Решение № 17 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2010 г.

Решение № 17 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Р. Х. Р. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 157 от 24.11.2009 г., по гр. възз. д. № 245/2009 г. на Кърджалийския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно, като постановено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Недопустимостта се поддържа с оглед на формата на защита, приета от първата инстанция по реда на чл. 116 ГПК (отм.), както и поради произнасяне плюс петитум. Незаконосъобразността се поддържа поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1 /т. 1 /т. 2 с довода, че окръжният съд се е произнесъл по поставения въпрос за допустимостта на изменение на иска от установителен в ревандикационен, при изменение и на обстоятелствената част и на петитум в смисъл, противоречащ на изложените мотиви с Решение № 1241 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5720/2007 г. на ВКС - V отд. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация - Г. Р. Е., С. А., С. Т., С. А., С. Й. и Т. А., чрез адв. Д. Д. - АК К., с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване, а по същество се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение по реда и на основание правомощията по чл. 196 и сл. ГПК (отм.), въззивния съд е оставил в сила Решение № 22 от 05.06.2009 г. по гр. д. № 630/2007 г. на Районен съд - Кърджали по уважения ревандикационен иск, с който Р. Х. Р. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на: * идеална част от ПИ пл. № * в кв. 12 по плана на [жк] в р. К., целият с площ от 501 кв. м. с идентификатор *, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, застроена площ 112 . 50 кв. м. с идентификатор *, както и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), НА № */2002 г. е отменен до размер на * идеална част. За да уважи ревандикационния иск срещу Р. Х. Р., решаващият съд е приел, че с постановено протоколно определение от 16.07.2008 г. е допуснато изменение на положителния установителен иск за собственост на * идеална част от недвижим имот-ПИ с пл. № * в кв. 12 по плана на [жк] [населено място], целия с площ от 501 кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, със застроена площ 112.50 кв. м., в ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Прието е, че е налице правен интерес от ревандикационен иск предвид на това, че Р. Х. Р. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение/ НА № */2002 г./ за имот пл. № * в кв. 12 по плана на [жк] [населено място], целия с площ от 501 кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, със застроена площ 112.50 кв. м., както и е прието, че искът е основателен тъй като къщата в имота е строена от двамата братя Х. Р. и Р. Р./ наследодатели на страните/ 1960-1963 г., налице е извършено преустройство-разделяне и изграждане на два самостоятелни входа, тъй като макар и изградена като еднофамилна, къщата е ползвана като жилище съответно за всяко едно от двете семействата - в западната част живее семейството на Р. Р., а в източната част - семейството на Г. Е. до изселването през 1989 г., а след това отдавана под наем от същия /свидетелки показания/. Прието е, че не е налице недопустимост на изменението на иска, тъй като няма едновременно изменение на основания и петитум, тъй като ищецът няма позоваване на друго придобивно основания, освен това посочено в исковата молба - "наследство и давностно владение" По поставения процесуално правен въпрос за допустимостта на изменение на иска от установителен в ревандикационен, при изменение и на обстоятелствената част и на петитум, съдът намира, че произнесеното от въззивния съд решение, с което е прието, че преминавайки от положителен установителен иск за собственост към ревандикационен иск, без да се променят фактите, касаещи заявеното с исковата молба придобивното основание, не е в смисъл, противоречащ на изложените мотиви с Решение № 1241 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5720/2007 г. на ВКС- V отд. и не сочи на противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. С цитираното съдебно решение е посочено, че преминаването от осъдителен иск по чл. 108 ЗС към установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) или обратното, променя само видът на търсената защита, като фактическите обстоятелства остават непроменени. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да се търси исковата защита преминаването от един вид защита в друг, на основание чл. 116 ГПК (отм.) е допустимо. Очевиден е изводът, че ако ищцовата страна иска едновременно промяна на обстоятелствата и петитума, дори в смисъл на промяна обема на търсената защита, то такова изменение би било недопустимо, а ако е допуснато от съда, постановеното съдебно решение би било процесуално недопустимо и подлежащо на обезсилване. При данните по делото следва да се приеме, че допуснатото изменение на иска с протоколно определение от 16.07.2008 г. пред районния съд, с оглед на обема на търсена защита чрез преминаване от положителен установителен иска за собственост /чл. 97, ал. 1 ГПК -отм./ в ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, е допустимо, а постановеното съдебно решение с така допуснатото изменение не страда от процесуален порок. Основателни са доводите, релевирани с касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразност на въззивното решение. С обжалваното решение, възъзивният съд е допуснал нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК. Съгласно посочения в ГПК основен принцип на гражданското съдопроизводство "предметът на делото обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните". Т. е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. С въззивното решение, съдът не е констатирал, въпреки релевираните в тази насока доводи, че постановеният диспозитив, с който Р. Х. Р. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на * идеална част от ПИ пл. № * в кв. 12 по плана на [жк] в р. К., целият с площ от 501 кв. м. с идентификатор *, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, застроена площ 112 . 50 кв. м. с идентификатор *, както и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), a НА № */2002 г. е отменен до размер на * идеална част, не съответства на искането на ищците, уточнено в съдебно заседание в смисъл/ стр. 132 производство пред РС/, че се иска "предаване на * идеална на поземлен имот * с пл. № * в кв. 12 по плана на [жк] [населено място] с площ от 501.35 кв. м. и североизточната част на построената в него през 1960 г. къща - близнак, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем пригоден за живеене със застроена площ от 112.50 кв. м. Променяйки параметрите на искането на ищцовата страна в смисъл, в който не е допуснато поисканото изменението на иска, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд, който да съобрази допустимостта и основателността на иска по чл. 108 ЗС така като е предявен. Правилно и законосъобразно въззивния съд е приел, че въпреки издадения констативен нотариален акт /НА № */2002 г./, при събраните гласни доказателства и признанието от страна на ответника Р. Р. на неблагоприятни за него факти /касаещи ползването на обособената жилищна площ в източната част на имота/, същият не е придобил изцяло собствеността на процесния недвижим имот, така както е описан по нотариалния акт. Безспорно установените данни за липсата на доказателства за друг придобивен способ, освен този посочен по исковата молба-давност и наследство/ и издадения констативен НА №№ */2002 г. в полза на Р. Х. Р., за това кога, как и от кого е построена къщата, от кого и как е ползвана същата от семействата на двамата братя, сочи, че фактическата власт е осъществяване от членове на двете семейства, с ясното съзнание, че къщата е обща. В тази смисъл следва, че заявеният иск за собственост, в неговата установителна част е основателен. При новото разглеждане на делото, съдът следва да отговори основателно ли е искането на ищцовата страна с оглед на допуснатото изменението на петитума на иска в смисъл: да се признае собствеността и се предаде владението на * идеална част на поземлен имот * с пл. № * в кв. 12 по плана на [жк] [населено място] с площ от 501.35 кв. м. и североизточната част на построената в него през 1960 г. къща-близнак, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем пригоден за живеене със застроена площ от 112.50 кв. м.., като допустимостта на така заявения петитум относно "реална част от жилищната сграда" се цени при съобразяване разпоредите на § 16 от ПЗР на ЗУТ във вр. с чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 35 и сл. Наредба № 5 за правилата и нормите по Т. (отм.) във вр. с приложението на § 38 и 39 СПН и се вземат предвид дадените разяснения по ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, а основателността на искането се цени след изясняване на факта, кога е реализирано разделянето на къщата и обособяването на двете жилища, като при необходимост по въпроса за съответствието на обособените части от къщата като самостоятелно жилище с действащите към миналия момент СПН и допустимостта на строителството, реализирано без надлежни строителни книжа, се изслуша допълнително експертно становище. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия