Решение № 13340 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез процесуален представител юрисконсулти И. Савов и В. Домузчиева, против Решение 1002/17.05.2024 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело 112/2024 г., с което е отменена негова Заповед СД-02-2/22.12.2023 г., с която на И. А. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в качеството му на ДСИ при Районен съд гр. Сливен, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал.2, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. Поддържат се съображения за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на повдигнатия правен спор, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта. Претендиран присъждане на разноски. Ответникът по касация И. К. е подал писмен отговор на касационната жалба, с който поддържа аргументи за правилност на първоинстанционното съдебно решение и за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което пледира обжалваното съдебно решение да се потвърди. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Сливен е Заповед СД-02-2/22.12.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на ДСИ И. К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 ЗСВ, като в мотивите на акта е посочено, че ДСИ К., виновно е нарушил служебните си задължения, като осъществените от него деяния, съставляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните задължения, както и осъществени от него действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по смисъла на чл.328а ал.1 във вр, с чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5 от Закона за съдебната власт. ДСИ е наказан за извършени 9 нарушения, подробно изброени в оспорения административен акт. В образуваното съдебно административно производство съдът е извършил контрола за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на посочените в чл. 146 АПК основания. Приел е за установено, че заповедта е издадена от компетентен административен орган министъра на правосъдието, в предписаната от закона писмена форма. Установено е, че са спазени изискванията на чл. 328е, ал. 1 ЗСВ за обсъждане възраженията на лицето, което е привлечено към дисциплинарна отговорност по реда на ЗСВ. При издаването на акта органът е изложил фактическите основания за да я постанови с посоченото в нея съдържание. Административен съд Сливен подробно е разгледал фактическата обстановка по делото, която не е спорна и между страните, поради което настоящият касационен състав я възприема, съобразно изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт. По тези причини същата не следва да бъде дословно възпроизведена в настоящото решение. При вярно установени факти, релевантни за правни спор, първоинстанционният административен съд е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на ДСИ И. К. по чл. 328б, ал. 1, т. 4 ЗСВ се обосновават с допуснато неизпълнение на служебните задължения, изразяващи се в действия и бездействия по конкретно описано в заповедта изпълнително дело. Преценена е тежестта на нарушенията и формата на вината, като е обсъдено и предходно наказание. За да отмени оспорената заповед, Административен съд Сливен приел за незаконосъобразни констатациите за извършени нарушения, като изложил правни изводи по всяко едно от деветте нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание. Така по първото нарушение на чл. 404 ГПК, наложено поради предприети действия от ДСИ К. без наличие на изпълнителен титул за присъединяване на Банка ДСК АД за задължение на длъжника към Банка ДСК АД, което не било изискуемо, съдът приел акта за немотивиран и при липса на анализ на установените факти. Съдът обосновал правен извод за липса на извършено нарушение от страна на ДСИ при присъединяване на заложен кредитор с посочване на разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОЗ, съгласно която заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. Според съда за присъединяването на Банка ДСК АД в изпълнителното производство не е необходим изпълнителен титул по смисъла на чл. 404, т. 1 т. 3 ГПК, т.к. това участие е по силата на закона при изпълнено изискване на чл.10 ал.3 изр.последно от ЗОЗ, за представено удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Това определяло липса на нарушение на ДСИ при конституирането на "Банка ДСК"АД като взискател в изпълнителното производство. Това нарушение е констатирано по изп.д. 288/2022г. по описа на ДСИ К. към РС-Сливен, образувано по молба на ДП Фонд затворно дело на 07.07.2022г. въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2016г. , по силата на който Д. Н. е осъден да заплати на ДПФЗД сумата от 414,24лв. главница по договор от 2016г. ,сумата от 274лв. неустойка и 125лв. разноски по делото. По делото е присъединен кредитор ТД на НАП-Бургас като взискател за сумата от 1448,78лв. С постановление от 03.10.2022 г. ДСИ приел, че размерът на задължението към 03.10.2022 г. е 2142, 74 лв., в която сума е включено задължение към НАП в размер на 1448 лв. и отказал да прекрати производството въпреки представени доказателства за извършени плащания на задълженията и присъединил като взискател ТБ Банка ДСК АД с размер на вземане 3011 лв., главница по инвестиционен кредит; 5289 лв., инвестиционен кредит и 18 806 лв. по кредитна линия. При разпределението на постъпилите суми ДСИ е разпоредил внесената сума 166,03 лв. за държавна такса, 61, 64 лв. за взискателя, 102,17 лв. за НАП, и 1911,53 лв. по инвестиционен кредит ДСК. С постановление от 14.11.2022 г. ДСИ е приел, че не са налице основанията по чл. 433, ал. 1 от ГПК за цялостно прекратяване на изпълнителното производство, а са налице такива само спрямо ТД на НАП Бургас, което произтичало от това, че по делото като взискател е присъединена ТБ Банка ДСК АД с вземане, което не е погасено. Правният извод на съда за липса на допуснато от ДСИ нарушение не се подкрепя от касационната инстанция. Административният съд не е извършил задълбочен анализ на предмета на извършеното от ДСИ нарушение, а то не се изразява единствено и само по възприетото от съда процесуално действие по присъединяване на кредитор с вписан особен залог върху вземанията на длъжника. В оспорената заповед изрично е посочено, че незаконосъобразно Банка ДСК АД е присъединена за цялото им вземане. По този начин неправилно е увеличен общия размер на задължението на длъжника по изпълнението станало на 27 440,44лв., при положение, че изпълнителното производство е образувано за задължение в размер от 414,24лв. главница по договор от 2016г. ,/за която е установено плащане през 2017г. още преди образуване на изпълнителното производство/, за сумата от 274лв. неустойка и 125лв. разноски по делото. Това задължение е продължило да нараства въпреки извършените плащания от длъжника за погасяване на изискуемите задължения, предвид присъединяване на кредитор, по отношение на който вземанията не са били станали изискуеми и ликвидни. Действително съгласно чл.10, ал.3 ЗОЗ Банка ДСК АД като заложен кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Към момента на разпределението на постъпилите при ДСИ суми по изпълнението, "Банка ДСК" АД не е пристъпила към изпълнение, нито е предприела действия за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията си спрямо длъжника Н.. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗОЗ, когато върху заложеното вземане бъде наложен запор преди пристъпване към изпълнение от заложния кредитор, удовлетворяването му се извършва, чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е наложен запорът, с оглед на което "Банка ДСК" АД правилно се явява присъединен по право взискател по изпълнително дело. Неправилно обаче ДСИ е присъединил кредитора Банка ДСК АД с цялото вземане, с което е допуснато нарушение на чл.404 от ГПК. ДСИ е не установил доколко изпълнението по провереното пред него изпълнителното дело е насочено в цялост към заложено в полза на "Банка ДСК"АД имущество. Видно от представените заявления за вписване на договори за особен залог и потвърждения от ЦРОЗ е, че в полза на банката са вписани няколко договора за особен залог, съответно през 2018 г. и 2012 г. за обезпечение на взиманията на банката по сключените с Н. договори за кредитна линия, за банков кредит. Според вписванията, особените залози са върху всички вземания, които лицето има към заложния кредитор (банката) за наличностите по съществуваща и бъдещи всички открити банкови сметки на негово име при заложния кредитор и върху всички бъдещи негови вземания към заложния кредитор за наличностите по всички открити в бъдеще банкови сметки на негово име при заложния кредитор. В действителност запорът върху банкови сметки на длъжника представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450, ал. 3 от ГПК. С налагане на запора в образуваното изп. дело е извършено насочване на принудителното изпълнение върху заложеното в полза на банката имущество, т.е всички вземания, които длъжникът има или ще има към банката по открити банкови сметки, са вече заложени чрез договорите за особен залог, вписани всички в ЦРОЗ преди налагането както на обезпечителния, така и изпълнителния запор. Не е отченен от ДСИ факта на извършени плащания от длъжника своевременно по другите задължения, което изключва възможността да бъде насочено изпълнение върху обезпечените с особен залог имущества. Относно второто констатирано нарушение на чл. 434, ал. 1 ГПК, по образуване и движение на делото, съдът е изложил мотиви, че в обжалваната заповед не били конкретизирани изпълнителните действия, за които ДСИ не е съставил предвидените в закона актове, въпреки изрично установеното от проверката, че ДСИ се е произнасял с разпореждания и постановления написани ръкописно в противоречие с Правилника за администрацията в съдилищата. Изискванията на чл.34 от ПАС са по всеки един документ по делото ДСИ да се произнася с изричен акт, като се посочва в него конкретното правно основание, както и изходящ номер. По третото констатирано от административния орган нарушение на чл. 436, ал.3 във връзка с ал. 1 ГПК, съдът приел липса на забавяне в администрирането на жалбата до окръжния съд, тъй като за това администриране не е предвиден срок. Забавянето произтичало от периода на коледни и новогодишни празници, когато се е развило производството, поради което не подкрепил извода на административния орган за допуснато от ДСИ необосновано забавяне на производството и краен извод за липсва на нарушение на чл. 436, ал. 3 във връзка с ал. 1 ГПК. Административният съд не е отчел факта, че жалбата на длъжника е администрирана близо месец след подаването и, при положение, че разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК изисква след изтичане на тридневния срок за възражения от страната получила препис от жалбата, съдебният изпълнител да я изпрати на окръжния съд заедно с възраженията, ако такива са постъпили ведно с копие от изпълнителното дело ведно с мотиви по обжалваните действия, като всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма. В този смисъл не се споделя изводът на съда, че за администрирането на жалбата до окръжния съд не е предвиден законов срок. Четвъртата констатация на административния орган е за нарушение на чл. 459, ал. 1 ГПК, съгласно която кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдия изпълнителя и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. По изп. дело 288/2022 г. безспорно се установява, че ДСИ не е запазил припадащата се на обезпечения кредитор Банка ДСК АД сума по сметка на ДСИ до представяне на изпълнителен лист, а я е заплатил на 16.11.2022 г., видно от отбелязването на изпълнителния лист. Съдът не е възприел като законосъобразен изводът на административния орган за нарушение на чл. 459, ал. 1 ГПК. Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОЗ. Предвид вписаните особени залози обезпечаващи вземанията на банката към длъжника, не означава в изпълнителното производство банката да получи сумите, предмет на особените залози. Вземането се счита за изискуемо само до размера на конкретното разпределение и банката следва да е привилегирован кредитор единствено в случая, когато вземането е насочено към заложеното имущество. В случая липсват доказателства, от които да е видно пристъпване към изпълнение на заложеното имущество. Съдебният изпълнител неправомерно е превеждал суми към банката, при липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита обезпечен с особен залог. Всички суми за погасяване на задълженията са постъпвали от длъжника, като не е насочено изпълнение върху вземанията му обезпечени с особен залог. Това обстоятелство е потвърдено и в мотивите на решение на ОС Сливен по в.гр.д. 21/2023г.по обжалване от длъжника на отказ да се прекрати изпълнителното производство срещу него поради плащане на всички изискуеми задължения. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗОЗ, когато върху заложеното вземане бъде наложен запор преди пристъпване към изпълнение от заложния кредитор по реда на този закон, удовлетворяването на заложния кредитор се извършва чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е наложен запорът, а съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗОЗ вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, т.е. след задълженията към НАП и за разноски в изпълнителното производство, които в случая са били удовлетворени чрез плащане от длъжника. Следователно не се е достигнало до пристъпване към изпълнение по отношение на обезпеченото със залог имущество и неправилно суми са разпределение от ДСК за удовлетворяване вземането на Банка ДСК АД, при липса на възникнала предсрочна изискуемост. Като е приел обратното административният съд е постановил съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон. Относно петото посочено от административния орган нарушение на чл. 460 ГПК, съдът възприел извършеното от ДСИ разпределение без да са изпълнени изискванията на чл.434 ал.2 от ГПК, но достигнал до неправилен извод, че резолюция от 18.10.2022 г., нанесена на справка 1504/07.10.2022 г., представлява изявление на ДСИ за разпределение на постъпилата сума между взискателите по изпълнителното производство. Това дало основание на съда да не приеме тезата на административния орган, че не е извършено разпределение. Видно от административната преписка резолюцията на ДСИ от 18.10.2022г. върху справка 1504/07.10.2022 г., е ръкописна и нечетлива. Като се има предвид изричната разпоредба на чл.434, ал.2 от ГПК, съгласно която за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението., то напълно несъответни на процесуалните разпоредби са правните изводи на съда за наличие на валидно документално материализирано разпределение, което по своята същност е процесуален акт на съдия изпълнителя, подлежащ на съдебен контрол. При липса на материализиран формален акт, то липсва и законосъобразно разпределение на постъпилите при ДСИ суми, което представлява съществено процесуално нарушение в изпълнителното производство. Правилно това нарушение е определено от административния орган като виновно неизпълнение на служебни задължения, поради касационната инстанция не може да сподели правните изводи на първоинстанционния съд за липса на извършено нарушение. Шестото нарушение е по приложението на чл. 462 от ГПК. Съдебният изпълнител следва да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен за това ден. Административният орган при налагане на наказанието приел, че липсва предявено на взискателите разпределение. По този начин съдия изпълнителя ги е лишил от възможността да обжалват това негово изпълнително действие по предвидения в закона инстанционен контрол по реда на чл.463, ал.2 от ГПК. Бездействието на ДСИ К. да изготви и предяви разпределението, от което се установява каква сума и кои вземания са удовлетворени в изпълнителното производство, е квалифицирано като особено тежко нарушение на служебните задължения. Съдът е възприел това нарушение като извършено и неоспорено от ДСИ. Въпреки тази констатация в противоречие с приетото, съдът отменил изцяло административния акт на наложеното наказание. Седмото нарушение е по т.8 от заповедта и касае приложението на чл. 53, ал. 5 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ДСИ е определил, поискал и събрал пропорционална такса от длъжника в размер на 17,03 лв. за сумата по изпълнителен лист от 414,24 лв., която сума била доброволно платена от длъжника на взискателя преди образуване на изпълнителното дело. Предвид обстоятелството, че не е събрана сума по принудителен ред, то и такса не се е дължала и не е следвало да се начислява в изпълнителното производство. В случая тази такса е събрана неправомерно, видно от разпореждане от 08.09.2022 г. Съдът изложил аргумент, че тази сума не представлява платена пропорционална такса, а лихва върху доброволно платената от длъжника сума от 414,24лв., поради което отново приел липса на нарушение. Този извод не се споделя от настоящата инстанция, т.к. видно от данните по изпълнителното дело, сумата от 414,24лв. е платена още през 2017г. преди да е образувано изпълнителното производство през 2022г. Очевидно сумата от 17.03лв. е била недължима, дори и да се приеме като законна лихва натрупана върху забавено от длъжника плащане, което е станало преди образуване на изпълнителното производство и в противоречие с чл.111,бв от ЗЗД. Осмото нарушение е посочено в т.9 от заповедта и касае изпълнението на чл. 36, ал. 1 ТДТССГПК. Административният орган е санкционирал това нарушение поради събрана от ДСИ по-висока държавна такса за налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ТДТССГПК таксата, която взискателят е следвало да внесе за налагане на запор върху вземания на длъжника била определена неправилно в несъответствие с изискуемата по закон такса. По това нарушение съдът отново изложил мотиви, че е извършено от ДСИ, а в противоречие на изложеното отменил изцяло оспорената заповед. Деветото нарушение е описано в т.10 от заповедта и касае неизпълнение на изискването по чл. 116, във вр. с чл. 82, ал. 6 ПАС. Административният съд е обосновал нарушението с липса на хронологична подредба на материалите по изпълнително дело 288/2022 г. , каквото е изискването на Правилника за администрацията на съдилищата относно номериране на книжата в папката на делото. Първоинстанционният съд приел, че описаното нарушение не може да се вмени във вина на ДСИ, т.к. подреждането на делото в хронологичен ред било работа на съдебната администрация, а не на държавния съдебен изпълнител, поради което отговорност на ДСИ за нарушение на чл. 82, ал. 5 ПАС не можело да се търси. Този извод не се споделя от настоящата инстанция. Съдия изпълнителят ръководи изцяло изпълнителния процес и следи за спазване на правилата за комплектоване на преписката съгласно ПАС, като контролира доколко съдебната администрация спазва правилата по администриране на книжа. Приемайки, че ДСИ не е извършил в голямата си част описаните в административния акт нарушения, а останалите омаловажил, като възприел извършените процесуални действия и бездействия като технически грешки, непредставляващи тежки нарушения на служебни задължения, административният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт. Съгласно чл. 328в ЗСВ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Съдът не е съобразил представените по делото факти и образуваните по отношение на този ДСИ предходни дисциплинарни производства и наложените на ДСИ наказания. Видно от разпоредбата на чл. 328а, ал. 1 ЗСВ на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Според чл. 328а, ал. 2 ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването, 4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3, 5. неизпълнение на други служебни задължения. В оспорената заповед, административният орган е посочил съображения, че установените в хода на проверката нарушения от страна на ДСИ К. изпълняват състава на дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗСВ. Касационната инстанция намира, че в случая квалификацията на нарушенията се свързва именно с фактическите установявания на органа, който е направил анализ на всяко едно от изпълнителните действия по провереното изпълнително дело и е констатирал неизпълнение на разпоредбите на ГПК. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, за да се приеме, че лицето е извършило нарушенията по чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗСВ. Установената съдебна практика по аналогични казуси приема, че за да бъде реализирана дисциплинарна отговорност за извършено нарушение от държавен съдебен изпълнител, следва да бъде установено от фактическа страна в какво се изразява нарушението, като последното бъде подведено в хипотезата на чл. 328а, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ. От правна страна следва да бъдат изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушението. Също следва да бъде установено и отношението на нарушителя към извършеното от него и настъпилите правни последици. Приложените по административната преписка доказателства, потвърждават изводите на министъра на правосъдието за допуснатите от ДСИ дисциплинарни нарушения. Нарушените процесуални норми са конкретно посочени и обсъдени от органа и с тях без основание се забавя изпълнителното производство и неправомерно се нарушават правата на длъжника и взискателите. Органът правилно е преценил тежестта и характера на установени дисциплинарни нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗСВ, както и формата на вината и обстоятелствата, при които са осъществени, цялостното поведение на държавния съдебен служител. Съобразно изложеното, административният орган правилно е приложил нормата на чл. 328б, ал. 1, т. 4 ЗСВ и е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния съдебен изпълнител, като изводите му за съставомерността на деянията и наказанието се основават на правилна преценка на обстоятелствата по чл. 328в ЗСВ, обосноваваща определеното наказание. Посоченото обуславя извода, че като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което при наличие на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, следва да бъде отменено. Неправилно първоинстанционният административен съд е приел, че не са доказани предпоставките на чл. 328а, ал. 2, т. 2 ЗСВ за да се реализира дисциплинарната отговорност на ДСИ К.. Преценявайки ангажираните по първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият касационен състав намира, че заповедта е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа фактическите и правните основания за нейното издаване, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. На това основание следва да се отмени неправилното съдебно решение и спорът да се реши по същество, като се отхвърли жалбата срещу заповедта на министъра на правосъдието за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на ДСИ И. К.. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение