Решение № 3982 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12025/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Стоянов, чрез пълномощника адвокат Господинов, против решение 348 от 19.10.2023г., постановено по адм. дело 296/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед КВ-213 от 19.04.2023г, за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност, от военна служба и зачисляване в запаса на офицер, издадена от Министъра на отбраната. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът министъра на отбраната, в представения писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт Маркова оспорва жалбата и счита решението на Административен съд Стара Загора за правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Стоянов против Заповед КВ-213 от 19.04.2023г, за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност, от военна служба и зачисляване в запаса на офицер, издадена от Министъра на отбраната. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед КВ-213 от 19.04.2023г\, издадена от министъра на отбраната е законосъобразен административен акт. Съгласно чл. 160, ал. 1, т. 4от ЗОВСРБ, пределната възраст за военна служба за офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") е 55 години, а съгласно нормата на чл.162, т.2 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без предизвестие при навършване на пределна възраст на военнослужещия. Обосновано е прието, че достигането на посочената в чл.160, ал.1 ЗОВСРБ пределна възраст, представлява абсолютно основание за прекратяване на договора за военна служба и е без значение дали е придобито или упражнено правото по чл.69 от КСО, което касаторът притежава от 30.10.2015г. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд, че условията на закона са изпълнени в конкретния случай. Правилно е прието, че упражняването на правото по чл.69 от КСО преклудира привилегията, която разпоредбата на чл.160, ал.4 от ЗОВСРБ предоставя, а именно удължена пределна възраст и сбъдване на условието по чл.162 ал.1 т.2 от ЗОВСРБ след по-дълъг срок спрямо този по чл.160 ал.1, ал.2 и ал.З от същия закон. Основанието на чл.165 т.13 от ЗОВСРБ се прилага само за военнослужещи, за които са налице условията за удължаване на пределната възраст за военна служба по силата на закона - чл.160 ал.4, но не и спрямо военнослужещите, които към 24.04.2020г вече са упражнили правата си по чл.69 от КСО и поради това с достигане на възрастта по чл.160 ал.1, ал.2 или ал.З ще следва договорите им да бъдат прекратени. Настъпването на основанието по чл.162 ал.1 т.2 вр. с чл.160, ал.1 от ЗОВСРБ изключва възможността за продължаване на договора по предложение на която и да е от страните по него, както и за прекратяването му с предизвестие, поради което се определя като абсолютно. В § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ /ДВ, бр. 38 от 2020 г, в сила от 24.04.2020 г./ е уредена правната възможност, пределната възраст за военна служба на военнослужещите по чл. 160, ал. 1 и ал. 3 ЗОВСРБ, които към датата на влизането в сила на този закон са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, в интерес на службата да бъде удължена до три години по решение на Министъра на отбраната, след мотивирано предложение по команден ред. Мотивираното предложение се изготвя за военнослужещ, навършващ пределна възраст по чл. 160, ал. 1, т. 1-5 ЗОВСРБ, за длъжността, на когото не по-късно от три месеца преди навършването на пределната възраст не е определен при условията и по реда на правилника за прилагане на закона друг военнослужещ, отговарящ на изискванията за заемане на длъжността - § 7, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ /ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г. / се определя с правилника за прилагане на закона. Приложим е реда на §34, ал. 1 от ПЗР към ПМС 162/24.07.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗОВСРБ /обн., ДВ, бр. 67/28.07.2020 г. /, поради момента, в който жалбоподателят е навършил пределната възраст по чл.160 ал.1 т.4 от ЗОВСРБ /05.05.2022г/ - след крайната дата /01.01.2021 г- 30.06.2021 г/, посочена в §35 от ПЗР към ПМС 162/24.07.2020 г. за ИД на ППЗОВСРБ. Съгласно § 34, ал.1 Министърът на отбраната може да вземе решение за удължаване до три години на пределната възраст за военна служба на военнослужещ, упражнил към 24.04.2020 г. правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО. Условията за удължаване пределната възраст на конкретен военнослужещ, регламентирани в § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ, сочат без съмнение на извод, че нормата цели защита на интересите на службата и не предоставя права на военнослужещия, който е достигнал пределна възраст по чл.160 ал.1, ал.2 или ал.З от ЗОВСРБ. Обосновано е прието от съда, че е установено по делото, че са изготвени мотивирани предложения от Командира на 2 механизирана бригада и от командира на сухопътните войски, на основание §7, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗОВСРБ да бъде удължена с една година пределната възраст за военна служба по условията на чл.160, ал.1, т.4 от ЗОВСРБ на подп.Стоянов. Последвалото становище, дадено по команден ред от Началника на отбраната обаче е отрицателно, макар и с доводи, които не почиват на §7 от ЗИД ЗОВСРБ /доколкото въведеното от закона ограничението е до три години, а не до броя на решенията на министъра з а удължаване на пределната възраст/. Не се оспорва по делото, че произнасяне на Министъра на отбраната по предложението за удължаване на пределната възраст за военна служба на жалбоподателя, липсва. С издаването обаче на оспорената по настоящото дело заповед следва да се приеме, че волята на Министъра на отбраната е била да не уважи отправеното предложение за удължаване на пределната възраст за военна служба на подп.П. Стоянов. Министърът на отбраната не действа в условия на обвързана компетентност да извърши удължаване на пределната възраст. Наличието на мотивирано предложение, каквото в случая е отправено от началника на военното формирование, не обвързва Министъра на отбраната, тъй като той разполага със самостоятелна преценка относно това дали да одобри предложението или не. Касае се за възможност по целесъобразност и след като в процесния случай решение на Министъра на отбраната не е прието в сроковете по §34 от ПЗР към ПМС 162/24.07.2:020 г. за ИД на ППЗОВСРБ, тоест липсва юридически факт, който да изключва сбъдване на основанието по чл.162, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ, то и заповедта за прекратяване на договора за военна служба се явява издадена при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са твърденията на касатора за нарушена процедура по подаден рапорт от Стоянов за удължаване срока на договора му за военна служба. Това е така, с оглед обстоятелството, че процедурата по сключване на допълнително споразумение за удължаване срока на договора за военна служба е предвидена в нормата на чл. 66 от ППЗОВСРБ, и същата е приложима след процедурата за удължаване пределната възраст за военна служба по § 7, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗОВСРБ. Последната е правна възможност за административния орган и преценката е на министъра на отбраната. Не е предвидена възможност започването й да става по рапорт на военнослужещия. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Предвид правния резултат, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена до размер от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение