Решение № 1136 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ В. Генджелиева-Вижън, [ЕИК], подадена чрез адв. Атанасова против Решение 137 от 27.01.2023 г., постановено по адм. д. 187/2022 г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ 223-1 от 03.12.2021 г., издаден от старши експерт в отдел Местни приходи при Община Гърмен, потвърден с Решение 1 от 18.01.2022 г. на директора на Дирекция Екология, местни приходи и ГРАО при Община Гърмен, в частта с която на ЕТ В. Генджелиева-Вижън са установени задължения за такса битови отпадъци /TБO/ в общ размер на 28237.50 лв. за периода 2016 г. - 2021 г., ведно с лихви в размер на 7 899.97 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че в случая са налице доказателства за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, респ. за дължимост на определената такса битови отпадъци. Иска се отмяна на решението и на АУЗ 223-1 от 03.12.2021 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни приходи при Община Гърмен в обжалваната част. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция Екология, местни приходи и ГРАО при Община Гърмен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 223-1 от 03.12.2021 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни приходи при Община Гърмен, потвърден с Решение 1 от 18.01.2022 г. на директора на Дирекция Екология, местни приходи и ГРАО при Община Гърмен, в частта, с която на ЕТ В. -Вижън са установени задължения в общ размер на 36 137,47 лв. за периода 2016 г. -2021 г., ведно със съответните лихви, от които 4 706, 25 лв. главница за TБO за всяка година, като общо за периода задължението възлиза на 28 237,50 лв. и лихва в размер на 7 899, 97 лв. Актът за установяване на задължения е издаден въз основа подадена от едноличния търговец декларация по чл. 14 ЗМДТ за недвижими имот, представляващи три къщи, с адрес на имота, [населено място] с предназначение друга нежилищна сграда. След анализ на събраните в съдебното производство доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, а при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. Прието е, че същият е издаден и в съответствие с материалния закон. За да стигне до този извод съдът е приел, че съобразно представените от общинската администрация доказателства се установява предоставянето на всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Счетено е също, че размерът на задълженията по АУЗ е законосъобразно определен, като този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място съдът е приел, че не са налице доказателства за преустановена стопанска дейност за периода 2020 г.- 2021 г., както и липсва подадена декларация по реда на чл. 71 т. 1 ЗМДТ, подари което не са налице условия за освобождаване от такса за услуга по чл. 62, т. 1 ЗМДТ. Решението е правилно. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е достигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. На първо място настоящият касационен състав счита за неоснователно възражението за липса на индивидуализация на недвижимите имоти, за който се претендират задължения за ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че задълженията са за три /3/ недвижими имота, декларирани при условията на чл. 14 ЗМДТ и в тази връзка е посочен входящият номер на декларацията и партидния номер на имотите. На следващо място, съгласно нормата на чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Константна е практиката на Върховен административен съд, че таксата битови отпадъци не е данък, като нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект чл. 11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени. В настоящият случай на едноличния търговец са определени задължения за такса битови отпадъци по трите компонента: сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Не се спори по отношение на задължителната предпоставка - принадлежност на имота към съответното населено място, доколкото процесните имоти се намират в [населено място]. От събраните по делото доказателства, които подробно са изложени от първоинстанционния съд, се установява реалното предоставяне на услугите за процесния период, поради което заплащането на същите са дължими от собственика на имота. Необосновани са твърденията на касатора, че по делото няма представени доказателства за действителното осъществяване на услугите. Правилно първоинстанционният съдът е приел, че с оглед доказателствата по делото, включително и заключението на вещото лице по назначената СИЕ услугите по чл.62 ЗМДТ са били реално осъществени. Относно услугата сметосъбиране и сметоизвозване, за същата са представени договори между конкретен изпълнител и Община Гърмен, като за извършените дейности са представени двустранни приемо-предавателни протоколи, графици за събиране на смесени битови отпадъци на територията на община Гърмен за целия период от 2016 г. до 2021 г., както и моментни протоколи за проверявания период. Представени са и справки за количествата депонирани отпадъци в Регионалното депо за неопасни отпадъци гр. Гоце Делчев. Изложеното дава основание да се приеме, че през процесните периоди общината реално е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ. В съответствие с доказателствата по делото е и извода на административният съд, че процесната такса е определена правилно по размер, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно- икономическата експертиза. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Гореизложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на претенция за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение