Решение № 15377 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2013 г.

Решение № 15377 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Началника на РДНСК Южен централен район против решение № 70/10.05.13 г., постановено по адм. д. № 6/13 г. по описа на Административен съд-Смолян с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Манол Стоянов Николов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като провери оспореното решение на основанията, изложени в нея и служебно, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд Смолян по оспорване на ответника по касационната жалба Николов е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЦР-412/22.11.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен строеж "пристройка към първи етаж на жилищна сграда", извършен от Николов без строителни книжа в УПИ ХIII-300, кв. 16 по плана на с. Беден, общ. Девин. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административния акт не съдържа мотиви относно приложението на § 16 ПРЗУТ, а административният орган формално се е позовал на становище на главния архитект на община Девин относно липсата на предпоставки строежът да бъде признат за търпим. Решението е постановено при наличие на касационните основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. В мотивите си съдът е констатирал формалното отношение по въпроса относно приложението на § 16 ПРЗУТ и е посочил, че административният орган е бил длъжен да изложи свои съображения относно търпимостта на строежа, а удостоверението за търпимост е релевантно единствено в нотариалното производство. Това становище е принципно правилно, но в производствата по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи, при наличие на времевите предпоставки по § 16 ПРЗУТ, съдът на свой ред е също длъжен да изследва въпросът за търпимост на строежа, респ., след като установи, че строежът е извършен до 07.04.1987 г. да събере доказателства и изложи мотиви допустим ли е бил този строеж по действащия към периода на извършването му подробен устройствен план и по действащите тогава правила и нормативи, или съгласно сега действащия закон. Мотивите на настоящето решение съдържат лаконична констатация, че пристройката преставлява допълващи застрояване, въз основа на която е приета като търпим строеж. Така изведеният правен извод е необоснован. Съдът не е изложил какви са били предвижданията на действащия към периода на извършване на строежа подробен устройствен план, респ. допускал ли е този план допълващо застрояване, какви са били параметрите на това застрояване, при изграждане на пристойката съобразени ли са изискванията за отстояние до регулационните линии и пр. Липсата на установявания в тази насока препятства възможността за преценка съответствието на решаващия извод за търпимост на строежа с материалния закон. Следва решението като неправилно да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който въз основа на събраните и нови доказателства да изясни относимите към търпимостта на строежа обстоятелства, като следва да има предвид, че на установяване подлежат предпоставките по § 16, ал. 1 ПРЗУТ, а не и тези по § 127 ПЗРЗИДЗУТ, тъй като процесната заповед е издадена преди влизане в сила на тази разпоредба, а тя като материално правна е неприложима, тъй като не и е придадено от законодателя обратно действие /чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение