Решение № 9904 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3649/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Новите музеи ЕООД срещу Решение 497 от 13.02.2025г., постановено по адм. д. 969 от 2024г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като основен довод изтъква, че извършените ремонтни дейности са съгласувани през 2013г. от предишния собственик на имота. Иска отмяна на решението и постановяване друго по съществото на спора, с което да отмени оспореното разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът - инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство район за планиране с център Велико Търново при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС Велико Търново, в производство по чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Новите музеиЕООД срещу Разпореждане за прилагане на принудителни мерки 94-00-2521/27.11.2024 г. от инспектор в РИОКН, РПЦ Велико Търново при ГДИОКН в МК по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а и б. б и ал. 2 от ЗКН, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, б. а и б. в от ЗКН, чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, с цел предотвратяване на бъдещи нарушения и преустановяване на констатираното нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. второ от ЗКН, както и с оглед спиране на дейност, която създава опасност или увреждане на недвижимото културно-историческо наследство, а именно:1. Да се спрат всички строително-монтажни дейности и 2. В срок от 3 месеца от връчване на разпореждането да се подаде заявление до министъра на културата чрез НИНКН за съгласуване на виза за проектиране и инвестиционен проект съгласно дадените в становището указания. От фактическа страна Административен съд Велико Търново е установил, че дружеството е собственик на страдата, представляваща единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория местно значение Къща на [улица], гр. Велико Търново, кв. 288, пл. 1511, декларирана с Писмо на НИПК 2953/31.08.1980 г. като архитектурно-строителен паметник на културата. Имотът попада и в границите на групова недвижима културна ценност Архитектурно-строителна зона Главна улица Опълченска Пиколо Иван Вазов, част от Историческо селище Велико Търново, обявена с Протокол 4/07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата, като групов паметник на културата с категория национално значение. Видно от Становище изх. СТ-84-40/05.06.2023г. МК е отказало съгласуване виза за проектиране и инвестиционен проект за обект Текущ ремонт на съществуваща сграда съгласно чл. 151 от ЗУТ, част: Архитектура и КСС със заявител Новите музеи ЕООД, поради несъответствие с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. а от ЗКН; липса на проучване и прилагане на архивни материали, касаещи цветови решения, фасадна реставрация и ремонтно-възстановителни работи; не са отстранени указаните нередовности и непълноти в срок; не е представена част Технология за КРР; не са представени характерни фрагменти, детайли и шаблони, както и самостоятелен проект за Консервация, реставрация и адаптация на интериор. Въпреки това СМР са започнали, като върху сградата са извършени строително-ремонтни дейности боядисване на югозападна и западна фасада, смяна дървената с алуминиева дограма на втори и трети етаж, монтаж на ламаринени обшивки на фронтоните. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и реквизити, с ясно изложени мотиви при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Задълженото лице е уведомено за проверката и производството по чл. 192 от ЗКН. Всички факти и обстоятелства, релевантни за прилагане на мярката, са били известни на жалбоподателя и той е имал реална възможност да ги опровергае, но не е съумял да стори това. Прието е и че е спазена е разпоредбата на чл. 35 от АПК, като актът е издаден след като е изяснена фактическата обстановка по спора и същата се основава на събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извод, че действително проектираните и извършени СМР не са съгласувани по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗКН. Подробно се е мотивирал по възраженията на оспорващия, че, на основание чл. 151, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, буква а и б от ЗКН, след като намесата се извършва в охранителната зона на недвижима културна ценност, то съгласуването на проектната документация с МК/НИНКН е задължително. В обема, в който са извършени, дейностите по процесната сграда подлежат на съгласуване по реда на чл. 151, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от ЗУТ, още повече, че съгласуване веднъж вече е отказвано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице нарушенията, посочени като касационни основания. Решението е постановено при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са изложени логически обосновани и съответстващи на закона правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебни процес не е нарушено, спазен и е принципът на служебното начало. Впрочем, конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения не се изтъкват от касатора. Изложените в жалбата съображения са свързани с приложението на материалния закон, а спорът е по-конкретно за това дали наличното съгласуване на проект за фасадна реставрация на същата сграда от 2013г., дадено по искане на община Велико Търново е относимо към процесните ремонтни дейности. Правилно, след изчерпателна проверка на всички основания по чл.146 АПК, АСВТ е приел, че постановеното разпореждане за прилагане на ПАМ е законосъобразно. Наложената ПАМ действително е издадена от компетентен по смисъла на чл. 192 от ЗКН административен орган, при съблюдаване на изискванията за писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК /в т.ч. подробни фактически и правни основания/ и при издаването й са спазени процесуалните изисквания на ЗКН - разпореждането се предхожда от надлежни проверки. Правилно АС Велико Търново е приел, че атакуваното разпореждане не страда и от пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК - същото е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Именно в съгласие с материалния закон и за постигане целите на специалния ЗКН е наложена адекватната, предвидена в закона и приложима в случая ПАМ - преустановяване на СМР и внасяне на проекта за съгласуване. Съдът е стигнал до законосъобразния извод, че касаторът в качеството си на възложител на ремонта е допуснал нарушения на материалния закон - проектът му за ремонт и боядисване на фасадата на сградата не е предварително съгласуван с компетентните органи при Министерство на културата, каквото е изискването на разпоредба на чл. 83, ал.1, т. 2, буква а и б от ЗКН. Неоснователно касаторът се позовава на съгласуван проект от 2013г., издаден на предишния собственик. Този довод е изрично разгледан от съда и правилно е преценено, че от една страна, не е налице идентичност на проектите, а от друга, новият собственик е внесъл проекта за настоящия текущ ремонт през 2022г. Този проект изрично не е съгласуван, като са дадени указания за допълване на документацията. Налице е влязъл в сила административен акт с адресат касатора, който, вместо да изпълни дадените в акта указания, е пристъпил към ремонта без съгласуване, с което е нарушил посочената по-горе норма на ЗКН. Никой не може да черпи права от незаконосъобразното си поведение. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На Министерство на културата следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение