Решение № 3998 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2021 г.

Решение № 3998 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. С. от гр. Враца, чрез адв. Мишев против Решение № 318/13.10.2021 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело № 179/2021 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение № 1012-06-18-4/9.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Враца, потвърждаващо Разпореждане № [ЕГН]/30.12.2020 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Враца изразява становище за неоснователност на същата и моли решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение № 318/13.10.2021 г. по адм. дело № 179/2021 г., Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на Л. С. срещу Решение № 1012-06-18-4/9.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Враца, потвърждаващо Разпореждане № [ЕГН]/30.12.2020 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Враца. Решението е правилно. Първоинстанционният административен съд е установил вярно фактическата обстановка по делото. Жалбоподателят е подал заявление вх. № Ц2112-06-208/19.06.2020 г. в ТП на НОИ - Враца, с което е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ, за което обстоятелство прилага Експертно решение № 1654/13.05.2020 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца. С експертното решение му е определена 95% трайно намалена работоспособност и степен на увреждане с чужда помощ, с дата на инвалидизиране - 16.01.2020 г. и срок на инвалидността - 1.05.2021 година. С Разпореждане № [ЕГН]/13.07.2020 г., издадено от Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Враца на основание чл. 98, ал. 7 КСО на жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от датата на заявлението за пенсия - 19.06.2020 година. Установено е също, че с ЕР № 1262/31.08.2020 г. НЕЛК по жалба на С. е отменила ЕР № 1654/13.05.2020 г. на ТЕЛК и го е върнала на ТЕЛК за ново освидетелстване в частта за отпускане на помощно средство. С последващо частично ЕР № 4186/7.10.2020 г. ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца е разрешил отпускането на акумулаторна инвалидна количка с чужда помощ и ТП на НОИ – Враца е било уведомено, че процедурата по освидетелстване по заявление № 823/12.02.2020 г. е прекратена. Освидетелстването на лицето е по заявление с вх. № 1679/7.05.2020 година При тези данни органът достига до извод, че решението на ТЕЛК е влязло в сила на 21.10.2020 г. и е потвърдено от медицинска комисия към ТП на НОИ - Враца с Решение № 4773/26.11.2020 година. С Разпореждане № [ЕГН]/04.12.2020 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Враца и на основание чл. 75, ал. 4 КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер - 252, 34 лева и добавка за чужда помощ за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто на основание чл. 103 КСО, считано от датата на подаване на заявлението за освидетелстване - 7.05.2020 г. до 1.05.2021 година. С Разпореждане № [ЕГН]/30.12.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Враца е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 95 на сто трайно намалена работоспособност от 7.05.2020 г. със срок на инвалидността до 1.05.2021 година. По делото е установено, че пенсията на С. с разпореждането от 30.12.2020 г. е определена законосъобразно, в действителен размер, според посоченото в чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО във вр. с § 22ц от ПЗР на КСО. В този размер са включени следните компоненти - лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 916, 87 лева и добавка за чужда помощ в размер на 106, 22 лева или обща месечна сума за изплащане в размер на 1023, 09 лева. С оспореното пред директора на ТП на НОИ – Враца разпореждане, ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Враца, не е зачел периода от 1.03.1995 г. до 29.02.1996 г. за осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 КСО, защото заплащането на недостигащия стаж е станало след датата на отпускане на пенсията. Поради обстоятелството, че лицето е променило осигуряването си по чл. 4б КСО на 21.10.2020 г. пенсията за инвалидност е била изчислена с намален коефициент. С Разпореждане № [ЕГН]/30.12.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Враца е прието, че при изчисляване на размера на пенсията е спазен чл. 70, ал. 11 КСО. Разпореждането е било обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1 КСО, но потвърдено с Решение № 1012-06-18-4/9.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Враца. С последващо Разпореждане № 74070888/2.02.2021 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Враца е изменен размера на отпуснатата по – рано на С. лична пенсия за инвалидност, като на лицето е бил зачетен осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 КСО за периода от 1.03.1995 г. до 29.02.1996 г., съгласно негово заявление от 29.01.2021 година. По делото не е било спорно, че по подаденото заявление с вх. № 823/12.02.2020 г. С. не е бил освидетелстван и съответно не е бил определен процент на ТНР. Касационните доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност действията на администрацията във връзка с непроизнасяне по това заявление, респ. прекратяване на производството и фактите, на които той се позовава по адм. преписка вх. № 1674/14.07.2021 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев", са неотносими към настоящия правен спор. С. е имал процесуална възможност да обжалва същите в отделно съдебно производство. Административният съд не осъществява косвен съдебен контрол по реда на АПК върху административни актове, действия или бездействия на администрацията, в какъвто смисъл са възраженията на касатора. Според чл. 72 КСО пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 % и над 50 % ТНР вид и степен на увреждане. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и се отпуска за срока на инвалидността (чл. 73 КСО). На основание чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън тези хипотези пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. По аргумент от чл. 98, ал. 7 КСО заявлението за отпускане на пенсия би могло да бъде подадено дори и в случаите на обжалване на ЕР. Страните не спорят по фактите и същите са безпротиворечиво установени от административния орган и първоинстанционния съд. Спорът е относно определянето на началната дата, от която е следвало да бъде отпусната пенсията за инвалидност, както и следвало ли е същата да бъде изчислена с намален коефициент, предвид промяната на осигуряването по чл. 4б от КСО от 21.10.2020 година. В случая претендираното от С. право е възникнало на 16.01.2020 г., която дата е датата на инвалидизиране, съобразно ЕР № 1654/13.05.2020 година, с което е определена 95 % ТНР и частично ЕР № 4186/07.10.2020 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Хр. Ботев", гр. Враца. Но тъй като процедурата по заявлението за освидетелстване с вх. № 823/12.02.2020 г. е била прекратена, доколкото НЕЛК с ЕР 1262/31.08.2020 г. е отменил и върнал на ТЕЛК за ново освидетелстване в частта по отпускане на помощно средство, то същото ще бъде надлежно упражнено от датата, определена по чл. 94, ал. 2 КСО, а именно - 7.05.2020 г., на която дата лицето отново е подало заявление за освидетелстване, но след двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО. Предвид горното пенсията на С. правилно е отпусната от 7.05.2020 г. при спазване разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО. Според чл. 4б, ал. 1 КСО осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 70, ал. 11 КСО в относимата редакция, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4б КСО. Жалбоподателят е променил осигуряването си по чл. 4б КСО на 21.10.2020 г. С Разпореждане № [ЕГН]/13.07.2020 г. издадено от ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Враца на С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 98, ал. 7 КСО, тъй като ЕР № 1654/13.05.2020 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца не е влязло в законна сила. Правилно поради това, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че пенсията му е изчислена с намален коефициент, съобразно предвиденото в чл. 70. ал. 11 КСО, тъй като към 21.10.2020 г. (дата на смяна на осигуряването по чл. 4б от КСО) жалбоподателят вече има отпусната пенсия по Разпореждане № [ЕГН]/13.07.2020 година. Експертно решение № 1654/13.05.2020 г. на ТЕЛК е било обжалвано пред НЕЛК, но с него вече е била отпусната пенсия за инвалидност. Поради оспорването му обаче по чл. 112 от Закона за здравето, пенсията на С. е отпусната при условията на чл. 98, ал. 7 КСО, за да не бъде лишено лицето от средства за издръжка, докато трае оспорването на решението на ТЕЛК. При тези констатации промяната на осигуряването от страна на жалбоподателя е извършена след отпускане на пенсията за инвалидност, а разпореждането от 4.12.2020 г. на органа не променя този извод, доколкото С. е променил осигуряването си по чл. 4б КСО именно на дата 21.10.2020 година. С оглед на гореизтъкнатите съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото като правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната претенцията на касатора за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за съдебното производство. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото и на основание чл. 143, ал. 4 и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс се определя на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение