Решение № 13635 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12843/2010 г.

Решение № 13635 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12843/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Енева, против решение № 1476 от 09.07.2010 г., постановено по адм. дело № 35/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, I отделение, VIII състав, с което е отхвърлено искането му за поправка на явна фактическа грешка в решение № 982 от 12.05.2010 г. постановено по същото дело. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради съществени нарушения на процесуалните правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответниците - Августин Минков Минков и Евдокия Райкова Минкова в писмена защита изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - кметът на община Варна, Марияна Михайлова Кръстева, Емил Димитров Русев и Минко Господинов Минков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Сочи, че съдът е постановил правилно и законосъобразно решение по отношение искането за поправка на явна фактическа грешка, тъй като е бил сезиран с жалба само за имот № 4170, поради което не може в диспозитива на решението да се произнася и за имот № 1829 по ПНИ. Собствениците на имот № 1829 са конституирани като страна в производството и съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК то има действие по отношение на тях като страна по делото. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Варненският административен съд е сезиран с жалба, подадена от Августин Минков Минков и Евдокия Райкова Минкова против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" землище Виница, Варна, в частта относно имот № 4170. С решение № № 982 от 12.05.2010 г. постановено по адм. дело № 35/2009 г. съдът е уважил жалбата, тъй като е приел, че с ПНИ не е отразена вярно границата на имота със съседния имот № 1829 по ПНИ, поради което е отменил заповедта на областния управител в оспорената й част - относно имот № 4170 по ПНИ. С молба от 04.06.2010 г. областният управител е поискал да бъде поправена допуснатата в решението явна фактическа грешка, изразяваща се в липса в диспозитива на решението на отменителна част по отношение имот № 1829 по ПНИ. С оспореното понастоящем решение съдът е отхвърлил молбата, тъй като е приел, че е недопустимо да се произнесе извън искането в жалбата, което касае само имот № 4170 по ПНИ, а и собствениците на имот № 1829 са конституирани като страна по делото и решението има сила и спрямо тях. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175 от АПК очевидна фактическа грешка е писмена грешка, грешка в пресмятането или друга очевидна неточност, т. е. следва да е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, което в случая не е налице. Съдът се е произнесъл точно по предмета на оспорването, като областният управител като ответник не може да иска разширяване на предмета на жалбата, съответно и на произнасянето. Формираната воля на съда е точно изразена, като в случая чрез поправка на очевидна фактическа грешка се иска нейното изменение, което е недопустимо. Несъстоятелно е оплакването, че решението, без да бъде поправено като се постанови отмяна на заповедта на областния управител и за имот № 1829 по ПНИ, е неизпълнимо. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК решението има действие по отношение страните. В случая собствениците на имот № 1829 са конституирани като заинтересовани страни по делото и решението има действие по отношение тях. Освен това, съгласно чл. 175, ал. 1, изречение второ, при отмяна на акта, каквато е настоящата хипотеза, решението има действие по отношение всички, съответно няма пречка да бъде извършено ново проектиране на границите между двата имота, в каквато насока е констатирания порок на отменения акт и указанията на съда относно новото произнасяне на органа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение