Решение № 4427 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6620/2012 г.

Решение № 4427 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6620/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Намир Казем Тамер, гражданин на Ирак срещу решение № 1836 от 3.04.2012 г. по адм. д. № 6401/2011 г. на Административен съд София-град, с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и решено по същество. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на АССГ е правилно, постановяването на което е съобразено с процесуалните правила и приложимия материален закон. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Намир Казем Тамер, гражданин на Ирак, срещу решение № 330/23.06.2011 г. на Председателя на Агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Намир Казем Тамер е напуснал Ирак м. май 2010 г. и на 23.05.2010 г., с помощта на трафиканти на хора, без валидно разрешение дошъл в България, преминавайки "зелената граница" с Турция. Правилно Административен съд София - град приема, че представената бежанска история е неправдоподобна и противоречива. В проведените с него две интервюта дава различни обяснения. Причината да напусне Ирак е големия стрес на който бил подложен ежедневно в Ирак и големия риск за живота му като охранител, а по-късно и като фотограф. Не е имал взаимоотношения с официалните власти, не е преследван по етнически или религиозни причини. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти, въз основа на чийто анализ е извел обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ за отказан статут на бежанец и хуманитарна закрила на касатора Памир Казем Тамер, гражданин на Ирак. Правилно е приета липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. От данните по делото не се установяват чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 от ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на негови основни права посредством тежки по естество или повторяемост действия /ал. 4/. Съдът е обсъдил този факт и основателно е счел за неотносими опасенията на жалбоподателя за претендирания статут. Правилно е прието и това, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/04. Изводът за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 от ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед ал. 1, т. 1 - 3 от цитираната норма. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като от преценката на общата ситуация в Ирак и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Ирак създава опасност за живота и здравето му. Не за всеки иракчанин в Ирак съществува опасност за живота и здравето му. Това следва да се прецени с оглед конкретната бежанска история. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Ирак и по- конкретно в района на гр. Багдад, където е работил, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът е обсъдил липсата на достоверни доказателства, които да обуславят действителност на твърденията за основателен страх у кандидата, че при завръщането му в Ирак ще бъде подложен на дискриминационно отношение и преследване. Като такова следва да се приеме и твърдението, че неспокойната и непредсказуема обстановка в Ирак не е съпоставена с текста на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ ЕО на СЕО. Както административният орган, така и съдът, са обсъдили приложимото към случая общностно право /вкл. и Решение № С-465/07 г. на съда в Люксембург/ и обосновано са приели, че положението в Ирак се подобрява, независимо от спорадичните терористични актове, с оглед на което не са изпълнени условията за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,