Решение № 4974 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2020 г.

Решение № 4974 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Самоков, чрез юрк. Л. против решение № 742/21.07.2020 г., постановено по адм. дело № 48/2020 г. по описа на Административен съд - София област. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване нормата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, се иска отмяна на решението със законните последици. Ответниците М. Б. и М. Н., чрез адв. М., ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като правилно. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение е отменен по жалба на М. Б. и М. Н. отказа на кмета на Община Самоков, обективиран в писмо с изх. № 9400-2419 от 13.11.2019 г., по заявление вх. № 9400-2419/01.11.2019 г. за отмяна по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ на заповед за отчуждаване № 0-960 от 21.06.1977 г. на председателя на изп. комитет на СОНС, с която е отчужден в полза на държавата недвижим имот с пл. № 128 от кв. 2 по регулационния план на к. к. "Белчин бани" от наследодателите на оспорващите А. П. и М. П.. Прието е, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на ал. 2, § 9 от ПР на ЗУТ, тъй като е безспорно обстоятелството, че имота не е завзет до 30.10.1998 г., а по отношение на изискването за неприключило отчуждително производство е установено неизпълнение на изискванията на чл. 272 във връзка с чл. 273, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.);. Решението е постановено при изяснена напълно фактическа обстановка, но неправилно прилагане на материалния закон. Решаващият правен извод на съда за приложимост в случая на хипотезата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ се базира на неприключило отчуждително производство, поради липса на категорични данни за реално изплащане на отчуждените съсобственици на имота А. П. и М. П. на определеното парично обезщетение, което е било внесено на депозит в ДСК-Самоков с кв. № 5205/11.02.1980 г. Този извод е в противоречие с представеното по делото и административната преписка влязло в сила на 17.05.2019 г. съдебно решение № 166/3.11.2017 г. по гр. д. № 972/2016 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен иска на М. Б. и М. Н. по чл. 124, ал. 1 ГПК за същия имот, тъй като имота е надлежно актуван с АДС № 4542/20.04.1982 г. като отчужден със заповед № 0-960 от 21.06.1977 г. на председателя на изп. комитет на СОНС и изплатен /парично обезщетение/ на собствениците с платежно нареждане от 11.02.1980 г. В тази връзка изводите на административният съд за наличие на висящо отчуждително производство, поради неизпълнение на изискванията на чл. 272 във връзка с чл. 273, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.); се явяват в противоречие със силата на присъдено нещо на визирания по-горе съдебен акт, който отрича правото на собственост върху имота на заявителките в административното производство, по което е постановен процесния отказ. Освен това факта на приключило отчуждително производство не се оспорва от М. Б. и М. Н., както в подаденото заявление вх. № 9400-2419/01.11.2019 г. до кмета на Община Самоков, така и в депозираната пред Административен съд - София област молба - уточнение от 27.01.2020 г., като искането е за отмяна на отчуждаването, което попада единствено в приложното поле на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, но преклузивния срок по този закон е изтекъл на 22.05.1998 г. Систематичното място на § 9 в преходните разпоредби на закона, както безпротиворечиво приема и постоянната съдебна практика, сочи недвусмислено, че двете разписани в ал. 1 и ал. 2 хипотези уреждат случаи на заварени от ЗУТ незавършени отчуждителни производства по ЗТСУ. Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ (отм.); , по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ (отм.); и отменения чл. 102 ЗС. В ал. 2 е уредена хипотезата, при която недвижимият имот не е завзет до същата дата, като в този случай заповедите за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството по преписката се прекратява от кмета на общината. Следователно изискването на § 9 е за висящност на отчуждителното производство, към момента на влизане в сила на ЗУТ, което определя и компетентността именно на кмета да прекрати това производството при наличие на останалите кумулативно изискуеми предпоставки. Именно поради това § 9 ПР на ЗУТ не съставлява реституционна разпоредба, в който смисъл е възприета от двете заявителки М. Б. и М. Н., сезирали кмета с искане за "отмяна на отчуждаването", а касае приключване на отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ (отм.); и незавършени към момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай отчуждаването на процесния имот е започнало пред 1977 г. и е приключило през 1982 г., когато имота е актуван като държавен с АДС № 4542/20.04.1982 г. С оглед на това към момента на влизане в сила на ЗУТ не е било налице висящо отчуждително-обезщетително производство, което да подлежи на изменение, респ. прекратяване по реда на § 9 от ПР на ЗУТ. Предвид горното, изводът на съда за приложимост на режима по § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ и незаконосъобразност на отказа на кмета на Община Самоков се явява необоснован и незаконосъобразен. Нормата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ не преповтаря нормите на реституционния закон ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, а въвежда самостоятелно основание и то за прекратяване на неприключило отчуждително производство, а не за възстановяване собствеността върху отчужден имот по приключило отчуждително производство, каквото е установено в случая. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли оспорването срещу изричният отказ на кмета на Община Самоков по заявление вх. № 9400-2419/01.11.2019 г. като неоснователно. С оглед своевременно заявеното искане от касатора за присъждане на разноски и изхода на делото, ответниците дължат на основание чл. 143, ал. 3 АПК направените в процеса разноски, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 200 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение