Решение № 5031 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2012 г.

Решение № 5031 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Георгиева Башлиева против решение № 518 от 6.04.2012 г., постановено по адм. дело № 50/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката прави искане решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на комисията да бъде отменено или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) към Регионална дирекция по горите - Благоевград не взима становище по касационната жалба. Ответницата Станислава Иванова Йосифова не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Башлиева против решение № 1999/27.12.2011 г. на комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ, с което е отказано да се промени предназначението на поземлен имот в горска територия. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона. Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. По делото няма спор по фактите. Жалбоподателката оспорва правните изводи на съда, като излага същите доводи, които са направени и в първоинстанционното производство. Правилно съдебният състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено от компетентен орган - комисия в Регионалната дирекция по горите, която на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ има правомощие да извърши промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на Регионална дирекция по горите - Благоевград. Аргументиран е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решението е издадено в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ комисията е назначена със заповед № РД 49-316 от 15.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните и в нея са включени представители на Регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождението на имота. Заявлението на Диана Башлиева за промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия - частна собственост с № 001020 в землището на с. Дъбрава, община Благоевград е разгледано на заседание на комисията, проведено на 19.12.2011 г. В състава на комисията са включени лица, които поименно са определени в заповедта на министъра и приложения списък към нея. Обсъдени са представените от заявителката доказателства и след констатация, че описаният в заявлението имот е образуван от имот с идентификационен № 001010, придобит от Серафим Кръстев Мангушев и Василка Костадинова Мангушева чрез замяна по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) съгласно заповед на министъра на земеделието и горите № РД 49-350/20.12.2006 г., комисията приема, че за имота, който в резултат на договора за доброволна делба става собственост на жалбоподателката Башлиева и ответницата Йосифова, се прилага забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (протокол № 1/19.12.2011 г.). При тези данни комисията постановява оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1999/27.12.2011 г., с което отказва да промени предназначението на описания в заявлението имот. Следователно процедурата е извършена от комисия в Регионалната дирекция по горите, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните, съставена от представители на Регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождение на имота, с което са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 4 от ЗГ. Участието в състава на комисията на резервен чл. като представител на община Благоевград не опорочава процедурата и не се отразява на компетентността на органа. Видно от протокола за проведеното на 19.12.2011 г. заседание, изготвеното становище и постановено решение, същите са надлежно подписани от комисията, взела участие в провеждането им, поради което възраженията на касаторката за нелегитимност на колективния орган и за допуснати съществени нарушения в процедурата при провеждането й са неоснователни. Заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания е законосъобразно. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че в случая описаният в решението имот с № 001020, собственост на жалбоподателката Башлиева и ответницата Йосифова, в горска територия е образуван от поземлен имот с № 001010 в землището на с. Дъбрава, придобит от Серафим Кръстев Мангушев и Василка Костадинова Мангушева, чрез замяна от държавата по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) на основание заповед № РД-49-350/20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите и е включен в списъка по § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ (ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г.). Разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ въвежда забрана за промяна на предназначението по реда на този закон и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", като ограничението се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата (ал. 2 на същата разпоредба). При правилно установените по делото факти законосъобразно съдът преценява, че изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ са изпълнени - имотът, на който се иска промяна на предназначението, е придобит чрез замяна от държавата и това е направено до обнародване на ЗГ в Държавен вестник (08.03.2011 г.), поради което същият попада в приложното поле на забраната по посочената законова норма. Изводът, че материалноправните предпоставки за прилагане на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ в случая са налице, е законосъобразен, поради което като отхвърля жалбата, съдът постановява обжалваното решение в съответствие със закона. Възражението в касационната жалба, че в случая § 3, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗГ не намират приложение, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗГ допуска промяна на предназначението на имоти в горска територия, когато това се иска за създаване на нови или разширяване на строителните граници на урбанизирани територии, когато има приети общи устройствени планове, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗГ урежда хипотезите, в които се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии и се отнася за имоти, за които не съществува принципно ограничение за това. В случая процесният имот попада в обхвата на забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, поради което по отношение на него общите разпоредби на закона не могат да намерят приложение. Следователно нормата, въвеждаща забрана за промяна на предназначението, е специална и изключва приложението на общите правила, а доводите на жалбоподателката в обратен смисъл са неоснователни. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са изградени след анализ на събраните по делото доказателства. Заключението за наличие на материалноправните предпоставки на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ се подкрепя от представените и обсъдени заповед № РД 49-350/20.12.2006 г. за замяна на имот, скици, договор за доброволна делба, копие от изданието на "Държавен вестник", бр. 48/24.06.2011 г., в който е обнародван списък на имотите по реда на § 3, ал. 1 от ЗГ, сред които и имот № 001010, в землището на с. Дъбрава. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че постановеният отказ за промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия - частна собственост на Диана Башлиева и Станислава Йосифова, за създаване на урегулиран поземлен имот, кореспондира със закона. Направеното в касационната жалба възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена от съда на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК. Изложени са аргументирани съображения, обосноваващи изводите на съдебния състав за издаването му от компетентен орган, в предвидената писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,