Решение № 1170 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 7305 от 15.07.2024 г., постановено по адм. д. 919/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово Решение с рег. 32-238703/26.06.2023 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническият орган правомерно не е приел декларираната митническа стойност и е определил нова, тъй като предоставените документи по линия на международното сътрудничество със САЩ са породили съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоката цена. Акцентира, че от дружеството не са ангажирани доказателства, опровергаващи съмненията на митническите органи. Намира за неправилни изводите на съда, че митническите органи са приложили общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Сочи, че аргументирано в обжалвания административен акт последователно е обсъден всеки един от методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) и след като е прието, че те са неприложими, митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламента във връзка с наличните данни в Съюза. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата срещу издадения административен акт бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба И. Н. И. от гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на Решение 32-238703/26.06.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки под 1, описана като лек автомобил, употребяван, марка: Мазда, модел: CX-5, шаси: JM3KFBDM5K0670279/ и стока под 2, описана като лек автомобил, употребяван, марка: Мазда, модел: CX-5, шаси: JM3KFADM8J0350656/ по митническа декларация с MRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 г. Със същия административен акт е определена нова митническа стойност на декларираните в митническата декларация стока 1 в размер на 18 497,83 лв. и за стока 2- 17 200,56 лв., както и суми за досъбиране: мито в общ размер на 2 316,45 лв. и ДДС в общ размер на 5 096,20 лв. Общо задълженията за мито и ДДС възлизат на 7 412,65 лв., ведно със съответната лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 22.07.2020 г. с MRN 20BG002002033198R1 от декларатора М. Н. И. /понастоящем И. Н. И./ са декларирани за режим допускане за свободно обращение следните стоки: Стока 1, с описание: лек автомобил, употребяван, марка Мазда , модел СХ-5 , тип бензин, бр. места 5, първа регистрация 20190102, цвят: сив, раб. обем 2488 куб. см., мощност 143 KWDIN, двигател неоткрит, шаси JM3KFBDM5K0670279, код по ТАРИК 8703239000, бруто тегло 1769,01 кг., нето тегло 1769,01 кг., произход Япония, условие на доставка CFR Варна, декларирана цена 4799,00 USD, при обменен курс 1,74130 лв. Износител и продавач на стоката е американското дружество FLORIDA RESTIGE COLLECTION LLC. Декларираната митническа стойност е в размер на 8356,50 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) N2 952/2013, коригирана съгласно чл. 71, пар. 1, буква д) от Регламент (ЕС) N2 952/2013. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба /фактура/ К0670279/27042020, с продавач FLORIDA RESTIGE COLLECTION LLC., регистрационен талон на автомобила с отметка SALVAGE, линеен коносамент HLCULGB200509832, спедиторски коносамент HBOL 62451, фактура 67341/20.07.2020 г. за терминални и други пристанищни такси, документи за платени държавни вземания. В документа за покупко-продажба е посочено, че стойността на автомобила е 4799 USD в която са включени и 500 USD транспорт. Декларираната цена на стоката в МД с МRN 20BG002002033198R1/22.07.2020 г. е в размер на 4799 щатски долара. За стока 2, с описание: лек автомобил, употребяван марка: Мазда , модел: СХ-5 , тип: бензин, бр. места: 5, първ. регистрация: 20180101, цвят: черен, раб. обем: 2488 куб.см., мощност: 143 КWDIN, двиг. неоткрит, шаси JM3КFADM8J0350656, код по ТАРИК 8703239000, бруто тегло 1678,29 кг., нето тегло 1678,29 кг., произход Япония, условие на доставка CFR Варна, декларирана цена 2399,00 USD, при обменен курс 1,74130 лв. Износител и продавач на стоката е американскот дружество FLORIDA RESTIGE COLLECTION LLC. Декларираната митническа стойност е в размер на 4177,38 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, коригирана съгласно чл. 71, пар. 1, буква д) от Регламент (ЕС) N2 952/2013. Като спедитор е посочен MOVE EXPRESS GROUP. При възникнали съмнения относно действителната цена на стоките митническите органи са извършили последваща проверка по линия на международно сътрудничество със САЩ и са взели предвид данните от Електронна информация за износ в Приложение 2 към писмо от Американската служба Митници и гранична охрана , в което попадат и допуснатите за свободно обращение употребявани автомобили по МД с MRN20BG002002033198R1 от 22.07.2020 г., с получател М. Н. И., с посочена по-висока цена при износ от декларираната. Износител на стоката е FLORIDA PRESTIGE COLLECTION LLC, USA, пристанище на износ Los Angeles, СА, страна на получаване България. Същата е значително по-висока от декларираната при внос. С писмо 32-104434/17.03.2023 г. И. е уведомен по реда на чл.22, §6 Регламент 952/2013 г., че ще се пристъпи към издаване на решение, като му е дадена възможност да изрази становище. Посочено е, че съгласно представената информация от американските власти установената декларирана стойност при износ от САЩ е както следва: за стока 1, автомобил МАЗДА, модел: СХ-5, с шаси JM3kFBDM5k0670279, в размер на 10623 USD (18497,83 лв.). Същата е по-висока от декларираната стойност при вноса. Посоченият в линейния коносамент транспортен референтен номер 61035454 е вписан като номер в спедиторския коносамент и в електронната експортна информация. За пристанище на разтоварване е посочено Варна, България. Номерът на електронната експортна информация фигурира и в двата коносамента. За стока 2, автомобил МАЗДА СХ-5, с шаси JM3kFADM8J0350656, декларираната стойност при износа е в размер на 9878 USD (17200,56 лв.). Същата е по-висока от декларираната стойност при вноса. Посоченият в линейния коносамент транспортен референтен номер 61035454 е вписан като номер в спедиторския коносамент и в EEI, а за пристанище на разтоварване е посочено Варна, България. Номерът на EEI фигурира и в двата коносамента. От данните, получени от американските власти и износна декларация IТN: Х00200522449657, XTN: 475327393-НВОL2192, стоките, с износител FLORDA RESTIG COLLECTION LLC., с местоназначение в митническата територия на Съюза към българския купувач са идентифицирани по марка, модел и номер на шаси, който е уникален за моторните превозни средства. Според органа, резултатът от направената проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации, потвърждават съмненията, че декларираната стойност на внесените стоки не представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата и за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което е налице основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност. След съвкупна преценка на доказателствата по преписката органът е приел, че митническата стойност е невъзможно да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и е пристъпил към определянето ѝ по реда на чл. 74, § 2 от Кодекса. Според изложените мотиви, изключването на метода по чл. 74, § 2, б. а) е обосновано с невъзможността да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Във връзка с метода по чл. 74, § 2, б. б) е направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време автомобили, както стоката, подлежаща на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), но не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди по тях и състоянието при вноса им, с произход Япония, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Относно метода по чл.74, §2, б. в) е уточнено, че същият е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки. Посочено е, че методът по б. г) не може да бъде приложен, предвид това, че няма предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобилите от производителя. В обобщение митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламента за изпълнение, а именно въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, констатирани в предоставените от американските митнически власти таблици с данни, в които е посочен номера на износната митническа декларация, а стоките са индивидуализирани с номера на шаси, с описание и тегло, с изпращач, страна на получаване България и параметри, които са идентични с тези декларирани по МД с MRN 20BG002002033198R/22.07.2020 г., с изключение на цената при износ/внос на същите, която е занижена при вноса съществено. Констатирано е, че с писмо рег. 365000-72349/28.12.2023 г., ОД на МВР Варна са информирали Директора на ТД Митница Варна, че в отдел Разследване е заведено досъдебно производство 467/2023 г., водено за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, във връзка с вноса на процесните два автомобила. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон. Според решаващия състав, Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ е предоставил единствено електронна информация за износ /ЕЕІ/ Х20200522449657 и пояснения по съдържанието й, но не е приложил фактури или други документи, от които да се установява декларираната в износната декларация стойност и от какво конкретно същата е формирана. Безспорно представената от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ информация в EEI може да се отнесе към процесните стоки предвид съвпадението на данните за изпращач, идентификационни данни и рег. талон на автомобилите, но посочената в износните декларации стойност не обвързва българските митнически власти. В този смисъл съдът е посочил, че в отговора на американските власти не е извършено удостоверяване, че посочената в износната декларация стойност е определена на базата на оригинални фактури и представлява действително платената и подлежаща на плащане цена за процесните автомобили. Липсват данни да е извършвана проверка на износителя и на представените от него документи при оформяне на износа за Република България. Първостепенният съд е изтъкнал, че съмнения в посочените в износната декларация стойности на автомобилите възникват и от обстоятелството, че в кл.4а от EEI А. БГ 2008 ЕООД е посочено като краен получател на стоката, а в BILL OF LADING HBOL62451 същото дружество е посочено като междинен получател. В този смисъл не е ясно дали посочените в износната декларация стойности са последните договорни стойности или представляват цени за продажба, предхождаща продажбата, за която е подадена митническата декларация за внос и въз основа на която, по арг. от Решение на СЕС от 28.02.2008г. по дело Crboni, С-263/06, е недопустимо да се определя митническа стойност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Преценката на материалната законосъобразност на оспореното митническо решение е обусловена от отговорите на въпросите налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, а от там и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната декларация. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В този аспект обоснованa е тезата на касатора, че са налице основателни съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Министерство на вътрешната сигурност на САЩ, чрез аташето на службата в София, е за декларирани в износните МД по-високи цени на всеки един от двата процесни автомобила и е достатъчно основание за възникване на съмнения у митническия орган за достоверността на декларираната тяхна стойност. Тази информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., чийто чл. 5, § 1 от предвижда, че при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. Според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Действително, цената в декларациите за експорт не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В процесната МД двата автомобила са описани като "употребяван/повреден", но в административната преписка не се съдържат протоколи, изготвени от компетентните митнически органи и по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), които да доказват извършен оглед на стоките преди вдигането им, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. Не се установява по делото и вносителят да е представил документи, установяващи претърпяната от всеки от автомобилите щета/и. Въпреки, че МКС се основава на система на деклариране (виж. т. 53 от решението на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB), то митническият орган не определя митническа стойност за така описаните автомобили в МД, а излага мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесните, поради невъзможност да се съпоставят характеристиките на автомобилите и съответните щети, повреди и изминати километри. Следователно той не оспорва, че те са претърпели щети. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ, а в случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, то е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Както бе посочено, съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. "а" до "ж" от Регламента за изпълнение.Експертизата не следва да се назначава, за да се определи пазарна цена, която да бъде използвана за определяне на митническата стойност, а за да коригира евентуално по-рано определените митнически стойности при внос с оглед конкретните повреди на автомобилите. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е положил дължимата грижа при последователното използване на всеки един от методите по чл. 74, § 2 от МКС чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Първостепенният съд е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1640 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер не е прекомерен, а е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, както и с процесуалната активност на пълномощника на ответника. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение