Решение № 10603 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 242 от 23.03.2021 г., постановено по адм. дело 877/2020г. Административен съд София област е отхвърлил жалбата на ЕТА. РАКОВСКА - ЛОПЯН ТУР, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Етрополе, представлявано от А. Раковска , против акт за установяване на публично държавно вземане 23/312/02914/3/01/04/01, с изх. 01 - 6500/7954 от 28.07.2020г. издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗемеделие Разплащателна агенция сумата от 6 779,54лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТА. РАКОВСКА - ЛОПЯН ТУР, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Етрополе, представлявано от А. Раковска , чрез пълномощниците му адв.В. Мукова и адв.Г. Атанасов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София област и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции . Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния си представител адв.А. Пачаманов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на ЕТА. РАКОВСКА - ЛОПЯН ТУР, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Етрополе, представлявано от А. Раковска , против акт за установяване на публично държавно вземане 23/312/02914/3/01/04/01, с изх. 01 - 6500/7954 от 28.07.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 311 961,99лв. и лихви за забава. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по сключването на договор между ЕТА. РАКОВСКА - ЛОПЯН ТУР, ЕИК[ЕИК], и ДФЗемеделие за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., като по силата на договора фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 311 961,99лв., изплатена на два пъти на 30.01.2015г. и 30.11.2015г. за реализиране на проект Преустройство и промяна на предназначението на съществуващи сгради в Къщи за гости. Съдът е описал и извършените проверки от административния орган във връзка с изпълнението на договора, съставените в тази връзка доказателства и направените констатации липса на назначен персонал в къщата за гости от времето на въвеждане на обекта в експлоатация до 31.05.2019г. , както и средно-аритметично изпълнение на бизнес-плана за три пълни календарни години / 2016, 2017 и 2018г./ в размер на 25,24% от заложените приходи, което е дало основание за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Съдът е описал вида и размера на установените задължение за неизпълнение на заложените в бизнес-плана показатели подлежаща за възстановяване помощ в размер на 46 794,30лв. , определена при условията н т.30 от Приложение към Раздел Първи от правила за определяне размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. и сумата от 311 961,99лв., съставляваща 100% от предоставената финансова помощ, за допуснато нарушение на чл.16,ал.2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия , съответно т.8.1 от договора, определена при условията на т.18 от цитираните по-горе Правила. В съдебния акт са възпроизведени и направените възражения от жалбоподателя, съответно отхвърлянето им от административния орган. Възпроизведено е и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Мотивите на решаващия съд относно действителността на оспорения АУПДВ са изложени на стр.6 8 от решението, л.161 162 от първоинстанционното дело. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в писмена форма и съдържа факти и правни основания за издаването му. Изложени са и мотиви, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, имащи за последица отмяна на акта. В тази връзка е дадена тълкуване на относимите разпоредби на чл.26,ал.6 и 7 ЗПЗП, съответно на чл. 70,ал.1,т.1 9 ЗУСЕСИФ, от което е изведен извод, че АУПДВ се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл.70,ал.1 ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство. Отбелязано е, че при липса на единно становище в съдебната практика кой е приложимия ред за определяне на подлежащата на възстановяване финансова помощ, то издаването на акта било по реда на ЗУСЕСИФ, било по реда на ЗПЗП при наличие на материално-правни предпоставки за това не е такова нарушение, което да опорочава акта до степен, че същият да бъде отменен само на това основание. Мотивите на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на акта са изложени на стр. 8 12 от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение същите се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими към спора правни разпоредби - чл.46,ал.1 и 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.относно правомощията на разплащателната агенция да поиска възстановяване на вече изплатени суми в случаите на неизпълнение на нормативни или договорни задължения от ползвателя; разпоредбите дефиниращи понятията устойчиво развитие, икономическа жизнеспособност, проект. На база на това тълкуване е изграден извод, че бизнес-планът като неразделна част от договора няма прогнозен, а задължителен характер, като при преценката за изпълнение на задълженията на ползвателя следва да се съобразят не само клаузите на договора, но и изготвения бизнес-план, въз основа на който е одобрен проектът за финансиране. 2. Посочено е, че страните не спорят по фактите, мотивирали административния орган да приеме, че са налице нарушенията, описани в т.1 и т.2 в процесния АУПДВ. По отношение на неизпълнението на заложените в бизнес-плана приходи за три последователни години 2016, 2017 и 2018г. са изложени мотиви, че това съставлява нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора, сключен между страните и са налице материално-правните предпоставки по чл.46,ал.1 и 2 от Наредба 29 за връщане на вече изплатени суми в размер на 15% съгласно цитираните по-горе Правила. 3. По отношение на неизпълнението на заложеното в бизнес-плана задължение за разкриване на две работни места са изложени мотиви, че това нарушение също е доказано, тъй като констатациите на административния орган за неразкриване на работни места през посочения период не са оборени от задълженото лице. Отбелязано е, че разкриването на такива места е една от целите на проекта , посочено в бизнес-плана. Допълнено е, че неизпълнението на този ангажимент е неизпълнение на задълженията по т. 4.12 и т.4.18 от договора и на чл.16,ал.2 от Наредба 29 от 11.08.2008г., като нарушението засяга и целите на мярката, по която е получена помощта, засяга и критериите за допустимост на проекта, което са доказвали жизнеспособността му, поради което правилно административният орган се е позовал на т.18 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. 4. Направен е краен извод за законосъобразност на акта и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София област е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на ЕТА. РАКОВСКА - ЛОПЯН ТУР се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при спазване на администратнивно-производствените правила, като не е обсъдил детайлно възраженията на жалбоподателя в тази насока. Поддържа се и оплакване, че първоинстанционният съд почти изцяло е възприел от фактическа страна тезата на административния орган, без да обсъди доводите на жалбоподателя за несъответствие на издадения акт с материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че между ДФЗемеделие и ЕТА. РАКОВСКА - ЛОПЯН ТУР е сключен договор 23/312/02914 от 30.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., като по силата на договора фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 311 961,99лв., изплатена на два пъти на 30.01.2015г. и 30.11.2015г. за реализиране на проект Преустройство и промяна на предназначението на съществуващи сгради в Къщи за гости . С писмо изх. 01 01 - 6500/7954 от 16.10.2019г. ДФ Земеделие открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатации по неизпълнение на клаузите на сключения договор. Видно от мотивната и заключителната част на акта, на ЕТА. РАКОВСКА - ЛОПЯН ТУР са определени задължения както следва: 1. Сумата от 46 794,30лв. произтичаща от установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор 23/312/02914 от 30.10.2014г. бизнес план, което не съответства на постигането на целите на мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия. В тази насока е установено, че съгласно одобрения бизнес-план за съответните години от къщата за гости са заложени, съответно изпълнени приходи както следва: за 2016г. заложени 54 600лв.,реализирани 19 690лв., или 36,06% изпълнение; за 2017г. заложени 59 850лв., реализирани 11 222,45лв., или 18,75% изпълнение; за 2018г. заложени 65 100лв., реализирани 14 398,31лв., или 22,12лв.; за 2019г. заложени 70 350лв., съответно до 31.05.2019г. 29 312,50лв., реализирани приходи 1 015,88лв., или 3,47% за периода.Размерът на санкцията от неизпълението е определен при условията на т.30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора. 2. Сумата от 311 961,99лв. поради установено неизпълнение на изискването по договора за откриване на две нови работни места за целия период на действието му. На основание чл.3,ал.1 от цитираните по-горе Правила е определен размера на публичното държавно вземане, подлежащото на възстановяване, в размер на 311 961,99лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в съответната форма и в при спазване на разпоредбите на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден в противоречие със закона. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Непостигането на заложените финансови показатели в бизнес - плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 7468/2018 г.; решение 5040/4.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. В практиката си Върховният административен съд / решение 13796/6.11.2020 г. по адм. д. 12488/2019 г., състав на седмо отделение/ приема, че показателите на бизнес-плана по своето естество съставляват индикатори по смисъла на ЗУСЕСИФ. В цитираното решение в тази насока се приема следното: Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма. При издаването на акта административният орган се позовава и на установени факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката. Последното покрива хипотезата по чл. 70,ал.1,т.9 ЗУСЕСИФ - за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.