Решение № 61 от 27.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 3156/2011 г.

Решение № 61 от 27.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 3156/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Т. Д. чрез свой защитник е отправил до ВКС искане (неточно наречено "молба") да бъде възобновено по реда на глава тридесет и трета от НПК делото, по което е осъден, на Плевенския районен съд като първа инстанция и на Плевенския окръжен съд като второ инстанция. Осъдителната присъда - 74 от 16 февруари 2010 г. по нохд № 1755/10 г., е за участието на Т. Д. в кражбата на плуг на стойност 3978 лв. от владението на [фирма] - престъпление извършено на 2 април 2005 г. по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК (още защото за този подсъдим кражбата е повторна по смисъла на чл. 28 НК, за извършването и е използвано МПС - лек автомобил, и в нея също са участвали след предварително сговаряне Н. М., А. К., М. И. и С. А.). За участието си в престъплението Д. е наказан с 6 месеца лишаване от свобода (под минимума от 1 г., предвиден в закона, заради многобройни смекчаващи обстоятелства - чл. 55 НК) и при строг режим в затвор, но трябва да изтърпи отделно и други 6 м. по предишна условна (чл. 66 НК) присъда от 2003 г. на същия съд, в чийто изпитателен срок е била извършена последната кражба. За нея със същото наказание е наказан Н. М., с 1 г. л. св. - М. И. и С. А., а А. К., постигнал споразумение с прокурора по реда на глава двадесет и девета от НПК - с. 3 м. и 15 дни. Присъдата е била потвърдена след обжалването й, включително от името на Д., с второинстанционно (въззивно) решение № 250 от 21 юни 2011 г. Това решение е предмет на проверка по реда на възобновяването за първи път. В подаденото сега искане за проверка по този ред е посочено само основанието за възобновяване, свързано с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (съществено нарушение на процесуалните правила), но въпреки това е сметнато, че при направените от искателя възражения е възможно не само връщането на делото за ново разглеждане в предходна съдебна инстанция, но и цялостно оправдаване на осъдения още в тази инстанция. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за неговото отхвърляне като неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. В някои отношения оспорването е дори процесуално недопустимо - доколкото споразумението, което са постигнали един от съучастниците по делото - А. К., и прокурора, има последиците на влязла в сила присъда (вж. повече в р. 171/10-I, Бюл. 11/10), а предмет на това споразумение е същата дейност, за която е осъден и Т. Д. (срв. на л. 54 от делото на ПРС; вж. и гърба на същия лист, където е удостоверено съгласието на останалите подсъдими, заедно с Д., да бъде одобрено споразумението). Независимо от изтъкнатото за отражението на споразумението върху оспорения съдебен акт, искането за възобновяване на делото съдържа и голословни възражения срещу спазването на процесуалните правила в редовните съдебни инстанции-относно неучастието на "едно от поемните лица" (?) при огледа (вж. разпита им като свидетели в ПРС, на л. 368/369 - Р., на л. 410 - М., а също и на техническия помощник Ц. - на л. 410); относно потвърждаването на извършеното от Д. единствено от С. А. (вж. подкрепата за обвинението и от А. К. - на л. 487 - 288, както и от дактилоскопния отпечатък от самия Д. на л. 50 от досъдебното дело); относно оформянето на съдебните актове; относно правото на лично участие в съдебните прения, във връзка с което не се отчита, че то не е от категорията на самостоятелните процесуални права, предвидени от чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.