Решение № 42 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2619/2016 г.

Решение № 42 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2619/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2981/21.04.2016 г., подадена от Б. Х. Б., чрез пълномощника й адвокат П. К., против решение № 58/9.03.2016 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 12/2016 г. по описа на същия съд. С определение № 493 от 22.12.2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която осъжда Б. Х. Б. да заплати на П. В. К. сумата от 581,11 лева, на В. П. В. -2 324,44 лева и на Х. П. В. -2 324,44 лева, представляващи остойностеното в пари увеличение на наследството, на основание чл. 12, ал. 2 ЗН, както и да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата 209,20 лева държавна такса, по уважената претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение в тази му обжалвана част е неправилно и необосновано, като се иска неговата отмяна в тази част. Изложени са доводи, че с обжалваното въззивно решение, в тази му част съдът е осъдил Б. Х. да заплати целия размер на направените подобрения в имота в размер на 5230 лева, без да съобрази притежаваните от страните идеални части, включващи и нейната наследствена част от имота в размер на э идеална част. В тази връзка, касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС-решение по гр. д. № 237/2009 г. по описа на ВКС, III го. С решаващите си мотиви по отношение заявената претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН от съделителите П. К., В. П. и Х. П., съдът след анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че същата е основателна и доказана, след като е установено, че наследството е увеличено в резултат на труд и средства, вложени от наследниците в наследственото имущество, има конкретен израз и е било налице към момента на откриване на наследството, като за размера на увеличението е от значение наследникът не колко труд и средства е изразходил, а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата /Решение № 70 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2009 г. на II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, като съдебно-техническата експертиза е оценила, че в с извършените подобрения стойността на наследственото имущество се е увеличило с 5 230.00 лева, при което положение, с оглед размера на дяловете на съделителите -ответници следва да се присъдят съответно на П. К.. - 581.11 лева и на съделителите В. П. и Х. П. по 2 324.44 лева. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С определение № 493 от 22.12.2016 г., постановено по делото, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: при извършени подобрения, приживе на наследодателя от един сънаследник, спомогнали да се увеличи наследството и търсене на основание чл. 12, ал. 2 ЗН, да се пресметне в негова полза-до какъв размер отговаря другия сънаследник-за цялата стойност на извършените подобрения или само до размера на стойността на своята наследствена част. Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС /решение по гр. д. № 237/2009 г.- на ВКС, III го, решение по гр. д. № 3243/2008 г., III го-постановени по реда на чл. 290 ГПК/, искът по сметки е от категорията на облигационните вземания между сънаследниците, които могат да бъдат разгледани във втората фаза на делбата, и затова, когато наследникът има материален принос в увеличаване на наследството и при предпоставки, че не е възнаграден по друг начин, той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. При заявена претенция по сметки, във връзка с искане за присъждане на парично обезщетение, с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, според правопораждащият фактически състав на тази разпоредба сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи неговото наследство, но не е бил възнаграден за това, може да иска неговият принос да бъде признат в делбеното производство и да бъде възмезден от останалите сънаследници, съобразно правата на всеки от тях. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос въззивното решение в обжалваната му част, относно размера на присъденото обезщетение с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, като е осъдил съделителката Б. Б., настоящ касатор, да заплати целия размер на направените подобрения в имота, без да съобрази същия с размера на нейните права, е неправилно. С влязло в сила решение № 534 от 9.12.2014 г. по гр. д. № 1246/2014 г. по описа на Ловешки районен съд, VI гр. с., е допуснато извършването на съдебна делба между Б. Х. Б., П. В. К., В. П. В. и Х. П. В., на останалите им в наследство от техните наследодатели Х. Банков Х. -поч. 3.04.2005 г. и Г. М. Х. -поч. 4.05.2014 г., на описаните в решението недвижими имоти, при квоти: за Б. Х. Б. - 9/18 идеални части, за П. В. К. - 1/18 идеална част, за В. П. В. -4/18 идеални части и за Х. П. В. -4/18 идеални части. С въззивното решение, в частта му, с която е уважена заявената от ответниците П. В. К., В. П. В. и Х. П. В., претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН, за увеличаване на дела на всеки от сънаследниците, съдът е приел, съобразно данните по съдебно-техническата експертиза, че с извършените подобрения стойността на имуществото се е увеличила с 5 230 лева, при което с оглед размера на наследствените дялове на сънаследниците е осъдил съделителката Б. Б. да заплати тази сума изцяло, съответно на съделителя П. К. -581,11 лева, и на съделителите В. П. и Х. П. по 2 324,44 лева за всеки от тях, съответно да заплати държавна такса в размер на 209,20 лева. Тези изводи на въззивния съд досежно така определения размер на обезщетението са неправилни. С оглед депозираното пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице инж. Е. М./лист 74 и сл. от делото/, стойността на наследственото имущество, вследствие на извършените подобрения, се е увеличила с 5 230 лева. При това положение съделителката Б. Б., по заявената претенция по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 12, ал. 2 ГПК, следва да възмезди признатият на тези съделители принос, съобразно притежаваните от нея права, признати й с влязлото в законна сила решение в делбеното производство, а именно в размер на 19/18 идеални части. Следователно, при така признатите права на последната, тя ще следва да заплати съответно на П. В. К. сумата от 290,56 лева, на В. П. В. сумата от 1 162,22 лева и на Х. П. В. сумата от 1 162,22 лева, или общо в размер на 2 615 лева. Ето защо, въззивното решение в тази му част следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по същество по така заявената претенция. С оглед изхода на делото на Б. Х. Б. следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски по делото, в размер на 734,60 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд