Решение № 6900 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2018 г.

Решение № 6900 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Бургас срещу решение № 863/30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2019/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 1012-02-183/1 от 11.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1019-02-423/1 от 18.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр. Бургас, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 1019-02-423/20.04.2017 г. на Г. Георгиев, съобразно мотивите на съдебното решение. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения относно недопустимост на жалбата, квалифицирана от административния орган като сигнал в производство по чл. 124, ал. 1 и ал. 2 АПК. Наведени са доводи срещу събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетели, обуславящи го като недопустими. Релевирани са оплаквания досежно неправилно тълкуване на материалния закон, в частност, разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответниците – В. Георгиева и Г. Георгиев, конституирани в качеството им на наследници на починалия Г. Георгиев, чрез процесуален представител адв. Челебиев, оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е решение № 1012-02-183/1 от 11.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1019-02-423/1 от 18.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - гр. Бургас, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО на Г. Георгиев е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед доводите на административния орган за недопустимост на жалбата, обусловени от характера на подаденото заявление като сигнал по чл. 124, ал. 1 и ал. 2 АПК, решаващият съд след анализ на нормите на чл. 107, ал. 4 АПК във вр. чл. 15 АПК във вр. чл. 124 АПК, съотнесени към разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО и предмета на искането на лицето, намира производството за допустимо. По същество първоинстанционният съд приема за безспорно по делото, че през периода 11.06.1985 г. – 05.03.1997 г., за който се отнася твърдението на жалбоподателя, същият е заемал длъжността "подземен маркшайдер на рудник". Изведено е, че страните не спорят относно категорията на осигурителния стаж на жалбоподателя, като такъв от първа категория. След анализ на съвкупния доказателствен материал – приобщените писмени и гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, работили по същото време и на същото място, и от заключението на вещото лице, решаващият съд приема за установено, че жалбоподателят средно месечно е работил под земята в рудника между 12 и 15 дни, т. е. той е работил под земята повече от половината време в рамките на един месец. Констатацията на вещото лице е подкрепена с конкретно посочени извадки от налична документация в осигурителния архив на НОИ – ведомости за заплати, видно от които са налице начисления за получавано допълнително възнаграждение за "подземен труд /лоши битови условия, вредни, силикозни". Посочени са и относимите текстове от Вътрешните правила за работната заплата. Въз основа на характера на изпълняваната длъжност, е изведено, че изпълняваната длъжност е инженерно-техническа, поради което следва да се приеме, че тя попада в предвижданията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба е обоснован извод, съобразно който обстоятелството, че поради нормативна промяна изплащането на "допълнителни добавки за подземен труд" е преименувано на "добавки за условия на труд", не променя характера на положения труд. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Видно от издадените актове разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО на ръководител по "ПО" и решение прието на основание чл. 117, ал. 3 КСО от директора на ТП на НОИ - Бургас, първоинстанционният съд правилно намира производството за допустимо. Твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, доп. обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., предвижда, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В конкретния случай спорните осигурителни периоди са удостоверени с трудова книжка № 3202/11.06.1984 г. и образец УП-3 № 93-Г-21/13.09.2006 г., които са прието от пенсионния орган като законосъобразно оформени, в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и чл. 70 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.);. Следователно е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, предложение второ КСО, която допуска свидетелски показания при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, при пенсиониране една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята. Водещ критерий за съотношението, при което се превръща стажът на изброените категории лица, следва да бъдат мястото и характерът на извършваната работа (под земята), а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Правилно административният съд приема, че превръщането на процесния осигурителен стаж за периода от 11.06.1985 г. до 05.03.1997 г. следва да се осъществи по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, а не по чл. 104, ал. 2 КСО. Така постановеното съдебно решение е съобразено с наложилата се съдебна практика при тълкуването на чл. 104, ал. 3 от КСО по аналогични дела., както следва: решение № 1089 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2018 г., VI о., решение № 2181 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2018 г., VI о., решение № 9138 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2016 г., VI о., решение № 925 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2015 г., VI о., решение № 6780 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 820/2015 г., VI о., решение № 14137 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2014 г., VI о., решение № 12113 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2014 г., VI о., и др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, от бюджета на ТП на НОИ – Бургас следва да бъдат заплатени на наследниците на Г. Георгиев - В. Георгиева и Г. Георгиев, съдебни разноски в общ размер на 500 лева /петстотин лева/ - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,