Решение № 14126 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2009 г.

Решение № 14126 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Михаил Аспарухов Иванов срещу решение от 17.02.2009 г. постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 869/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и преписката върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Алтернативно се прави искане след отмяна на обжалваното съдебно решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - кмета на община Монтана не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 2625 от 26.09.2008 г. С оспорения административен акт кмета на община Монтана е отказал на ползвателя Михаил Аспарухов Иванов да придобие на основание § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, собственост по отношение на имот от 1000 км. м., № 1417 по помощния план на зона "Парта", м. "Парта", землището на гр. Монтана. Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че производството по трансформиране на правото на ползване в право на собственост е започнало по молба на ползвателя от 1992 г. По тази молба има позитивно произнасяне с утвърждаване на оценителен протокол. Въпреки позитивното произнасяне правоимащият не е заплатил определената оценка в неколкократно новираните срокове. Съдът е приел, че в случая не е релевантен факта дали оценката е била съобщена на молителя, тъй като сроковете за внасяне на определената цена са били нормативно определение и при добросъвестно упражняване на признатите права ползвателя е имал възможност да внесе цената. След като това не е било сторено за него е преклудирано правото да бъде издадена заповед в процедурата по § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Освен на това основание, съдът е потвърдил заповедта и по мотивите на административния орган - за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост не са представени доказателства за надлежно предоставено право на ползване преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. На първо място не са основателни доводите на касационният жалбоподател за допуснати от решаващият съд съществени нарушения на процесуалните правила. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорения административен акт с оглед мотивите, изложени от административния орган. В рамките на вмененото му задължение за служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съдът е изложил мотиви относно наличие и на друго основание за отказ за признаване на заявените права. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 (отм.) от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията обнародвана в Държавен вестник бр. 34/1992 г. гражданите, на които е било предоставено право на ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в срок от 3 месеца от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) подават молба в техническата служба на общините по местоположението на имота, като в двумесечен срок от постъпване на молбата общината определя оценката на имота. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че по отношение на заявените права на жалбоподателя се прилага именно тази процедура, тъй като молбата по която се е произнесъл административния орган е подадена на 02.07.1992 г. В тази процедура има позитивно произнасяне за признаване на правата на ползвателя - издаден е оценителен протокол с определена оценка за имота. Поради бездействие на правоимащия определената оценка не е внесена в неколкократно новираните срокове, последния от които до 30.06.1995 г. С това бездействие правото му да придобие собственост по отношение на предоставен за ползване имот по предвидения преференциален ред е преклудирано. Преклудирана е възможността на административния орган да се произнесе по предвидения нов ред, приет с разпоредбите на § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, тъй като по заявеното право вече е имало позитивно произнасяне и поради бездействие на заявителя определената оценка не е заплатена. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че тази оценка не му е била съобщена. В касационната жалба се съдържа признание, че му е връчено писмо изх. № АБ-94-00-49 от 25.11.1992 г., с което е уведомен, че оценката е изготвена и за да получи оценителния протокол следва да заплати режийни разноски в размер на 0,50 % от стойността на имота. Няма данни той да е внесъл определената стойност на режийните разноски, поради което не му е връчен оценителния протокол. Обосновани и законосъобразни са изводите на решаващият съд досежно наличие на предпоставките за признаване на правото за трансформация на правото на ползване в право на собственост. Жалбоподателят е представил удостоверение за предоставеното право на ползване с дата 30.06.1992 г. Така представен официалния удостоверителен документ не обосновава признаване на права по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не удостоверява възникнали права преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение. Едно от комулативните изисквания за признаване на правото на ползвателя да придобие собственост по предвидения привилегирован ред е представяне на доказателства за предоставено право по ползване преди 17.08.1990 г. С такова доказателство оспорващата страна не разполага. Липсата на доказателства за наличие на едно от комулативните изисквания за признаване на правата е напълно достатъчно основание за постановяване на законосъобразен отказ. Ирелевантни за настоящият спор са доводите на оспорващата страна, че в предходната процедура за признаване на правата му, развила се при условията на § 5 (отм.) от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията обнародвана в Държавен вестник бр. 34/1992 г., на основание това удостоверение са признати правата му. В тази част касационните доводи противоречат на тезата му, че предходното производство не е приключило с влязъл в сила административен акт, развити досежно възможността за постановяване на нова заповед в хипотезата на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение