Решение № 14648 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2020 г.

Решение № 14648 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Бургас, гр. Бургас, ЖК Лазур бл. 89 срещу решение № 843/9.07.2020 г., постановено по адм. дело № 630/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменена Заповед № 3 Д/Д-А-046/24.03.2020 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Бургас, с която, на основание чл. 26, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), е наредено, считано от 25.03.2020 г. временно продължаване на настаняването на малолетния син на двамата жалбоподатели М. Ангелова и И. Ангелов– А. М. в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място], [адрес], за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответните по касационната жалба страни М. Ангелова и И. Ангелов, чрез процесуалния си представител изразяват становище за нейната неоснователност. Ответната страна А. М., чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че; малолетният А. М. е седмо по ред дете на М. Ангелова от общо 14 деца. През м. 03. 2019 г., по отношение на него, заедно с още 10 негови братя и сестри, са били взети мерки по реда на чл. 26 от ЗЗД и настанени в центрове за настаняване от семеен тип в [населено място], за което са били издадени съответните административни актове. Повод за предприемане на мярката спрямо децата е било телефонно позвъняване от жалбоподателката на НТЛД 116111, която споделила, че поради изчезването от дома им на едно от децата й – Ю., на [възраст], не може да издържа на напрежението и ще се самоубие, както и има намерение да убие и децата си. В производство по реда на чл. 28 от ЗЗД, Районен съд Бургас е постановил Решение № 1986/05.08.2019 г. по гр. дело № 3370/2019 г., видно от което, малолетният А. М. е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място], за срок от една година, считано от настаняването му по административен ред – 25.03.2019 г., когато е била издадена Заповед № 3 Д/Д-А-085/25.03.2019 г., видно от мотивите на съдебния акт. На 04.09.2019 г. жалбоподателят И. Ангелов подал заявление за реинтеграция на детето А. М. и другите деца в семейството му, поради което е започнала работа по интеграция от АСП Поморие, компетентна по настоящия адрес на родителите, като е издадено направление за ползване на дългосрочна социална услуга в ЦОП Несебър – семейно консултиране и подкрепа, като в рамките на услугата двамата жалбоподатели са били многократно консултирани в различни аспекти, видно от съставения тримесечен социален доклад от 3.02.2020 г. – относно задълженията им като родители, придобиване на знания относно потребностите на децата, необходимостта от осигуряване на благоприятна за живота и здравето среда на отглеждането им, консултации относно учебната заетост на децата и значението на образованието им. Видно от отбелязаното в доклада, жалбоподателите са провели среща с директора на училището в [населено място], който ги е уверил, че след реинтеграцията на децата те ще бъдат незабавно приети. Подготвили са също дрехи и обувки за децата, складирани в чували. Относно финансовата издръжка на семейството жалбоподателят И. Ангелов посочил, че това е негова отговорност да осигури необходимите средства, като изброил няколко трудови дейности извършвани през последната година, както и множество други нерегламентирани източници на доходи с дневни надници. За жалбоподателката е констатирано, че е трайно безработна, но се ангажира с почистване на домове, цепене на дърва и сезонни беритби. В доклада е оценен и напредъка на родителите, като е отбелязано, че оказват пълно съдействие, редовно посещават децата, правят опити за подобряване условията в дома си, както и на личните си нагласи, а за майката е отбелязано, че е силно привързана към децата си и ако й се даде втори шанс ще се справи много по-добре с тяхното отглеждане и възпитаване. В обобщение е посочено, че към момента родителите имат капацитета за задоволяване на базовите потребности на децата, но съществува бъдещ риск семейството да остане без дом, предвид констатацията, че обитават жилище, за което е констатирано, че е незаконен строеж, както и е отчетена необходимостта за продължаване на социалната работа и консултиране на родителите. На 19.03.2020 г. е проведена мултидисциплинарна среща, като видно от съставения за нея протокол, ДСП Бургас е заела становището, че след изтичане на срока на приложената мярка за закрила – 24.03.2020 г. и въз основа на резултатите от процеса на предоставената социална услуга на родителите, няма законово основание за продължаване на настаняването на децата извън семейството, като те, вкл. и малолетния А. М., следва да бъдат върнати в семейството на родителите, като се продължи наблюдението върху тях. С писмо от 23.03.2020 г. АСП Поморие уведомила директора на ДСП Бургас, че е получено обаждане от собственичката на имота, в който са се настанили жалбоподателите, която, след като узнала, че предстои връщането на децата в семейството, не била съгласна те да се отглеждат в имота й, а жалбоподателите били агресивни спрямо нея и я заплашвали. В тази връзка АСП Поморие изразила категорично отрицателно становище за реинтеграция на децата в биологичното им семейство. На основание горните фактически данни, директорът на ДСП Бургас издал процесната Заповед № 3 Д/Д-А-046/24.03.2020 г., в мотивите на която, освен на тях, допълнително се позовал и на въведеното в страната извънредно положение и дадените във връзка с това препоръки за спазване на висока лична хигиена за ограничаване разпространението на вируса COVID-19 и като счел, че обитаваното от родителите жилище, при липса на ток и вода, не показва безрискова семейна среда за отглеждане на децата, както и обстоятелството, че реинтеграцията на детето А. М. е прекратена, на основание чл. 26, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето, е наредено, считано от 25.03.2020 г., временно продължаване на настаняването на малолетния син на двамата жалбоподатели – А. М. в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място], [адрес], за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Съдебното решение на Административен съд – Бургас е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията изложени в касационната жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас следва да бъдат споделени. Административният съд неправилно и необосновано е приел за незаконосъобразна и е отменил Заповед № 3 Д/Д-А-050/24.03.2020 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, с която е наредено, считано от 25.03.2020 г. временно продължаване на настаняването на малолетния А. М. в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето. Не са обсъдени и анализирани задълбочено всички събрани по делото доказателства сочещи наличието на фактическите и правни основания за издаването на процесната заповед за временно настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в [населено място]. За да издаде заповедта за временно настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] административният орган се е позовал на чл. 26, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Съответно, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. чл. 26, ал. 1, изр. второ ЗЗДет., без да вземе предвид чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. и е направил неправилен извод за неправилно приложение на закона. Използваният от административния орган израз временно "продължавам" настаняването, както и посочването на обстоятелства от предходното настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца не изключва инициираното ново производство за временно настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца, по което производство е издадена процесната заповед, съгласно разпоредбата на чл. чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. В случая е налице и хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. за трайна невъзможност от страна на родителите М. Ангелова и И. М. да полагат грижи за детето, която също необосновано е отхвърлена от страна на първоинстанционният съд, като се е позовал на финален социален доклад изготвен след издаването на процесната заповед на л. 149-150. Въпреки това, при позоваването на финалния доклад въобще не е взето предвид от съда, че родителите на малолетното дете имат 14 деца, от които девет от тях, вкл. А. М. са настанени в ЦНСТ, ангажирали са се да помагат в ежедневието на трудно подвижна възрастна жена, при което да ползват две от стаите в къщата й в [населено място] и не е налице достатъчна жилищна площ за многодетното семейство. Липсва баня и е налице външна тоалетна в недобро състояние, което е пречка за подържане на необходимата хигиена и то в условията на пандемия - COVID-19. Освен това нямат доходи за отглеждане на детето. Несъздаването от родителите на безопасни и здравословни условия за отглеждането и възпитанието на детето го поставя в риск за физическото, психическото, нравственото интелектуалното и социално развитие. Данните по делото категорично установяват, че родителите са в трайна невъзможност да отглеждат при подходящи условия малолетния А. М. поради липса на средства да осигурят необходимите социално битови условия и среда, мотивиращи основание за настаняване на детето извън семейството, съобразно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси, при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет., е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителите. При това положение административният съд, като е преценил оспорената заповед за временно настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за незаконосъобразна и я е отменил е постановил съдебно решение в нарушение на приложимия закон. Обжалваното решение на Административен съд – Бургас следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, а жалбата на М. Ангелова и И. М. срещу процесната заповед да се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,