Решение № 1935 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2012 г.

Решение № 1935 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7626/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Вероника М5" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Ивайло Иванов срещу решение № 1372/13.03.2012 г., постановено по адм. дело № 6318/2010 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2000906400/31.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 782,88 лв. по фактури, издадени от "Фил ТК" ЕООД за данъчни периоди на месеците март, май, юни и юли 2009 г. и са начислени лихви за просрочие в размер на 832,13 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК, но от нейното изложение може да се направи извод, че се поддържат такива за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на доказателствата по делото, както и за необсъждане в съвкупност с писмените доказателства на делото и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Иванов. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София при ЦУ на НАП, предвид промененото наименование на дирекцията с ДВ., бр. 94/2012 г., считано от 01.01.2013 г. чрез процесуалния си представител юриск. Петрова я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно съдебното решение на първоинстанционния съд и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради липсата на доказателства, че процесния имот действително е бил отдаден под наем. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е възприел констатациите в ревизионния акт, че е налице договор за наем между дружеството-жалбоподател и "Фил ТК" ЕООД, като последният е отдал под наем първи етаж от сграда в гр. Шумен с площ от 800 кв. м. и месечен наем в размер на 9,5 евро кв/м или общо 14 864,31 лв., но наетото помещение не функционира и жалбоподателят не е извършвал разходи по експлоатацията му и плащания на уговорения наем. Съдът пак въз основа на установеното в ревизионното производство е приел, че същият наемодател е сключил договор за наем в същия обект с друг наемател "Никми Трейд" ЕООД, което е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с наемна цена от 2 000 лв. без ДДС. Прието е от съда, че наемодателят "Фил ТК" ЕООД е дал в заем на жалбоподателя 120 000 лв., като произходът на средствата по договора за заем не бил установен, както и липсват данни за връщането му и към момента на извършване на ревизията. Съдът е направил извод, че липсват доказателства, че действително съществува наемно правоотношение между жалбоподателя и наемодателя, тъй като няма доказателства, че имотът действително е предаден на наемателя и че последният го е използвал. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която разходи за консумативи на наетия имот не са извършвани, като е прието, че жалбоподателят не отрича, че не извършва дейност в наетия имот, както и е установено от ревизията, че дружеството не отчита никакви приходи. Относно твърдението му, че извършва ремонти в наетия имот, съдът е счел, че липсват доказателства какви ремонтни дейности се осъществяват и извършените разходи във връзка с тях. Съдът е отразил в решението си, че сумата по предоставения заем от наемодателя е приблизително цената на наема на наетия имот за срока на договора - 118 914,48 лв. Направен е извод в обжалваното съдебно решение, че наетият имот не е ползван от жалбоподателя, а сумите подлежащи на връщане по заемния договор са фактурирани документално като плащане на наем. Наличието на фактури за наем според съда не означава, че с тях се доказва наемното правоотношение, поради което е прието, че законосъобразно приходните органи с ревизионния акт са отказали правото на жалбоподателя на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че договорът за наем между касатора и "ФИЛ ТК" ЕООД не е реално изпълнен, поради което правилно приходните органи не са признали упражненото право на касатора за приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Това основание се прилага в случаите, когато данъкът е осчетоводен, но липсва реална доставка и затова неговото начисляване се счита за неправомерно. Няма спор по делото, че е налице договор за наем. Същият обаче представлява частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална. Следователно за успешното доказване от получателя на доставката на услуга, че законосъобразно е упражнено от него право на приспадане на данъчен кредит по издадените от наемодателя фактури за наем, е необходимо да се установи по безспорен начин, че наистина процесния имот е използван от него като наемател. В хода на ревизията е установено от обяснения на ревизираното дружество, че реално все още имотът не го използва за определена търговска дейност, тъй като се извършва ремонт. В същото време обаче не представя никакви доказателства какви ремонтни дейности осъществява в наетия ремонт. Няма данни и това се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че не са осчетоводени разходи за ремонтите в същия имот. Наличието на договор за заем между страните по наемното правоотношение в размер на 120 000 лв. при обща наемна цена, която касаторът е длъжен да даде на наемодателя е 118 914,48 лв., но няма доказателства за връщане на заемната сума, правилно е обусловила и приходните органи, а впоследствие и съда да приемат, че фактурите за наем прикриват задължението за заем, при което не възниква право на приспадане на данъчен кредит. При твърдените от органите по приходите отрицателни факти на неползване на отдаденото помещение под наем, в тежест на ревизирания субект е било да докаже положителните и изгодни за него факти - че ползва процесния имот под наем, както и че извършва ремонт в него, респ. отчита разходи. Пак в негова тежест е било да докаже, че изпълнява и задължението си по заемния договор, но и този факт не е доказан при условията на пълно насрещно доказване. С оглед договореното в заемния договор от 05.01.2009 г. плащане на годишна лихва от 10 % и неустойка при невръщане на заемната сума, по делото няма никакви доказателства за изплащане на лихвата, респ. на неустойката, предвид че към момента на извършване на ревизията на "Вероника 05" ЕООД, срокът на договора за заем е бил изтекъл и не е установено връщане на заемната сума или заплащане на лихви и неустойки. Относно цената на наема, приходните органи не са изследвали какъв е действителният размер на други подобни наемни правоотношения, нито е доказано каква е площта на отдадения под наем на "Никми Трейд" ЕООД имот в същата сграда, където е и процесния имот, за да установяват, че договорената между касатора и "ФИЛ ТК" ЕООД наемна цена не е действителната такава. Това обаче не променя изхода на делото и установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил и правните си изводи. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане за юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,