Решение № 6159 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2016 г.

Решение № 6159 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Храм "С. П." - град С. при Българската православна църква - Българска патриаршия е подал касационна жалба срещу решение № 1 от 14.08.2015 г. по адм. дело № 8/2009 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което била отхвърлена жалбата му срещу мълчаливия отказ на областния управител на Софийска област за определяне на обезщетение за одържавени недвижими имоти по заявление № 92-00-188/23.11.1998 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Областният управител на Софийска област е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. О. училище-град С., "ЧЕЗ Р. Б." АД със седалище и адрес на управление С., "РДБ " ООД,, "Зора-91 " ЕООД-в ликвидация със седалище Своге, О. С., "Многопрофилна болница за активно лечение-1" ЕООД- Своге, "И. Е. Б. Си" ЕООД със седалище Своге, "А. С. област " ЕООД със седалище Своге, В. Б. Л., А. Б. Л. и Е. И. З. не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред Софийския окръжен съд е образувано по жалбата на Храм "С. П." - град С. при Българската православна църква срещу мълчаливия отказ на областния управител на Софийска област за определяне на обезщетение за одържавени недвижими имоти по заявление № 92-00-188/23.11.1998 г. Твърди се, че Храм "С. П." - Своге е бил собственик на имоти, представляващи ниви, ливади и гора в землището на град С., които са били отнети в периода 1956-1965 г. без правно основание. Първоинстанционният съд посочил, че жалбата е била подадена при действието на Закона за изповеданията (отм.), съгласно който изповеданието добива качество на юридическа личност с утвърждаването на устава му, като такова качество добиват и местните поделения. Уставът на Българската православна църква бил утвърден от Министерския съвет на Р. Б. през 1950 г. Заявлението до областния управител за обезщетяване било подадено от Храм "С. П." - Своге, за който нямало данни, че е регистриран като местно поделение по реда на чл. 16 от Закона за изповеданията (отм.), и вписан в регистъра на О. С. по реда на чл. 19, ал. 2 от Закона за вероизповеданията. Жалбоподателят нямал твърдение, а не се и установило храмът да е регистриран като юридическо лице по реда на чл. 20 от Закона за вероизповеданията. По делото е представено доказателство за регистрация на Храм "Св. Св. апостоли Петър и П." в регистъра за вероизповеданията към О. С., както и заповед на Софийския митрополит и български патриарх, съгласно която Храм "Св. Св апостоли Петър и П." и Храм "С. П." се ръководят от един енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство на двата храма. Посочените обстоятелства не обосновавали извод за наличие на правосубектност у заявителя Храм "С. П.", който не е бил регистриран в О. С. по реда на чл. 16 от Закона за изповеданията (отм.). Поради това по аргумент от чл. 6, ал. 1, изр. 2 от същия закон следвало да се приеме, че Храм "С. П." не е имал статут на юридическо лице към момента на подаване на заявлението. С тези мотиви окръжният съд отхвърлил жалбата. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 6 от Закона за изповеданията ( обн. ДВ. бр. 48 от 1 март 1949 г., попр. ДВ. бр. 54 от 9 март 1949 г., изм. ДВ. бр. 1 от 2 януари 1951 г., попр. ДВ. бр. 13 от 13 февруари 1951 г., изм. ДВ. бр. 15 от 22 февруари 1991 г., изм. ДВ. бр. 49 от 16 юни 1992 г., изм. ДВ. бр. 11 от 29 януари 1998 г., отм. ДВ. бр. 120 от 29 декември 2002 г.), който е имал действие към момента на подаване на заявлението на Храм "С. П." - Своге до областния управител на Софийска област, вероизповеданието се счита за признато и добива качество на юридическа личност от момента на утвърждаването му от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет. От този момент качество на юридическа личност добиват и неговите местни поделения. По силата на § 2, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията (обн. ДВ, 120 от 29 декември 2002 г.) регистрираните вероизповедания по чл. 6 от Закона за изповеданията запазват статута си на юридически лица. В § 2, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията е записано, че заварените местни поделения на вероизповеданието, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство. С. Т. решение № 1 от 23 ноември 2010 г. по тълкувателно дело № 2/2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд, което първоинстанционният съд е бил длъжен да вземе предвид при постановяване на решението си, е прието, че местните поделения на Българската православна църква-Българска патриаршия, не подлежат на пререгистрация по реда на § 2, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията. В тълкувателното решение се отбелязва, че правосубектността на Българската православна църква- Българска патриаршия и на нейните местни поделения, със статут на юридически лица, произтича от закона- чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията, а представителната власт на лицата, които ги представляват, се доказва с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили. С чл. 13, ал. 1 от Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., в Рилската света обител, публикуван в "Църковен вестник", извънреден брой от 09.01.2009 г., е определено, че местните поделения на Българската православна църква - Б. П., които са юридически лица, са митрополиите, църквите и манастирите. Въз основа на направения анализ следва да се приеме, че към момента на подаването на заявление № 92-00-188/23.11.1998 г., Храм "С. П." - Своге е имал качеството на юридическо лице като местно поделение на Българската православна църква - Българска патриаршия по силата на чл. 6 от Закона за изповеданията (отм.). Окръжният съд e направил неточен прочит на чл. 16 от Закона за изповеданията (отм.), който няма отношение към статута на изповеданията и техните местни поделения, а въвежда изискване за регистрация на ръководните им органи. Съдът неоснователно се е позовал и на чл. 19, ал. 2 от Закона за вероизповеданията, според който местните поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава. Законът има действие занапред и не се прилага за заварените случаи. Отделно от това, както изрично е посочено в нормативната разпоредба, регистрацията на местното поделение на изповеданието в регистъра на общината има уведомително, а не конститутивно значение. Освен нарушение на материалния закон окръжният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е постановил решението си при пълна липса на мотиви относно обстоятелствата, които характеризират предмета на спора. Поради тези нарушения обжалваното решение на окръжния съд следва да се отмени. Тъй като решението на първоинстанционния съд се отменя повторно, делото не се връща на окръжния съд за ново разглеждане, а следва да се реши по същество от Върховния административен съд. При отсъствието на мотиви на постановеното решение, както и поради това, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, то следва да се насрочи в открито съдебно заседание, на което да се съберат нови доказателства. По изложените съображения да се отмени и на основание чл. 227 АПК Върховният административен съд