Решение № 8975 от 27.9.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Стоичкова, Д. Стоичков и Д. Балевска, чрез процесуалния представител адв. Паунова, срещу Решение 1365 от 02.03.2023 г., постановено по адм. дело 8556/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед РТР22-РД56-778/23.08.2022 г. на кмета на район Триадица , Столична община, и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението при необсъждане на събраните по делото доказателства и при превратно тълкуване на материалния закон. Излагат се доводи относно незакосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на район Триадица , Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Стойкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Ответникът Витоша Пропърти Инвестмънт ООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Стоичкова, Д. Стоичков и Д. Балевска, срещу заповед РТР22-РД56-778/23.08.2022 г. на кмета на район Триадица , Столична община, с която на основание чл. 192 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е учредено на Витоша Пропърти Инвестмънт ООД право на преминаване на хора, техника и автомобили през 25 % идеални части от чужд поземлен имот с идентификатор 68134.1006.567, частна собственост на жалбоподателите, съгласно договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот. В заповедта е посочено, че площта от имот с идентификатор 68134.1006.567, която попада в [адрес], в частта от о. т. 380а о. т. 380 о. т. 484б, е 1 016 кв., а цялата площ на имота е 1 141 кв. м. и се намира в режим на съсобственост със Столична община, която е собственик на останалите 75 %, съгласно договор за дарение от 01.09.2021 г. Не е спорно по делото, че определеният от комисията по чл. 210 от ЗУТ размер на обезщетението за право на преминаване 9 500 лева, не е било оспорено от съсобствениците на имота. В хода на първоинстанционното производство са допуснати и приети две съдебно-технически експертизи, съгласно които по действащия регулационен план с имот с идентификатор 68134.1006.567, 25% от собствеността върху който притежават жалбоподателите, в преобладаващата си част е отреден за улица, като достъпът до сградата, построена в УПИ I-801, кв.97, е предвиден по улици между о.т. 380а о. т. 380 о.т. 484б, част от които е процесният по делото имот. Констатирано е от вещите лица още, че платното на тази улица, в обхвата на процесния имот, е изградено и асфалтирано преди изграждането на сградата, достъпът до която е осигурен чрез учреденото с процесната заповед право на преминаване, както и че имот с идентификатор 68134.1006.567, обственост на оспорващите /25% идеални части/, е единственият, който граничи с имота, в който е построена сградата, за чието въвеждане в експлоатация е учредено правото на преминаване и по действащия подробен устройствен план /ПУП/ план за регулация /ПР/ е предвиден за улица. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган кмета на район Триадица , съгласно представените му правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община /т.5.11/, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 192, ал. 6 от ЗУТ, като учреденото право е било оценено в производство по чл. 210 от ЗУТ, а протоколът от работата на комисията е съобщен на жалбоподателите, които са имали възможност, но не са упражнили правото си на жалба срещу него, поради и което към момента на издаване на акта цената на правото на преминаване е определена с влязъл в сила административен акт и е заплатена предварително. Въз основа на представения по делото констативен протокол на помощник-нотариус, съгласно който след получена нотариална покана оспорващите са отказали да бъде сключен договор за учредяване на право на преминаване през имота, по отношение на който притежават 25% идеални части от собствеността, с дружеството заинтересована страна в настоящото производство, съдът приема, че в случая е налице първата предпоставка за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ непостигнато съгласие на собствениците на поземлени имоти. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи съдът е обосновал извод, че доколкото имотът, в който жалбоподателите притежават 25% идеални части от правото на собственост, е отреден за улица, тази улица е изградена и достъпът до сградата, изградена в УПИ I-800, е предвиден именно по тази изградена улица - о. т. 380а о. т. 380 о. т. 484б, то правилно е учредено право на преминаване именно през нея в обхвата, описан в процесната заповед. Съдът приема за неоснователен доводът на оспорващите, че със заповедта по чл. 192 от ЗУТ може да се учреди само право на пешеходно преминаване през обслужващия имот, тъй като в текста на закона няма изискване това да е само пешеходно преминаване, като същото се отнася и за твърдението, че в заповедта следва да е посочен срок. Административният съд е обосновал и извод за неприложимост на чл. 190 от ЗУТ, тъй като в случая предвидената по плана улица фактически е реализирана и съществува като такава, като не са уредени отношенията между общината и съсобствениците /настоящите жалбоподатели/ чрез провеждане на отчуждителна процедура. Според съда след като улицата е реализирана преди изграждане на сградата, безпредметно е да се учредява право на прокарване на временен път, както и с учреденото право на преминаване не се влошават условията за застрояване на поземления имот и не се препятства установеният начин на трайно ползване на същия, доколкото съгласно действащия ПУП обслужващият имот, в частта, в която е учредено правото на преминаване, е предвиден за улица. Прието е от съда още, въз основа на заключенията на приетите по делото експертизи, че не съществува друг по-икономичен и по-целесъобразен вариант за осигуряване на достъп до сградата в имот с идентификатор 68134.1006.568, както и че дори да бъде осигурен достъп през други имоти, трасето за достъп до сградата отново следва да мине през имота на оспорващите. Въз основа на изложеното съдът приема, че в случая кумулативно са налице юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както и в предписаната от закона форма като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му Решаващият обаче правен извод на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на процесната заповед е постановен при неправилно възприемане на изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с предпоставките по чл. 192 от ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед. От приетите по делото писмени доказателства, както и от текстовата част на процесната заповед, безспорно се установява, че същата е издадена на несъответно правно основание. Видно от текстовата част на заповедта и параметрите на учреденото право се касае за прокарване на временен път по чл. 190 от ЗУТ,а визираното правно основание за издаване на заповедта е това по чл. 192 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващите имоти. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. В случая, правото на преминаване през процесния имот е било разпоредено не само за преминаване на хора, но преди всичко за установяване на транспортен достъп на техника и автомобили и то през вече изграден участък от предвидена по действащия подробен устройствен план улица. С това по същество е разпореден временен път, но въз основа на неприложимите за целта предпоставки за установяване на право на преминаване, поради и което само на това основание заповедта е подлежала на отмяна, като незаконосъобразна. В тази връзка следва да се има предвид също така, че наличието на вече изградена улица, съгласно одобрената и влязла в сила улична регулация, както установяват вещите лице по приетите по делото съдебно-технически експертизи, изключва също така в процесния случай и приложението на чл. 190 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед, като незаконосъобразна. При основателност на касационната жалба в полза на касаторите следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 2740 лева, представляващи внесена държавна такса за две инстанции в размер на 240 лева, реално заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 900 лева и внесен депозит за вещи лица в първоинстанционното производство общо в размер на 1600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,