Решение № 3292 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, озаглавено жалба, подадено от Р. Върбанова, чрез пълномощника адвокат В. Димитров, за отмяна на влязло в сила решение 33 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 307/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В искането, на основание чл. 239, т. 1 АПК се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Направено е подробно описание на факти и обстоятелства, които са били предмет на изследване от решаващия съд, като се счита, че заключенията на съда по отношение на тях се квалифицират като нови обстоятелства. Не се представят нови писмени доказателства. Не се претендират разноски. Ответникът директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Митева, представя писмено възражение в което изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решението чиято отмяна се иска е отхвърлена жалба на Р. Върбанова срещу заповед 349з-1398/18.04.2022 г. на директора на ОДМВР Стара Загора, с която й е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца. Решението е влязло в сила в деня на издаването му - на 06.02.2023 г., тъй като е необжалваемо съгласно чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В искането си Върбанова твърди, че атакуваното съдебно решение е базирано на несъществуващи данни, че е ползвала два телефона за които е дала разпечатки на повикванията. Заявява, че е ползвала един телефон от който е дала разпечатка и за времето за което се твърди, че е разпространила служебна информация. Не е ползвала другия телефон от който не е предоставила разпечатки. Счита, че съдът необосновано е заключил, че това доказва извършеното от нея дисциплинарно нарушение. Като нови и неотговарящи на истината са квалифицирани заключенията на съда по повод изправена снимка от Желева на Видев, включваща задгранични пътувания на последния с Петкова. Счита се също, че тези заключения съдържат факти, които са нови обстоятелства заради липсата на справка от системата на МВР за задграничните пътувания на лицата. Направени са и възражения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. При това основание за отмяна се касае за непълнота на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, но не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страните. Освен това фактите, които имат отношение към спорното правоотношение, следва да са нови и да не са доказвани и обсъждани по делото. Те следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да е била в невъзможност да се снабди с документ за тях. В случая не е налице непълнота на доказателствения материал, която да е разкрита след като решението е влязло в сила, тъй като всички факти за които говори Върбанова в искането си, са били обсъдени от решаващия съд в решението му. Ако тя не е била съгласна с тях, е имала възможност в хода на производството пред Административен съд Стара Загора да установи наличието на различни факти чрез допустимите доказателствени средства, включително чрез съдебно удостоверение да извърши справка от системата на МВР за задграничните пътувания на лицата. Тя не е сторила това и сега също не представя и не твърди наличието на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Останалите доводи на Върбанова представляват по съществото си касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК спрямо постановеното съдебно решение. Те не могат да бъдат предмет на настоящото извънредно производство по чл. 237 и сл. АПК, поради което не подлежат на обсъждане. Предвид изложеното настоящият състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, искателят следва да заплати на ОДМВР Стара Загора разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение