Решение № 15368 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15020/2012 г.

Решение № 15368 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15020/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на "Фиш Инвест" ООД - гр. Монтана, против решение № 949 от 16.11.2012 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път 1-1 (Е-79), обход на гр. Монтана на територията на област Монтана, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Решението се обжалва относно определеното обезщетение за отчуждената част на имот с идентификатор 48489.2.484, находящ се в землището на гр. Монтана и представляващ територия, заета от води и водни обекти с начин на трайно ползване - рибарник. Считат, че определеното парично обезщетение в размер на 216 813 лв. е занижено и не съответства на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Ответната страна - Министерския съвет и заинтересованите страни, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Безспорно е установено, че с РМС № 949/16.11.2012 г. е отчуждена площ от 19 968 кв. м от имот с идентификатор 48489.2.484 на територията на гр. Монтана с обща площ от 293 941 кв. м., представляващ рибарник, собственост на дружеството - жалбоподател. С оглед предмета на жалбата по делото е допусната и изслушана оценителна експертиза за паричното обезщетение на отчуждената част от процесния имот. От писменото заключение на вещото лице Борислав Савов е видно, че с оглед характера на отчуждения имот (рибарник) обезщетението за същия не може да се определи по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС по пазарен аналог. За същия обезщетението следва да се определи по реда на чл. 96, ал. 1 ППЗДС, който препраща към нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. По този метод стойността на паричното обезщетение за отчуждената част от имота възлиза в размер на 210 734 лв. Така определеното и следващо се парично обезщетение е по-ниско от размера на обезщетението, определено с обжалваната част на РМС в размер на 216 813 лв. Така приетото от съда писмено заключение, извършено от компетентно и в съответствие с приложимите нормативни разпоредби не е оспорено от жалбоподателя и ответната страна. При така установените фактически обстоятелства жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,