Решение № 10893 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14510/2011 г.

Решение № 10893 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14510/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "СПТ-3" ЕООД против решение № 1223/03.10.2011 г., постановено от Административния съд-Бургас по адм. д. № 1191/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 201002177/08.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден в обжалваната му част с решение № РД -10-148/16.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2008 г. по три фактури от, издадени от "Стройко-Ко" ЕООД, с. Михалци, общ. "Павликени", обл. Велико Търново в размер на 6003,63 лева и е определена лихва за забава в общ размерна 1566,85 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 553 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото в резултат на което е приложен неправилно материалния закон и е постановено необосновано решение- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе в частта, в която на ревизирания субект са определени задължения за ДДС за м. 09, 10 и 11 от 2008 г. в резултат на отказан данъчен кредит по три фактури от "Строй-ко" ЕООД. Фактурите касаят доставки на строителни материали. Правното основание за отказа на данъчен кредит по спорните фактури, посочено от приходния орган е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Фактическите констатации в РД към РА са, че доставчикът или негов представител не е намерен от приходния орган, извършващ насрещната проверка на декларирания адрес за кореспонденция. На доставчика е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК искане за представяне на документи, каквито той не е представил. Установено е от проверка в информационната програма VAT, че в дневника за продажба на доставчика "СТРОЙ-КО" ЕООД фактурите са отразени. Констатирано е, че ревизираното лице е представило копия от фактурите и фискални бонове към тях за извършено плащане. Приходният орган е направил извод, че представените доказателства не удостоверяват, че документираната стока е предоставена, каквито са изискванията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Административният съд е отхвърлил жалбата. Преценено е като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при извършване на ревизията. Съдът е посочил, че по делото липсват доказателства за фактическото предаване на стоките от продавача на купувача. Според съда, не са представени също така доказателства, че сумите по фактурите представляват авансово плащане на строителните материали. По тези съображения съдът е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 25 от ЗДДС за възникване на данъчно събитие. Съдът е посочил, че осъществяването на насрещните престации е следвало да бъде документирано по съответния ред. Посочено е също така, че естеството на стоката и нейното количество предполага специфични условия на транспорт, предаване на стоката и отчитане на сделката, за които е следвало да бъдат съставени документи-договори, товарителници, пътни листа, приемо-предавателни протоколи и др., а такива документи в конкретния случай не били представени. Съдът е анализирал въпросните фактури, приемайки, че те не доказват предаване на стоката, а са издадени в изпълнение на изискванията, установени в ЗСч и ЗДДС, но те не са доказателство за реалното извършване на доставките. Посочено е, че от спорните фактури не ставало ясно какъв е вида на строителните материали, предмета на доставката, както и тяхното количество. Плащането по фактурите доказвало изпълнение на задължението на купувача по тях, но не доказвало изпълнение на задължението на доставчика. Отразяването на счетоводните документи в дневниците за продажбите на доставчика и в подадените от него СД по ЗДДС също не са доказателство според съда за изпълнението на доставката. Съдът е приел, че свидетелството за регистрация на МПС също не установявало по безспорен начин, че строителните материали са превозени до обекта на жалбоподателя със собствения му товарен автомобил, тъй като не били представени пътни листа, командировъчни и други документи, както и не били ангажирани доказателства за коя сметка е транспорта. Прието е от съда, че "установеният от органа по приходите отрицателен факт" - липсата на реална доставка, не е оборен от жалбоподателя в съдебното производство с допустими и относими доказателства. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението като неправилно. Съдът е извършил неправилна преценка на данните от събраните доказателства по делото. В резултат на това е формирал необосновани и неверни изводи, които са довели до необоснованост и неправилност на съдебния акт. Неправилно е прието от административния съд, че е налице установен от органа по приходите отрицателен факт-липсата на реална доставка. В конкретния случай приходният орган е извел предположение за липса на предаване на фактурираните стоки. Налице е предположение за липсата на предаване на фактурираните стоки на купувача по фактурата. Това предположение е мотивирано от резултата от насрещната проверка на доставчика, извършена му от компетентната териториална дирекция по искане на приходния орган, извършващ ревизията. Видно от разпоредбата на чл. 45 от ДОПК е, че за установяването на действителните факти от значение за случая (по аргумент от чл. 3 от ДОПК, регламентиращ принципа на обективност в работата на органите по приходите), приходният орган е могъл да иска извършване на насрещна проверка и от ТД по местонахождението на обект на проверявания субект, което в случая не е направено. Видно от процесните фактури е, че като адрес на доставчика е посочен такъв в гр. Поморие. Липсват данни в преписката, доставчикът да е търсен и поверяван на адреса в гр. Поморие, въпреки съществуващата законова възможност за това. При тези данни неправилно е да се приеме, че предположението, направено от приходния орган за липса на предаване на стоката по процесните фактури е обосновано. От друга страна, по делото са налице достатъчно косвени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност водят до обоснования извод за наличие на реални доставки по фактурите. На първо място, приходният орган не е оспорил материалния капацитет на доставчика за изпълнението на доставките. Във фактурите подробно са описани вида, количеството и стойността на доставените стоки, което индивидуализира сделките в достатъчна степен. Безспорно е, че фактурите са платени, за което към тях са представени и касови бонове. От събраните в хода на ревизията документи (приложение № 1 към декларацията по чл. 124 за 2008 г.) се установява, че при доставчика има заведени като ДМА товарни автомобили, чието местонахождение е посочено - на обект в Поморие. Доказателство за това е представено и с жалбата до съда, т. е. по този начин се доказва капацитетът на ревизираното лице със собствени средства да извози закупените строителни материали. Безспорно е, че ревизираното лице се занимава със строителна дейност, което е посочено и в РД. Възможно е за превоза на закупените строителни материали от мястото, от което те са закупени в гр. Поморие до обекта на жалбоподателя в гр. Поморие да не са съставяни превозни документи като пътни листа и товарителници, поради което такива и да не могат да бъдат представени пред приходния орган и съда. Съвкупната преценка на посочените факти и обстоятелства води до обоснования извод за неправилност и необоснованост на предположението на приходния орган за липса на реални доставки по процесните фактури. Като е приел обратното административният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, която е довела до постановяване на неправилно решение. Обжалваното решение като необосновано и неправилно следва да се отмени, а вместо това се отмени РА в обжалваната му част. Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по тях. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд