Решение № 13597 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2012 г.

Решение № 13597 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2116/12.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2293/11 г. Административен съд /АС/ Пловдив е отхвърлил жалбата на Даниела Георгиева Митева от гр. Хасково, действаща като ЕТ "Дани - М - Даниела Митева", против Ревизионен акт № 261100580/5.05.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 704/27.07.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - Варна сумата 1374 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Дани - М - Даниела Митева", действаща чрез адв. Братанов. В същата се прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Пловдив и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив не взема становище по жалбата, до приключване на пренията по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Даниела Георгиева Митева от гр. Хасково, действаща като ЕТ "Дани - М - Даниела Митева", против Ревизионен акт № 261100580/5.05.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 704/27.07.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗДДС в размер на 24 291,82 лв. и лихви в размер на 21 916,37 лв., поради липса на условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) - липса на оригинални данъчни фактури. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията и изводите на органа по приходите по извършената повторна ревизия. Приел е, че са били налице предпоставки за облагане по аналог предвид наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - непредставяне на всички счетоводни документи и регистри. Дадено е тълкуване на разпоредбите, регламентиращи правото на данъчен кредит като е посочено, че притежаването на оригинална данъчна фактура от получателя на доставката е задължително кумулативно условие за възникването на право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Първоинстанционният съд е посочил още, че нормата на чл. 93, ал. 8 от същия закон определя, че данъчните документи, издавани по него, се съхраняват за срок от 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят, че при кражба, изгубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице следва да уведоми незабавно писмено съответната териториална данъчна дирекция за тези обстоятелства - чл. 93, ал. 9 от ЗДДС (отм.), както и че съгласно чл. 88, ал. 3 от ППЗДДС (отм.) оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя. При така дадената правна регламентация и с оглед установената по време на ревизията фактическа обстановка окръжният съд е направил извод, че не притежаването на оригинални данъчни фактури от получателя на доставката е пречка за възникване на право на данъчен кредит и органът по приходите е спазил закона, като е отказал да признае право на данъчен кредит. Решението на АС Пловдив е правилно и законосъобразно. Няма спор относно установените факти и относно приложението и тълкуването на материалния закон. При служебна проверка от касационната инстанция на материалната законосъобразност, валидността и допустимостта на решението, не се констатираха пороци на същото. Основните оплаквания на касатора са за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, довели до неизясняване на спора от фактическа страна. В тази връзка като нарушение се посочва отказът на съда да приеме доказателства във връзка с изчезването на документи от офиса на фирмата, както и да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да провери в дневниците за продажби на доставчиците на ревизираното лице дали издадените фактурите са включени в тях. Направените оплаквания са неоснователни. Притежаването на данъчна фактура е кумулативно условие за възникването на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Притежаването на данъчна фактура е обективно условие, като за закона са без значение причините, поради които получателят не притежава такава. Съгласно чл. 88, ал. 4 ППЗДДС /ред. ДВ, бр. 15/2001 г./, се допуска упражняване право на приспадане на данъчен кредит, само в случай на изгубване, унищожаване или кражба на оригиналите и осигуряване от издателя на заверено и подпечатано фотокопие на фактурите. В тежест на ревизираното лице е да установи алтернативното наличие на обстоятелствата кражба, унищожаване, загубване, както и кумулативно да осигури събирането на заверени копия на фактурите. В процесния случай не се прави искане за представяне на заверени копия на фактурите, поради което установяването на обстоятелствата дали е налице кражба, загубване или унищожаване на оригиналите, само по себе си, се явява ирелевантно. Съдът не е допуснал нарушение като е отказал събиране на доказателства във връзка с изчезване на материали от офис на лицето, тъй като тези обстоятелства не са били спорни, във връзка с тях е имало представени доказателства /протоколи на съдия-изпълнител/, а освен това, дори и да бяха събрани и други доказателства в тази насока, не би се стигнало до постановяване на други изводи и краен съдебен акт, различен от обжалвания пред настоящата инстанция. Не е било спорно също, че съответната ТД на НАП не е била уведомена по реда на чл. 93, ал. 9 ЗДДС за изчезналите документи, което е направено едва във връзка със започналото ревизионно производство. Не е налице нарушение на процедурата и във връзка с отказа на съда да назначи искана от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза. Искането на жалбоподателя е било вещото лице да провери счетоводствата и дневниците за продажби на множеството доставчици /описани в таблица/, за да установи включени ли са в тези дневници фактурите, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит, начислен ли е ДДС по тях. Правилно съдът е отказал назначаването на такава експертиза и правилно е приел, че чрез експертното становище, в какъвто и смисъл да е то, не може да се валидира липсата на оригинални фактури. Както вече се посочи по-горе, тази липса може да се санира само при определени предпоставки и чрез представяне на заверени и подпечатани копия на оригиналните фактури, в която връзка няма представени доказателства, не са правени доказателствени искания. Включването на фактурите в дневници за продажби на доставчиците е от значение за редовността на счетоводната отчетност, но само при наличие на оригинали на фактури при получателя, или на заверени техни копия. Въз основа на експертно заключение не би се променила установената релевантна фактическа обстановка за спора, поради което не биха били различни и крайните изводи на съда. Нито отказът на съда да назначи експертиза, такава каквато е поискана от жалбоподателя, нито липсата на служебна активност от страна на съда за назначаване на друга експертиза, са от значение за отстраняване на пречката чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС - обективна липса на данъчните фактури, по които е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Изводът е, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от съда, довели до нарушаване на правото на защита, до непълнота на събраните доказателства или до постановяване на неправилен съдебен акт. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. За настоящата инстанция не се присъждат разноски в полза на ответника по касация, тъй като представител на същия не е взел участие в производството до приключване на устните състезания, лично или чрез излагане на писмено становище. Писмената защита е изпратена и постъпила след приключване на устните състезания в касационното производство, поради което направеното в нея искане не е заявено надлежно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,