Решение № 7768 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2010 г.

Решение № 7768 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Вяра Илиева Топузова, от гр. Пловдив, против решение № 950 от 28.06.2010 г., постановено по адм. д. № 262/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - директорът на Регионална здравна инспекция гр. Пловдив, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Вяра Илиева Топузова против заповед № 1/25.01.2010 г. на директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве гр. Пловдив (понастоящем Регионална здравна инспекция), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. По делото е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган - директорът на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, съгласно правомощията му по чл. 9, т. 7 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (отм.), в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторката е работила на длъжност началник отдел "Финансово счетоводен" на дирекция "Административно-правно, финансово и стопанско обслужване" в общата администрация на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве гр. Пловдив. Посочената дирекция се е състояла от два отдела -"Административно-правен" и "Финансово-счетоводен". Със заповед от 28.12.2009 г. органът по назначаването е закрил двата отдела, съответно и длъжностите "началник отдел" и е създал три нови отдела - "Административни дейности", "Организационно информационен" и "Стопански", като числеността на общата администрация е запазена. Въз основа на така одобрената нова структура е утвърдено и длъжностно разписание в сила от 28.01.2010 г., което съответства на извършената структурна промяна с посочената заповед. Служебното правоотношение на Вяра Топузова е прекратено след като органът по назначаването е утвърдил длъжностното разписание в сила от 28.01.2010 г., съобразно което длъжността, заемана от държавната служителка е премахната. Въз основа на събраните по делото доказателства, а именно заповед на директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве гр. Пловдив, длъжностни разписания, длъжностна характеристика и заключението на назначената по делото експертиза първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че длъжността на жалбоподателката е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Обстоятелството, че част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от касаторката са преминали в длъжността началник отдел "Административни дейности", като са добавени нови функции и задължения, без те да са идентични или подобни със съкратената, не води до извода, че не е налице съкращаване на длъжността началник отдел "Финансово счетоводен". Правилно съдът е посочил, че определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най - ефикасен, според собственото му виждане начин. Съкращаването на определена длъжност, прехвърлянето на част от присъщите й дейности към други длъжности е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо като е достигнал до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Вяра Топузова, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, съдът е постановил съдебен акт в съответствие със закона. От обстоятелството, че числеността на дирекцията е запазена не следва извод, че не е налице съкращаване на длъжността. В случая определящото е, че длъжността е премахната като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Фактът, че на Вяра Топузова е възложено като допълнително задължение да изпълнява функции на финансов контрольор по смисъла на чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, не води до извод за липса на съкращаване на заеманата от нея длъжност. Посочената норма регламентира задължението на ръководителите на организациите по чл. 2 от закона да създават и прилагат контролни дейности в т. ч. и да осъществяват предварителен контрол за законосъобразност, който може да се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на организацията. Следователно касае се до изпълнение на допълнително задължение, възложено от административния орган, което не е свързано и не е било част от задълженията на жалбоподателката в качеството й на началник отдел. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,