Решение № 189 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2007 г.

Решение № 189 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). С решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, II състав № 130/11.06.2007 г., постановено по гр. д. № 61/2007 г. е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, 1 г. о., 9 състав от 8.05.2006 г. по гр. д. № 994/2005 г. в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1 500 лв. до 10 000 лв. (за сумата 8 500 лв.) и вместо него е постановено друго решение, с което П. на РБ е осъдена да заплати на С. Д. Д. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ още 8 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.03.2005 г. до окончателното изплащане на сумата и е оставено в сила решението в останалата част, с която П. на РБ е осъдена да заплати на С. Д. Д. на основание чл. 64 ГПК направените по делото разноски в размер на 50 лв. От ответника П. на РБ чрез Б. С. към Апелативна прокуратура-София е подадена касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявения иск за още 8 500 лв., както и в частта на присъдените разноски. Изложени са съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание прокурор С. като представител на П. на РБ поддържа касационната жалба в частта относно размера на присъденото от въззивния съд обезщетение и не поддържа жалбата в частта за разноските. От ищеца С. Д. Д. чрез процесуален представител адвокат В въззивното решение е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решението на СГС, с което С. Д. Д. е осъден на основание чл. 10 ЗОДВПГ да заплати държавна такса в размер на 560 лв. Подаден е от адвокат В писмен отговор по касационната жалба на ответника. Моли съда да остави жалбата на ответника без уважение, като счита, че е неоснователна. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността на жалбите, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. приема следното: Въззивният съд е уважил предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ в размер на сумата 10 000 лв. Определеният размер на обезщетението е обоснован с приети за безспорно установени по делото обстоятелства, а именно: Органи на прокуратурата са изготвили и внесли в съда обвинителен акт срещу С. Д. Д. за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1 НК. С присъда от 2.07.2003 г., постановена по н.о.х.д. № 1033/2003 г. на СРС Д. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По подадени от П. протести срещу оправдателната присъда са образувани въззивно и касационно производства, приключили с потвърждаващи оправдателната присъда решения. С оглед показанията на свидетелите Р, колеги на ищеца, съдът е приел, че във връзка с проведеното наказателно производство Д. се е променил-от весел, спокоен, отпуснат човек е станал затворен, свит, престанал да контактува с колегите си; станалото се разчуло, хората говорели; притеснявал се, че във връзка с разследването няма да получи допуск за работа със секретни материали, което би могло да доведе до съкращението му от работа; достойнството му на офицер е било накърнено от отнемането на личното му оръжие. Отхвърлен е доводът на П., че действията за повдигане на обвинение срещу С. Д. Д. не са незаконни, а са в изпълнение на конституционното задължение за повдигане на обвинение при достатъчно данни за извършено престъпление. Прието е, че е налице основание за ангажиране отговорността на П. по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, тъй като по повдигнатото от прокуратурата обвинение е постановена оправдателна присъда. По касационната жалба на П. на РБ: Общият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, въз основа на който съдът определя размера на дължимо за претърпени неимуществени вреди обезщетение се прилага и при присъждане на обезщетение на основанията по ЗОДОВ (т. 11 ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК). В съдебната практика този критерий (принцип) се прилага преди всичко като съдът изпълни задълженията си по чл. 188 ГПК да съобрази и да подложи на преценка всички установени от претендиращия обезщетението ищец конкретни обстоятелства за всеки конкретен случай. Обстоятелствата, които са релевантни за определяне размера на обезщетението, които по настоящото дело са установени основно със свидетелските показания на двамата колеги на ищеца и въз основа на които въззивният съд е определил размера на действително дължимото на ищеца обезщетение, не обосновават като справедлив приетия за установен от въззивния съд размер на обезщетението. Определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на сумата 10 000 лв. е в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този извод се налага при извършената от касационната инстанция проверка съобразно събраните по делото доказателства в изпълнение от страна на ищеца на доказателствената тежест за установяване не само основанието, но и размерът на претендираното обезщетение. Въззивното решение, с което на ищеца е присъдено допълнително обезщетение в размер на сумата 8 500 лв. е неправилно, поради нарушение на материалния закон по отношение на определения от съда размер на дължимото на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ обезщетение и подлежи на касиране при условията на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Решението следва да се отмени и касационният съд - да се произнесе по съществото на спора съгласно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. С оглед безспорно установените данни в конкретния случай относно обстоятелствата, по повод на които се е стигнало до повдигане на обвинение срещу ищеца за извършено престъпление от общ характер по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1 НК и с оглед свидетелските показания на двамата колеги на ищеца, преценени като добросъвестни, но със степен на заинтересованост в аспект на разпоредбата на чл. 136 ГПК и с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД настоящият състав на ВКС определя дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1 500 лв. Сумата следва да се присъди със законна лихва от 22.03.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата от 1 500 лв. до 10 000 лв. предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. За разликата от сумата 10 000 лв. до пълния размер на претенцията от 15 000 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По касационната жалба на ищеца С. Д. Д.: С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ (ред, ДВ, бр. 60/1988 г.) с оглед отхвърлената част на предявения иск в размер от 15 000 лв. ищецът дължи държавна такса в размер на 540 лв., която сума той следва да заплати по сметка на Върховния касационен съд. Въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта на присъдената държавна такса следва да се отмени и ВКС следва да се произнесе в посочения по-горе смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.