Решение № 6740 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния директор на главна дирекция Изпълнение на наказанията към министерството на правосъдието против решение 203 от 17.11.2023 г., постановено по адм. д. 244/2023 г. по описа на Административен съд гр. Перник и срещу постановеното по делото решение 52 от 12.01.2024 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваните решения като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната им и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Й. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваните решения да бъдат оставени в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационната жалба против решение 203 от 17.11.2023 г., постановено по адм. д. 244/2023 г. по описа на Административен съд гр. Перник е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отменя заповед Л-2755/07.07.2022 г. на главния директор на ГД Изпълнение на наказанията МП, с която на основание чл. 203, т. 6 - демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен, т. 7 ЗМВР превишаване на власт, т. 8 злоупотреба с власт или доверие и т. 13 - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата на С. Й. М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че в административният акт не са изложени фактически основания, обосноваващи наличието на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, както и уронване престижа на службата. Приема, че в обжалваната заповед се съдържат общи мотиви и неправилно нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 203, ал. 1, т. 7, 8 и 13 ЗМВР и прави извод, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Решението е правилно, но не по изложените в него съображения. С оспорената заповед видът на наложеното дисциплинарно наказание е определен при условията на чл. 193, ал. 3, т. 1 ЗМВР, като е прието, че за системното влизане на жалбоподателя сам в арестното помещение, в което е настанена задържаната под стража С. Р. следва да се наложи дисциплинарно наказание порицание . Този вид наказание следва да се наложи и за системното тютюнопушене от служителя в коридора на ареста. По отношение на извеждането на задържани лица за провеждане на телефонни разговори без същите да бъдат отбелязани в задължителната документация, водена в ареста, административно наказващия орган приема, че с това поведение С. М. осъществява състава на чл. 203, ал. 1, т. 6 и т. 7 , като в заповедта е посочено, че е налице превишаване на власт и е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Нерегламентираното приемане и предаване от служителя на кореспонденция между лицата, настанени в различни килии, е квалифицирано като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР превишаване на власт и злоупотреба с власт или доверие, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За неуведомяването на прекия ръководител за отношения и познанство със задържаното лице Р. е прието, че следва да се наложи дисциплинарно наказание порицание . Извършените непристойни действия от М. са квалифицирани като нарушения на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В обжалваната заповед липсват фактически установявания, обосноваващи, че служителят извършва вменените му тежки нарушения на служебната дисциплина. Посочените в заповедта норми на чл. 203, ал. 1 т. 6, т. 7 и т. 8 ЗМВР, регламентират, че тежко нарушение на служебната дисциплина е демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен т. 6; превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица т. 7 и злоупотреба с власт или доверие т. 8. В административният акт не е посочена, коя от хипотезите на чл. 203, ал. 1, т. 6 осъществява служителят и с кои свои действия, липсват фактически установявания, квалифициращи поведението на М. като нарушение на цитираните норми. Посоченото и квалифицирано като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗМВР - извеждането на задържани лица за провеждане на телефонни разговори, без същите да бъдат отбелязани в задължителната документация, водена в ареста, е нарушение на служебните задължения, като не е описано поведение, което може да се квалифицира като нарушение на цитираните разпоредби. Действията на служителя не могат да се квалифицират и като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР злоупотреба с власт или доверие. За да е осъществен фактическият състав на злоупотреба с доверие , следва служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва умишлено и неправомерно от служебното си положение и това да е насочено към извличане на определена облага материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. В случая не е доказано служителят при приемане и предаване на кореспонденция между лицата, настанени в различни килии да осъществява това за посочените цели. Действително М. извършва нарушение на служебните си задължения, но същите не могат да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 ЗМВР, а са основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. По делото не е установено и наличие на хипотезата на чл. 203, ал. 1 т. 13 ЗМВР. Установено е, че служителят извършва нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, но в заповедта не са изложени каквито и да било факти, обосноваващи нарушението да е уронващо престижа на службата, като изложените в тази насока мотиви от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящата инстанция съобразно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Изложените в административният акт фактически обстоятелства не съответстват на възприетата от дисциплинарно наказващия орган правна квалификация. Следователно налице е допуснато нарушение във формата на акта, което е съществено, тъй като ограничава правото на служителя на защита и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Същевременно това нарушение обоснова извод, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като от страна на служителя не е осъществено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13 ЗМВР и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание на това основание. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Перник постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът разпределя доказателствената тежест на страните, проверява оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, а изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Касационната жалба против постановеното по делото решение по реда на чл. 175, ал. 1 АПК е допустима, но също е неоснователна. В постановеното по делото решение съдът допуска очевидна фактическа грешка като осъжда министерството на вътрешните работи да заплати на С. Й. М. направените по делото разноски. Издател на акта е главният директор на ГДИН МП, която дирекция е юридическо лице чл. 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в чиято тежест са разноските и която грешка правилно е отстранена с обжалваното решение. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваните решения са правилни и не са налице сочените касационни основания за тяхната отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същите са валидни и допустими, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъдат оставени в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите за заплатени следва да се осъди главна дирекция Изпълнение на наказанията към министерството на правосъдието да заплати на С. Й. М. сумата 800 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид направеното възражение за неговата прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,