Решение № 13732 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2015 г.

Решение № 13732 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Желязков Антонов, гр. Варна, чрез проц. си представител адв. Иван Панков, против решение № 824/9.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2883/2014 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Желязков Антонов против Заповед № 18-10262/17.07.2014 г. на Началника на СГКК-Варна в частта по т. II, с която е одобрено изменение на КККР, одобрена 2008 г. представляващо изменение на границата между ПИ 10135.2564.486 и ПИ 10135.2564.1408 в съответствие с влязло в сила Решение № 4014/2013 г. на ВРС по гр. дело № 2251/2011 г., вписано в СВ-Варна във вх. рег. № 4760/14.03.2014 г. с акт № 270, т. II, дело № 742. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В съответствие със съдържанието на жалбата, по повод на която е образувано съдебно-административното производство и отчитайки правния интерес на жалбоподателя от оспорване, административният съд е определил вярно предмета на съдебен контрол, а именно, оспорената заповед на началника на СГКК-Варна от 17.07.2014 г. в частта й, в която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменение в одобрената КК и КР, представляващо изменение на границата между ПИ с идентификатор 10135.2564.486 - собственост на Антонина Желязкова и ПИ с идентификатор 10135.2564.1408 - собственост на жалбоподателя и на площта на двата имота. Обосновано с писмените доказателства по делото и със заключението на изготвената по него Съдебно-техническа експертиза, той е приел, че изменението е направено в пълно съответствие с Решение № 4014 от 15.08.2013 г. по гр. д. № 2251/2011 г. на РС-Варна, влязло в сила на 10.01.2014 г. С това решение е прието за установено в отношенията между посочените лица, че е допусната грешка в одобрената КК при заснемането на общата граница на двата имота, като в него точно е посочено как същата следва да бъде нанесена, както и че към момента на одобряване на КК (14.10.2008 г.) А. Желязкова е била собственик на реална част с площ от 34.86 кв. м. от имот с идент. 10135.2564.1408 при описаните в решението граници. Това дава отговор и на поставения от касационния жалбоподател въпрос относно промяната на площта на имотите вследствие промяната на границата между тях. С изложените в касационната жалба доводи по същество се оспорва правилността на този съдебен акт, но по аргумент от чл. 297 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, това оспорване е без правно значение и не обосновава нито различен от направения от административния съд краен извод за законосъобразност на оспорения акт, нито неправилност на атакуваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед своевременно направеното искане от адв. Валентин Василев, пълномощник на ответницата Антонина Желязкова Гроздева, на последната ще следва да се присъдят направените разноски за един адвокат пред касационната инстанция, в размер на 950 лв, за което са представени доказателства, че са реално платени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав