Решение № 7249 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. срещу Решение 2312/13.12.2024 г. на Административен съд (АС) Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. И. Г. против отказ на ЕОС Матрикс ЕООД, обективиран в Становище, приложено към отговор с изх. 02524/19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, да заличи и изтрие личните данни на Г. И. Г., да прекрати обработването на личните данни на Г. И. Г. и да преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър, воден от Българска народна банка; Г. И. Г. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател сочи, че оспореното решение е необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на относимите материалноправни норми. Моли съдът да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи жалбата му. С касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следния въпрос: Противоречат ли на чл. 17, § 1, б. а, б. в и останалите от Регламент (ЕС)2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и на принципа на пропорционалност, определен в чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз, и следва ли да се прилагат норми от националното законодателство, като тези на чл. 128 от Административно процесуалния кодекс, чл. 120 от Закона за задълженията и договорите или всяка друга национална разпоредба от българското законодателство, прилагането на която изисква предварително произнасяне на граждански съд за изтекла погасителна давност в отделно съдебно производство от субекта на лични данни като предпоставка за упражняването на правото му по чл. 17, § 1, б. а от Регламент (ЕС)2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година от субекта на данните, за да поиска от администратора заличаване/изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събирани или обработвани по друг начин, в случай че основанието и целта за обработване на лични данни са отпаднали, поради изтекла погасителна давност в полза на субекта на личните данни. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представено е писмено становище. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Кръстев. Ответникът по касация ЕОС Матрикс ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Михайлова. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Решението е недопустимо. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. И. Г. против отказ на ЕОС Матрикс ЕООД, обективиран в Становище, приложено към отговор с изх. 02524/19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. И. Г.. Видно от посоченото в същата жалбата е против мълчалив отказ за произнасяне по възражение за изтриване на лични данни, преустановяване на подаването на информация и прекратяване на обработването на лични данни, постановен от ЕОС Матрикс ЕООД направено с искане с вх. ВЖ-00482/21.08.2024 г. В изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане 1813/07.10.2024 г. от ЕОС Матрикс ЕООД са представени, както е посочено в съпроводително писмо вх. СД-01-01-3100/17.10.2024 г. по описа на АС-Сливен документи, във връзка с Ваше разпореждане 1813 от 07.10.2024 г., получено на 15.10.2024 г., относно жалба на Г. Г. за отказ по искане на основание чл. 17, параграф 1, буква а от Регламент (ЕС)2016/679. От ответника са представени Отговор изх. 02524/19.09.2024 г. от ЕОС Матрикс ЕООД до Г. И. Г. относно постъпило искане с вх. ВЖ-00482/21.08.2024 г. Отговорът е подписан е юрисконсулт на ЕОС Матрикс. Към същото е приложено Становище от Д. Б., Длъжностно лице по защита на личните данни определено от ЕОС Матрикс ЕООД. Приложено е и заявлението на Г. И. Г. - вх. ВЖ-00482/21.08.2024 г., както и товарителница бар код 22944783 от 19.09.2024 г. за изпращане на становищата. В обжалваното решение съдът е приел, че след като по подаденото от Г. Г. искане вх. ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. е налице изрично произнасяне от ответника по жалбата, то предмет на обжалване е отказ на ЕОС Матрикс ЕООД, обективиран в становище, приложено към отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, да заличи и изтрие личните данни на Г. И. Г., да прекрати обработването на личните данни на Г. И. Г. и да преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър (ЦКР), воден от Българска народна банка (БНБ), постановен по искане с Вх. ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД. Този извод на съда е неправилен и е довел до недопустимост на съдебното решение. Неправилно съдът е приел, че с оглед установеното по делото, че е налице изрично произнасяне от ответника по жалбата, по което произнасяне в хода на съдебното дирене е заявено оспорване от жалбоподателя, предмет на обжалване е отказ на ЕОС Маткрикс ЕООД, обективиран в становище, приложено към отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД. Съдът неправилно е приел, че предметът на жалбата е уточнен от жалбоподателя. Жалбоподателят, видно от изложеното в молбата му от 07.11.2024 г. (вх. СД-01-01-3311, л. 62-63 от делото) не е посочил, че оспорва приложеното към отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД становище и че това е предметът на жалбата му. Същият е оспорил, че са му изпратени отговора и становището. Изложил е доводи, че становищата са съставени с недостоверна дата, антидатирани, заедно с едностранно попълнени товарителници, за да изглежда, че ответникът е отговорил на исканията на жалбоподателя. Съдът е следвало изрично да укаже на жалбоподателя да уточни предмета на жалбата, вкл. дали обжалва и приложените към административната преписка отговор и становище към същия. От данните по делото се установява, че по искане Вх. ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, са издадени два акта - Отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, подписан от юрисконсулт на ЕОС Матрикс ЕООД и Становище от Д. Б., Длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни ЕОС Матрикс ЕООД, приложено към Отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г.. Няма данни тези актове да са съобщени на Г. Г.. Отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, подписан от юрисконсулт на ЕОС Матрикс ЕООД и Становище от Д. Б., Длъжностно лице по защита на личните данни са постановени по различни искания на жалбоподателя, направени в искане с Вх. ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД: 1. Да се отпишат вземанията на Г. от счетоводните книжа на дружеството и да се преустанови подаването на информация към ЦКР, воден от ЦКР; 2. Заличаване и изтриване на личните данни на Г. Г. обработвани и съхранявани от ЕОС Матрикс. Отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, подписано от юрисконсулт на ЕОС Матрикс ЕООД следва да се разглежда като отговор на искането на Г. да се отпишат вземанията му от счетоводните книжа на дружеството и да се преустанови подаването на информация към ЦКР, воден от ЦКР. С оглед изложените в искането до ЕОС Матрикс ЕООД съображения Г. Г. счита, че тъй като задължението му е погасено по давност, то подаваната информация е неточна и иска преустановяване на подаването на информация до ЦКР, че има задължения, т. е. коригиране на установената от него неточност. Производството по такова искане е уредено в чл. 24 от Наредба 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Отговор изх. 02524 от 19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, подписано от юрисконсулт на ЕОС Матрикс ЕООД, е акт по чл. 24, ал. 2 от цитираната наредба. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че институциите по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. С жалбата до първоинстанционния съд жалбоподателят е оспорил мълчалив отказ на ЕОС Матрикс ЕООД за преустановяване на подаването на информация към ЦКР, т. е. за коригиране на установената от него неточност на подаваната информация. Решаващият съд няма произнасяне по жалбата в тази ѝ част, вкл. дали е налице мълчалив или изричен отказ, ако за такъв може да се приеме отговора на юрисконсулта на ЕОС Матрикс ЕООД, за който по делото няма данни, че е упълномощен да се произнася по исканията за коригиране на подаваната към ЦКР информация. Няма и преценка дали и как упражняването на правото по чл. 24, ал. 1 от Наредба 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър е свързано с правото по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. как следва да се съотнасят във времето искането за коригиране на информацията в ЦКР и упражняване на правото по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно данните за непогасени кредити и такива погасени по давност, които се съхраняват и обработват от администратор на лични данни, който се явява кредитор (първоначален или придобил вземането чрез цесия) по такива вземания. В чл. 56, ал. 10 от Закона за кредитните институции е предвидено, че информацията в информационната система за паричните задължения на клиентите към институциите посочени в чл. 56, ал. 1 от същия закон се съхранява за срок 5 години от датата на последния отчетен период. Когато бъде сезиран със заявление по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), на първо място администраторът на лични данни следва да определи, ако е необходимо след като поиска уточнения от заявителя, на кое от основанията по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 се иска заличаването на личните данни на субекта на данните, след което да прецени дали са налице основанията за изтриване на свързаните със субекта лични данни по 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и да изтрие данните, или са налице основанията по чл. 17, § 3, чл. 23 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 37а ЗЗЛД. По искането по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Г. Г. е издадено Становище на длъжностното лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни ЕОС Матрикс ЕООД. Становището, видно от посоченото в него, е издаденото от Д. Б., Длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни ЕОС Матрикс ЕООД по искане с вх. ВЖ-00482/21.08.2024 г. и е адресирано до Г. Г.. По делото няма данни, че Д. Б. е определена за длъжностно лице по защита на личните данни на ЕОС Матрикс ЕООД. Няма и данни, че същата е упълномощена да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът определяйки предмета на жалбата не е изложил каквито и да е съображения относно характера на становището, дали и защо може да се приеме, че то е постановено по искането по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. дали е издадено от администратора на лични данни. Правомощията на длъжностните лица по защита на личните данни са определени в чл. 38 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същото подпомага, консултира, дава становища на администратора на лични данни. Правомощие да се произнася по подадени заявление по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 от името на администратора не е предвидено. Такива правомощия няма предвидени и в ЗЗЛД. По подадените заявления следва да се произнася администратора на лични данни, по аргумент от чл. 17 и чл. 19 от Регламент (ЕС) 2016/679. По изложените съображения произнасяне от страна на администратора на лични данни по подаденото заявление по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 липсва, поради което правилно жалбата е била подадена срещу мълчалив отказ на администратора на лични данни за прекратяване обработването на лични данни на Г. Г. и изтриването им. Приемайки, че жалбата е срещу отказ на ЕОС Матрикс ЕООД, обективиран в Становище, приложено към отговор с изх. 02524/19.09.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, да заличи и изтрие личните данни на Г. И. Г., да прекрати обработването на личните данни на Г. И. Г. и да преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър, воден от Българска народна банка съдът е постановил недопустимо решение. С оглед наличния порок на съдебния акт, касационните доводи за неправилността му не следва да се обсъждат. Налице е основание за обезсилването на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе по подадената жалба срещу мълчалив отказ на ЕОС Матрикс ЕООД да се произнесе по подаденото от Г. Г. искане с Вх. ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, с което е направено възражение за изтриване на лични данни, преустановяване на подаването на информация към ЦКР и прекратяване на обработването на лични данни, като съобрази мотивите на настоящото решение. Предвид произнасянето по касационната жалба, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване. Отделно от това поставеният въпрос е със съдържание, което не предполага задължение за Върховния административен съд да отправи преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 267 ДФЕС. Иска се тълкуване на правен въпрос по приложимия процесуален ред. Молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора по искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК