТЕ. Няма законово ограничение за назначаване на вещи лица единствено от списъка на вещите лица към съответния съд. Отвод на вещото лице не е направен по делото, а съмненията в неговата компетентност са преодоляни с подписване без особено мнение на тройната експертиза-единодушно по всички поставени въпроси. Освен това, въпросите, поставени на експертизата не са от категорията изискващи "спец. знания", тъй като параметрите на допуснатото изменение на ПУП-ПЗ и тези на одобрения РУП са изчерпателно визирани както в текстовата част на оспорената заповед, така и в графичната част към заповедта, където са нанесени всички отстояния, вкл. отстъпа до страничните рег. линии. Липсват доказателства за неправилно нанасяне на стр. параметри, както и доводи от оспорващия в тази насока. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявените от ответниците Х. Начев, В. Тодорова, Д. Чернева, И. Георгиев, С. Г., чрез адв. Цветков претенции за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторът дължи разноски в описания размер в списъка по чл. 80 ГПК, както следва: в полза на Х. Начев-400 лв, на В. Тодорова и Д. Чернева-общо 400 л и на И. Георгиев и С. Г.- общо 400 лв, съставляващи договорен и надлежно внесен адв. хонорар. Основателна е претенцията и на ответника кмет на О. Б. за присъждане на юрк. възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да бъде определено в мин. размер от 100 лв по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,