Решение № 9597 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 10570 от 26.03.2025 г. по адм. д. 10287/2024 г. Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на А. С. О., лице без гражданство, от Палестина, против решение 9737/17.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. С. О., лице без гражданство, от Палестина, чрез адв. К. Стоянов от САК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира, че съдебният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ) и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, последната от които предвижда, че компетентните органи задължително изискват писмено становище от ДАНС, което се взема предвид при произнасяне в производство по общия ред. Поддържа се, че ДАНС е изразила немотивирано становище, а наред с това същото е приобщено едва в съдебна фаза на 17.02.2025 г. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на решаващия орган с указания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се явява лично и се представлява от адв. К. Стоянов от САК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител ст. юрк. Кръстева, който оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 9737/17.09.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на А. С. О., лице без гражданство, от Палестина, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата против административния акт. Решаващият съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Административен съд София град е приел от фактическа и правна страна, че А. С. О. е подал на 01.10.2009 г. първа молба за международна закрила председателят на ДАБ. Последвало е решение, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, което е оставено в сила с Решение 14528/30.11.2010 г. на ВАС, по адм. дело 10632/2010 г. Втора молба от 06.06.2011 г. също не е била уважена с Решение 494/09.09.2011 г. на председателя на ДАБ, с позоваване и на отрицателно становище от Държавна агенция Национална сигурност , което решението е оставено в сила с Решение 12609/12.10.2012 г. на ВАС, по адм. дело 974/2012 г. По последвалата трета молба от 28.03.2014 г. отново е постановен отказ, а решението на председателя на ДАБ е оставено в сила с Решение 1879/19.02.2016 г. на ВАС, по адм. дело 2192/2015 г. Четвъртата последваща молба от 01.11.2016 г. не е била допусната от интервюиращ орган за разглеждане, като решението му е оставено в сила с Решение 1464/08.03.2017 г. на АССГ, по адм.д. 12765/2016 г. Последвала молба от 21.11.2022 г., която също не била допусната до производството за предоставяне на международна закрила, а решението на интервюиращия орган е оставено в сила с Решение 406/25.01.2023 г. на АССГ, по адм.д. 11798/2022 г. Подадената молба за закрила, вх. ОК-13-307/22.02.2024 г., по описа на РПЦ София е седма поред, като отново е последвал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, обективиран с решение 9737/17.09.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет. Решаващият съд е приел, че понастоящем общата ситуация в Палестина, вкл. в района на Ивицата Газа сочи на въоръжен конфликт, като районът е контролиран от армията на Израел. Цитирани са информационни източници, според които по данни от ООН - между 100 000 и 130 000 души са напуснали домовете си, в резултат на военните действия между израелската армия и групировката Хамаз , в ивицата Газа съществува хуманитерна криза, а хуманитарните помощи не са достатъчни. Посочено е, че от началото на офанзивата (07.10.2023 г.) до м. 11.2024 г. най-малко 44056 палестинци са убити, а 103 268 ранени. Прието е, че А. С. О., лице без гражданство, от Палестина, отговаря на условията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за хуманитарен статут. Независимо от това, първоинстанционният съд се е позовал на чл. 17, ал. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС, че гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира. Крайният извод на първоинстанционния съд е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Подадената молба молба за закрила, вх. ОК-13-307/22.02.2024 г., по описа на РПЦ София е седма поред, последваща такава по смисъла на § 1, т. 6, предл. последно ДР ЗУБ. В случая административният орган е приел (както и в предишните административни производства), че А. С. О. е лице без гражданство, по смисъла на § 1, т. 7, предл. второ ДР ЗУБ и за държава по произход следва да бъде приета Палестинската окупирана територия. Молбата е подадена след като с Решение 793/06.02.2024 г., по адм. дело 7387/2023 г. на Административен съд София-град е отменено Решение 16 ОК/21.07.2023 г. на интервюиращ орган, с което не е била допусната последваща молба (шеста поред), с peг. УП 3892/04.07.2023 г. Правилно и обосновано АССГ, въз основа на данните по делото, е приел наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за хуманитарен статут на подалия молбата А. С. О., лице без гражданство, от Палестина. По този въпрос няма спор между страните. Спорният въпрос се съсредоточава около наличието на нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. Съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на ДАНС, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Това означава, че органът, който разглежда молбата за предоставяне на статут, преценява становището заедно с всички други обстоятелства, свързани с бежанската история на кандидата. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Възприетата в чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ формулировка на основанието за отказ предполага органа по чл. 48, ал. 1 ЗУБ да прецени сериозността на заплахата за националната сигурност, ако чужденецът получи международна закрила, въз основа на предоставената му от ДАНС информация. В случая на осн. чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за ДАНС, административният орган е уведомен с Писмо с рег. М-6964/18.04.2024 г. (част от административната преписка), че ДАНС възразява на А. С. О. да му бъде предоставена закрила и чуждият гражданин представлява заплаха за националната сигурност. Обстоятелството, че решаващият съд е посочил в мотивите си становище от ДАНС, рег. RB202001-001-03-М6-610/17.02.2025 г., представено в съдебната фаза на разглеждане на делото, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В оспореното решение 9737/17.09.2024 г. на председателя на ДАБ е цитирано Писмо с рег. М-6964/18.04.2024 г., но същото по своето съдържание съответства на посоченото становище от ДАНС, рег. RB202001-001-03-М6-610/17.02.2025 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличието на изключенията, предвидени с чл. 17 § 1, б. г от Директива 2011/95/ЕС. Действително, с оглед коплицираната и несигурна обстановка в Палестинската автономия и най-вече в ивицата Газа, по отношение на А. С. О. съществуват формални основания за предоставяне на хуманитарен статут. В случая обаче са налице сериозни основания да се счита, че той представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира , каквито данни се съдържат в цитираното становищата от ДАНС, от съдържанието на които следва да се изведат изводи, че чужденецът е обект на наблюдение още от 2009 г., но и към настоящия момент не е отпаднал оперативният интерес към него, като лице, представляващо потенциална опасност на националната сигурност на страната. Неоснователни са и касационни оплаквания, свързани с твърдението за недостатъчна мотивираност на становищата на ДАНС. Същите доводи са били навеждани пред АССГ и той е изложил поддробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не следва да бъдат повтаряни. Въз основа на изложеното, като е приел решение 9737/17.09.2024 г. на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение